Рицарят на Седемте кралства

— Иска да каже, че сир Юстас Озгри е бунтовник и изменник — каза майстер Серик.

— Сир Юстас избра черния дракон пред червения с надеждата, че един крал Блекфир може да му възстанови земите и замъците, които Озгри загубиха под управлението на Таргариените — каза лейди Роан. — Най-вече искаше Колдмоут. Синовете му платиха за измяната с кръвта си. Когато прибра костите им и предаде дъщеря си на кралските хора за заложница, жена му се хвърли от върха на кулата Стендфаст. Сир Юстас каза ли ви това? — Усмивката й бе тъжна. — Не, не мисля.

„Заклел си меча си на изменник, дръвнико. Ял си хляба на изменник и си спал под покрива на изменник.“

— Черният дракон — заговори той предпазливо, — черният дракон… било е преди петнайсет години. А това е сега и има суша. Дори да е бил бунтовник някога, все пак сир Юстас има нужда от вода.

Червената вдовица стана и приглади полите си.

— Тогава най-добре да се моли за дъжд.

В този момент Дънк си спомни думите на Озгри на сбогуване в леса.

— Ако не желаете да му отстъпите част от водата заради него, направете го заради сина му.

— Заради сина му?

— Адам. Служил е тук като паж и скуайър на баща ви.

Лицето на лейди Роан се вкамени.

— Приближете се.

Той не знаеше какво друго да направи, тъй че се подчини. Подиумът я правеше с цяла стъпка по-висока, но въпреки това Дънк се извисяваше над нея.

— На колене — каза му и той коленичи.

Шамарът, който му зашлеви, беше безпощаден и ръката й се оказа по-силна, отколкото изглеждаше. Бузата му пламна и той усети вкуса на кръв в устата си от скъсана устна, но не го нарани сериозно. За миг му мина през ума да я сграбчи за дългата червена плитка, да я дръпне на скута си и да я напердаши по задника като глезено дете. „Ако го направя, ще запищи и двайсет рицари ще нахлуят да ме убият.“

— Смеете да ме умолявате в името на Адам! — Ноздрите й се бяха разширили. — Напуснете Колдмоут, сир. Веднага.

— Изобщо не исках да…

— Вървете си или ще намеря достатъчно голям чувал за вас, сама ще го ушия, ако трябва. Кажете на сир Юстас да предаде Бенис Кафявия щит до утре, иначе лично ще дойда за него с огън и меч. Разбрахте ли ме? С огън и меч!

Септон Сефтон хвана Дънк за ръката и бързо го измъкна от залата. Ег го последва по петите.

— Беше крайно неразумно, сир — прошепна дебелият септон и ги поведе към стъпалата. — Крайно неразумно. Да споменете Адам Озгри…

— Сир Юстас ми каза, че е харесвала момчето.

— Харесвала? — Септонът изпухтя тежко. — Тя го обичаше, и той нея. Никога не се стигна до нещо повече от целувка, но… за Адам плака след Червена трева, не за съпруга си, когото едва познаваше. Обвинява сир Юстас за смъртта му, и с основание. Момчето беше на дванайсет.

Дънк знаеше какво е да носиш рана. Всеки път, когато някой заговореше за Ашфордски лъг, се сещаше за тримата добри мъже, които умряха, за да спасят крака му, и винаги болеше.

— Кажете на милейди, че не исках да я нараня. Моля я за прошка.

— Ще направя всичко, което мога, сир — каза септон Сефтон, — но вие кажете на сир Юстас да й предаде Бенис, и бързо. Иначе ще стане тежко за него. Много тежко.

Едва след като стените и кулите на Колдмоут се скриха далече на запад зад тях, Дънк се обърна към Ег и попита:

— Какво беше написано на онзи документ?

— Беше дарение, сир. На лорд Виман Уебър, от краля. За преданата му служба в последния бунт, на лорд Виман и наследниците му са дарени всички права над Пъстра вода, откъдето извира в хълмовете Подковата до бреговете на Листато езеро. Пише също, че лорд Виман и наследниците му получават правото да ловуват сърни, глигани и зайци в Леса на Уат, когато благоволят, и да изсичат двайсет дървета от гората всяка година. — Момчето се покашля. — Дарението е само за срок обаче. Документът гласи, че ако сир Юстас умре без свой мъжки наследник, Стендфаст ще се върне на короната и привилегиите на лорд Уебър ще свършат.

„Бяха пазителите на Северните покрайнини хиляда години.“

— Оставили са на стареца само една кула, в която да умре.

— И главата му — каза Ег. — Негово величество все пак е пощадил главата му, сир. Въпреки че е бил бунтовник.

Дънк го изгледа.

— Ти щеше ли да му я вземеш?

Ег помисли малко.

— Понякога служех в малкия съвет в двора. Често спореха за това. Чичо Белор твърдеше, че е най-добре да се прояви милост, когато имаш работа с доблестен враг. Ако един победен мъж вярва, че ще бъде опростен, той може да остави меча си и да коленичи за прошка. Иначе ще продължи да се бие до смърт и да убие повече верни мъже и невинни. Но лорд Блъдрейвън казваше, че когато прощаваш на бунтовници, само посяваш семената на следващия бунт. — Гласът му бе изпълнен със съмнение. — Защо е трябвало сир Юстас да се вдигне срещу крал Дерон? Бил е добър крал, всички казват така. Включил е Дорн във владението и е направил дорнците наши приятели.

— Трябва да попиташ сир Юстас, Ег.