Рицарят на Седемте кралства

— Казахте ми, че синовете ви са умрели в бой за краля.

— Точно така. Законният крал, Демън Блекфир. Кралят, който носеше меча. — Мустакът на стареца потрепери. — Мъжете на червения дракон се наричат лоялисти, но ние, които избрахме черния, бяхме също толкова лоялни някога. Макар че сега… всички, които тръгнаха в похода с мен да поставим принц Демън на железния трон, са се стопили като утринна роса. Може да съм ги сънувал. Или по-скоро лорд Блъдрейвън и неговите Гарванови зъби са им вдъхнали страх. Не може всички да са мъртви.

Дънк не можеше да го отрече. До този момент никога не беше срещал мъж, който да се е бил за Претендента. „Трябва да съм срещал обаче. Били са хиляди. Половината владение е било за червения дракон, а половината — за черния.“

— Двете страни са се били доблестно, казваше винаги сир Арлън. — Сметна, че на стария рицар ще му хареса да чуе това.

Сир Юстас обгърна чашата си с длани.

— Ако Демън беше надвил Гвейн Корбей… ако Метеора не беше убит в навечерието на битката… ако Хайтауър и Тарбек, и Оукхарт, и Бътъруел бяха отдали пълната си сила, вместо да се опитват да стоят с един крак във всеки от двата лагера… ако Манфред Лотстън се беше оказал верен, а не вероломен… ако бурите не бяха забавили лорд Бракън в морето с мирските арбалети… ако Бързия пръст не го бяха хванали с откраднатите драконови яйца… толкова много ако, сир… което и да е от тях да беше приключило другояче, всичко можеше да се е обърнало. Тогава нас щяха да наричат лоялисти, а червените дракони щяха да ги запомнят като хората, които се биха за да запазят Дерон Лъжеродния на откраднатия му трон и се провалиха.

— Може и така да е, милорд — каза Дънк. — Но нещата са станали както са станали. Било е преди години и вие сте били помилвани.

— Да, бяхме помилвани. Стига да сгънем коляно и да му дадем заложници, за да гарантират бъдещата ни вярност. Така прости Дерон на изменниците и бунтовниците. — В гласа му имаше горчивина. — Откупих главата си с живота на дъщеря ми. Алисан беше на седем, когато я отведоха в Кралски чертог, и на двайсет, когато умря като мълчалива сестра. Отидох веднъж в Кралски чертог да я видя и тя не пожела дори да ми проговори, на собствения си баща. Кралската милост е отровен дар. Дерон Таргариен ми остави живота, но ми отне гордостта, мечтите и честта. — Ръката му потрепери и виното се плисна на скута му, но старецът не забеляза. — Трябваше да отида в изгнание с Горчивата стомана или да умра до синовете си и скъпия ми крал. Това щеше да е достойна смърт за един пъстър лъв, потомък на толкова много горди владетели и могъщи воини. Милостта на Дерон ме унизи.

„Черният дракон изобщо не е умрял в сърцето му“, осъзна Дънк.

— Милорд?

Беше гласът на Ег. Момчето беше влязло, докато сир Юстас говореше за смъртта си. Старият рицар примига към него все едно го виждаше за първи път.

— Да, момко? Какво има?

— Ако благоволите… Червената вдовица твърди, че сте се разбунтували, за да вземете замъка й. Това не е вярно, нали?

— Замъкът? — Изглеждаше объркан. — Колдмоут… Колдмоут ми беше обещан от Демън, да, но… не беше за облаги, не…

— Тогава защо? — попита Ег.

— Защо? — Сир Юстас се намръщи.

— Защо сте станали изменник? Ако не е било просто заради замъка.

Сир Юстас изгледа Ег продължително, преди да му отвърне.

— Ти си още момче. Няма да разбереш.

— Е, може да се опитам — каза Ег.

— Измяната… е само дума. Когато двама принцове се бият за трон, на който може да седне само единият, великите лордове и простите хора трябва да изберат. А когато битката свърши, победителите ще бъдат възхвалени като верни и предани мъже, докато победените ще бъдат запомнени завинаги като бунтовници и изменници. Това беше съдбата ми.

Ег помисли малко.

— Да, милорд. Само че… Крал Дерон беше добър човек. Защо е трябвало да изберете Демън?

— Дерон… — Името прозвуча леко размазано и Дънк разбра, че сир Юстас е почти пиян. — Дерон беше изпит и изгърбен, с малко коремче, което се поклащаше, когато вървеше. Демън стоеше изправен и горд, а коремът му беше плосък и твърд като дъбов щит. И можеше да се бие. С брадва, с пика или с боздуган не отстъпваше на най-добрите рицари, които познавах, но с меча беше самият Воин. Когато принц Демън вземеше Блекфир в ръката си, нямаше друг мъж равен на него… нито Улрик Дейн със Зора, нито дори Драконовия рицар с Тъмна сестра.

— Можеш да познаеш един човек по приятелите му, Ег. Дерон се обкръжи с майстери, септони и певци. Винаги имаше жени, които да шепнат в ухото му, и дворът му беше пълен с дорнци. И как не, след като беше взел дорнска жена в ложето си и продаде собствената си мила сестра на принца на Дорн, макар тя да обичаше Демън? Дерон носеше същото име като Младия дракон, но когато дорнската му жена роди син, нарече детето Белор, на най-немощния крал, седял някога на Железния трон…