Рицарят на Седемте кралства

Дънк смяташе, че знае отговора, но момчето нямаше да го хареса. „Искал е замък с лъв на портата, но е получил само гробове в къпинаците.“ Когато закълне меча си на някого, човек обещава да служи и да се подчинява, да се бие за него при нужда, а не да се меси в делата му и да оспорва избора му на страна… но сир Юстас го беше изиграл. „Каза, че синовете му са воювали за краля, и ме накара да повярвам, че потокът е негов.“

Нощта ги застигна в Леса на Уат.

Беше по вина на Дънк. Трябваше да тръгне направо за дома, по пътя, по който бяха дошли, но вместо това пое на север, за да погледнат отново яза. Почти се канеше да събори бента с голи ръце, но Седемте и сир Лукас Дългия Инч не се оказаха толкова услужливи. Когато стигнаха до яза, видяха, че е охраняван от двама стрелци с арбалети, със знака на паяка, зашит на кожените жакети. Единият седеше натопил босите си крака в откраднатата вода. Дънк с радост щеше да го стъпче само заради това, но мъжът ги чу и бързо награби арбалета си. Приятелят му, още по-бърз, вече бе заредил металната стрела. На Дънк му оставаше само да се намръщи и да ги изгледа заканително.

А след това не им оставаше нищо друго, освен да се върнат по пътя си. Дънк не познаваше тези земи толкова добре като сир Бенис. Щеше да е унизително да се изгубят в толкова малка гора като Леса на Уат. Докато прецапат потока, слънцето вече се бе снишило, после залезе и изгряха първите звезди. Щом навлязоха сред високите черни дървета, Ег заговори отново:

— Сир? Онзи дебел септон каза, че баща ми се мусел в Летен замък.

— Думите са вятър.

— Баща ми не се муси.

— Сигурно. Ти се мусиш.

— Не. Сир. — Момчето се намръщи. — Правя ли го?

— Понякога. Не прекалено често обаче. Иначе щях да те первам по-често през ухото.

— Пернахте ме при портата.

— Беше половин шамар. Ако ти дам цял, ще го разбереш.

— Червената вдовица даде на вас цял шамар.

Дънк опипа подутата си устна.

— Не е нужно да го казваш толкова злорадо. — „Никой не е шамаросвал баща ти обаче. Може би затова принц Мекар е такъв.“ — Когато кралят назначи лорд Блъдрейвън за своя Ръка, лорд баща ти отказа да участва в съвета му и напусна Кралски чертог за седалището си. Стои в Летен замък вече от година и половина. Какво наричаш това, ако не мусене?

— Наричам го възмущение — заяви тихо Ег. — Негово величество трябваше да направи баща ми Ръка. Той е негов брат и най-добрият боен командир в кралството след като умря чичо Белор. Лорд Блъдрейвън не е дори истински лорд, това е просто глупава вежливост. Той е магьосник, и от простолюдието при това.

— Незаконороден. Не от простолюдието. — Блъдрейвън може да не беше истински лорд, но беше благородник по двете линии. Майка му беше една от многото любовници на крал Егон Недостойния. Копелетата на Егон се бяха превърнали в напаст за Седемте кралства още откакто старият крал умря. Беше ги признал на смъртния си одър — не само благородните копелета като Блъдрейвън, Горчивата стомана и Демън Блекфир, чиито майки бяха знатни дами, но дори и по-низшите, които му бяха родени от курви и кръчмарски слугини, дъщери на търговци, девици от пътуващи трупи и дори едно хубаво селско момиче, което случайно хванало окото му. „Огън и кръв“ бе девизът на дома Таргариен, но Дънк веднъж беше чул сир Арлън да казва, че на Егон трябвало да е „Изкъпете я и я доведете в ложето ми.“

— Крал Егон призна Блъдрейвън за свой законен син — напомни той на Ег. — Както и останалите.

— Старият Висш септон каза на баща ми, че кралските закони са едно, а законите на боговете друго — отвърна момчето упорито. — Законородените деца са направени в брачно ложе и благословени от Отеца и Майката, а копелетата са родени в похот и в слабост, така каза. Крал Егон постанови, че копелетата му не са незаконни, но това не може да промени произхода им. Висшият септон каза, че всички копелета са родени за измяна… Демън Блекфир, Горчивата стомана, дори Блъдрейвън. Лорд Реките беше по-хитър от тях, но накрая и той ще се окаже изменник. Висшият септон посъветва баща ми никога да не му се доверява, нито на никое от другите копелета, благородни или низши.

„Родени за измяна — помисли Дънк. — Родени от похот и слабост. Никога да не им се вярва, благородни или низши.“

— Ег. Никога ли не си помислял, че аз бих могъл да съм копеле?

— Вие ли, сир? — Въпросът стъписа момчето. — Не сте.