Рицарят на Седемте кралства

— Всички сме деца на Седемте, сир. Но като оставим това… богове милостиви, не. Лейди Хелисънт е сестра на сир Роланд Ъферинг, четвъртия съпруг на лейди Роан, който умря през пролетта. Моят брат беше неговият предшественик, сир Саймън Стонтън, сполетя го голямото нещастие да се задави с пилешка кост. Колдмоут гъмжи от духове, трябва да ви кажа. Съпрузите умират, но близките им остават, пият вината на милейди и ядат мезетата й като напаст тлъсти розови скакалци, облечени в коприна и кадифе. — Избърса уста. — При все това тя трябва да се омъжи отново, и то скоро.

— Трябва ли? — учуди се Дънк.

— Волята на лорд баща й го налага. Лорд Виман искаше внуци, за да продължат рода му. Когато се поболя, се опита да я омъжи за Дългия Инч, за да може да умре спокоен, че има силен мъж, който да я защитава, но Роан отказа да го вземе. Негово благородие си отмъсти в завещанието си. Ако остане неомъжена до втората годишнина от кончината на баща си, Колдмоут и земите му минават в ръцете на братовчед й Вендел. Сигурно сте го мярнали на двора. Нисък мъж с гуша, силно страдащ от газове. Макар че е дребнаво да го изтъквам тъкмо аз. Аз самият съм прокълнат с излишъка им. Сир Вендел е алчен и глупав, но лейди съпругата му, сестрата на лорд Роуан… тя е ужасно плодовита, не може да се отрече. Тръска деца толкова често, колкото пърди. Синовете им са също толкова зле като него, дъщерите им — още по-зле, и всички са започнали да отброяват дните. Лорд Роуан е одобрил завещанието, тъй че на нейно благородие й остава само до следващото новолуние.

— Защо е чакала толкова дълго? — учуди се Дънк.

Септонът сви рамене.

— Честно казано, нямаше много ухажори. Добрата ми сестра не е неприятна за гледане, както трябва да сте забелязали, а един здрав замък и просторни земи добавят към чара й. Човек би си помислил, че по-младите синове и лишени от земя рицари ще бръмчат около нейно благородие като мухи. Но ще сгреши. Четиримата мъртви съпрузи ги правят предпазливи, а и някои говорят, че е бездетна също така… не и пред нея, разбира се, освен ако много държат да видят вътрешността на вранска клетка. Износила е две деца до края, момче и момиче, но и двете не доживяха до годинка. Малцината, които не са отблъснати от приказките за отравяния и магии, не искат да си имат работа с Дългия Инч. На смъртния си одър лорд Виман го задължи да защитава дъщеря му от недостойни ухажори, което той разбра като всички ухажори. Всеки мъж, пожелал да вземе ръката й, ще трябва първо да се изправи срещу меча му. — Допи виното си и остави чашата настрани. — Това не означава, че не е имало никой. Клейтън Касуел и Саймън Лейгуд бяха най-настойчивите, макар че като че ли се интересуваха повече от земите й, отколкото от особата й. Ако бях пристрастен към облозите, щях да заложа златото си на Джеролд Ланистър. Още не се е появил, но казват, че е златокос, с проницателен ум и над шест стъпки висок…

— … и лейди Уебър е твърде обсебена от писмата му. — Въпросната лейди стоеше на прага до грозноват млад майстер с огромен орлов нос. — Щяхте да загубите облога си, добри братко. Джеролд няма никога да изостави драговолно удоволствията на Ланиспорт и разкоша на Скалата на Кастърли за някакво малко владение. Той има повече влияние като брат и съветник на лорд Тиболт, отколкото би могъл изобщо да се надява като мой съпруг. Колкото до другите, сир Саймън ще трябва да продаде половината ми земя, за да изплати дълговете си, а сир Клейтън трепери като лист всеки път, когато Дългия Инч благоволи да го погледне. Освен това е по-хубав от мен. А вие, септон, имате най-голямата уста във Вестерос.

— За голям корем трябва голяма уста — отвърна септон Сефтон най-невъзмутимо. — Иначе скоро става малък.

— Вие ли сте Червената вдовица? — попита Ег изумено. — Аз съм висок почти колкото вас!

— Друго момче направи същото наблюдение няма и преди половин година. Пратих го на дибата да го направят по-висок.

— Лейди Роан се настани на високия стол на подиума и издърпа плитката си напред над лявото си рамо. Беше толкова дълга, че полегна навита в скута й като дремеща котка. — Сир Дънкан, не биваше да се задявам с вас на двора, когато толкова упорито се опитвахте да бъдете галантен. Беше просто защото се изчервихте така… нямаше ли някое момиче, което да се задява с вас, в селото, където сте израснали толкова висок?

— Селото беше Кралски чертог. — Не спомена Квартала на бълхите. — Имаше момичета, но… — „Задявките“, които вървяха в Квартала на бълхите, понякога включваха отрязване на пръст.

— Предполагам, че ги е било страх да ви задяват. — Лейди Роан погали плитката си. — Ръстът ви несъмнено ги е плашил. Не мислете нищо лошо за лейди Хелисънт, моля ви. Добрата ми сестра е простодушно същество, но не е лош човек. Въпреки цялата й благочестивост не би могла да се облече без помощта на септите си.

— Не беше нейна вината. Грешката беше моя.

— Лъжете най-галантно. Знам, че е бил сир Лукас. Хуморът му е жесток, а вие сте го обидили от пръв поглед.

— Как? — попита объркано Дънк. — Нищо лошо не съм му направил.