Рицарят на Седемте кралства

— О, да. Ужасни времена, сир, ужасни. Силни мъже се будеха здрави призори и умираха до вечерта. Толкова много умираха и толкова бързо, че нямаше време да се погребат. Затова ги трупаха в Драконовата яма, а когато труповете стигнаха десет стъпки дълбочина, лорд Реките заповяда на пиромантите да ги запалят. Светлината от огньовете грееше през прозорците като нявга, когато живи дракони все още гнездели под купола. Нощем човек можеше да види сиянието из целия град, тъмнозелено сияние като от горски пожар. Зеленият цвят все още витае в мислите ми до ден-днешен. Казват, че пролетта била лоша в Ланиспорт и още по-лоша в Староград, но в Кралски чертог покоси по четирима от всеки десет. Ни млади, ни стари не бяха пощадени, ни богати, ни бедни, ни благородници, ни простолюдие. Умря и добрият ни Висш септон, гласът на боговете на земята, с една трета от Преблагочестивите и почти всички мълчаливи сестри. Негово величество крал Дерон също, и Матарис, и храбрият Валар, Ръката… о, ужасно време беше. Към края половината град се молеше на Странника. — Отпи нова глътка. — А вие къде бяхте, сир?

— В Дорн — отвърна Дънк.

— Благодарете на Майката за милостта й, тогава. — Големият пролетен мор така и не беше стигнал до Дорн, може би защото дорнците бяха затворили границите и пристанищата си, както и Арините от Долината, които също бяха пощадени. — Всички тези приказки за смърт могат да откажат човек от виното, но трудно можеш да намериш нещо, което да ти отпусне душата във времената, в които живеем. Сушата се проточи, въпреки всичките ни молитви. Кралският лес е един огромен сандък с прахан и пожарите бушуват там нощ и ден. Горчива стомана и синовете на Демън Блекфир кроят заговори в Тирош, а кракените на Дагон Грейджой кръстосват Западното море като вълци и плячкосват на юг чак до Арбор. Отнесли са половината богатство на Светлия остров, казват, и стотици жени също. Лорд Фарман поправя укрепленията си, макар че тази работа ми прилича малко на баща, който стяга бременната си дъщеря с девствен пояс, когато коремът й е наедрял колкото моя. Лорд Бракън гасне бавно на Тризъбеца, а най-големият му син се спомина през пролетта. Това означава, че ще го наследи сир Ото. Блекууд никога няма да преглътнат Звяра на Бракън като съсед. А това означава война.

Дънк знаеше за древната вражда между Блекууд и Бракън.

— Няма ли сеньорът им да наложи мир?

— Уви — въздъхна септон Сефтон. — Лорд Тъли е осемгодишно момче, обкръжено от жени. Речен пад няма да направи кой знае какво, а крал Ерис — още по-малко. Освен ако някой майстер не напише книга за това, целият проблем може да убегне от височайшото му внимание. Лорд Реките едва ли ще приеме да се види с някой Бракън. Да не забравяме, нашата Ръка по род е половин Блекууд. Ако изобщо се намеси, то ще е само за да помогне на братовчедите си да озаптят Звяра. Майката беляза лорд Реките в деня на раждането му, а Горчивата стомана отново го беляза на полето Червената трева.

Дънк знаеше, че има предвид Блъдрейвън. Бриндън Реките беше истинското име на Ръката. Майка му беше от Блекууд, баща му — крал Егон Четвърти.

Дебелият мъж отпи от виното и продължи да дърдори:

— Колкото до Ерис, негово величество се интересува повече от древни ръкописи и прашасали пророчества, отколкото от лордове и закони. Няма да направи усилие дори да създаде наследник. Кралица Елинор се моли ката ден във Великата септа, умолява Майката на Небесата да я благослови с дете, но си стои девствена. Ерис спи отделно в покоите си и разправят, че по-скоро ще вземе книга, отколкото да легне с жена. — Напълни чашата си отново. — Не се заблуждавайте, точно лорд Реките ни управлява, с магиите си и с шпиони. Няма кой да му се опълчи. Принц Мекар се муси в Летен замък и подхранва неприязънта срещу височайшия си брат. Принц Регар е толкова мекушав, колкото и луд, а децата му са… ами, деца. Приятели и фаворити на лорд Реките са запълнили всяка служба, лордовете на малкия съвет ближат ръката му, а този нов Велик майстер е толкова просмукан с магия, колкото и той. Гарнизонът на Червената цитадела е в ръцете на Гарвановия зъб и никой не вижда краля без негово позволение.

Дънк помръдна неловко на стола си. „Колко очи има лорд Блъдрейвън? Хиляда, и още едно.“ Дано Ръката на краля да нямаше хиляда и едно уши също така. Някои от думите на септон Сефтон звучаха изменнически. Хвърли поглед към Ег, за да види как той приема всичко това. Момчето полагаше огромно усилие да задържи езика зад зъбите си.

Септонът се надигна с пъшкане.

— Добрата ми сестра ще се позабави. Като всички благородни дами, първите десет рокли, които пробва, ще се окажат неподходящи за настроението й. Желаете ли още вино? — Напълни двете чаши, без да дочака отговор.

— Дамата, която взех по погрешка за господарката ви — побърза да смени темата Дънк. — Тя сестра ли ви е?