Рожденичката

Стискам бедрата ѝ и усещам как се отърква в мен.

— Ще ми кажеш ли някога какво си пожелаваш? — питам.

Тя ме целува и прошепва срещу устните ми:

— Ако ти кажа, няма да се сбъдне.

Спуска се надолу по врата ми, аз извивам глава назад, затварям очи и ѝ се отдавам.

— Но мога да ти кажа — продължава и захапва леко челюстта ми, — че винаги си пожелавам едно и също и всеки път се сбъдва.

Край

Благодаря ви, че прочетохте „Рожденичката“!

Много се забавлявах, докато пишех тази книга, и се надявам да ви е харесала.

Освен това благодаря на дългогодишните ми фенове, които очакват с нетърпение другите ми романи от поредиците Devil’s Night и Fall Away, че ми позволиха да направя това кратко отклонение. Много ви обичам!

Благодарности

Първо и винаги — на читателите. Толкова много от вас ме подкрепяха, споделяха вълнението си и показваха подкрепата си ден след ден и аз съм изключително благодарна за продължителния ентусиазъм и доверие. Благодаря ви.

„Рожденичката“ ми хрумна, докато пишех „Скривалището“, и просто не можах да забравя за нея. Бях обсебена от Пайк и Джордан, така че всъщност започнах да я пиша още преди да довърша „Скривалището“. За мен това е любовната ми история, която прилича най-много на любовна история, и наистина имах нужда да сменя атмосферата. Благодаря ви, че ми позволихте тази почивка между частите на поредицата.

Започвам отново да работя върху Kill Switch13 и планирам да издам скоро тази книга, но се надявам, че ще се зарадвате да чуете и че Дани, приятелката на Джордан от мотела Сините палми, също ще получи своя самостоятелен роман, слабо свързан с настоящата книга. Нейната история ще бъде озаглавена… изненадващо… Motel и можете да я очаквате през 2019 година.14

А сега останалите…

На семейството ми — съпруга ми и дъщеря ми, които трябваше да свикнат с откачения ми дневен режим, опаковките от бонбони и това, че се отплесвах всеки път, когато се замислях за някой разговор, обрат или сцена, които изскачаха в главата ми на масата за вечеря. Вие двамата определено трябва да понасяте доста неща, затова благодаря ви за търпението.

На Джейн Дистел, агента ми в литературна агенция Dystel, Goderich & Bourret LLC — няма никакъв шанс да се откажа от теб, така че си вързана за мен.

На читателската група PenDragons — вие сте моят дом във „Фейсбук“. Благодаря, че ме поддържахте и винаги бяхте положително настроени. Особено много благодаря на трудолюбивите администратори: Адриен Амброуз, Табита Ръсел, Тифани Райн, Кейти Андерсън и Лидия Котран.

На Вибека Кортни — моята инди редакторка, която сресва всичко, което ми хрумне, с финия гребен. Благодаря ти, че ме научи как да пиша и как да се изразявам директно.

На Киврин Уилсън — да живеят тихите момичета! Нашите умове са най-шумни.

На Миласи Мугноло — за това, че винаги когато чете, ми гласува доверието, от което се нуждая, и ми осигурява поне един човек, с когото да говоря, докато давам автографи.

На Лиса Пантано Кейн — ти ме предизвикваш с най-трудните въпроси.

На Джоди Библиофил — без каубои. Разбрах. Без пубисно окосмяване. Никога. Без презервативи. Е, понякога. Въртя очи — ееееее, опитах се. Благодаря, че четеше и ме подкрепяше, и благодаря за острото ти чувство за хумор и за това, че винаги ме караш да се усмихвам.

На Лий Теналия — която прави страхотно книжно изкуство и чийто стени в „Пинтерест“ са моят наркотик! Благодаря ти. Наистина трябва да започнеш собствен бизнес. Ще си поговорим по въпроса.

На всички блогъри — твърде много сте, за да ви изброя поименно, но знам кои сте. Виждам публикациите и отбелязванията, както и тежката работа, която вършите. Прекарвате свободното си време в четене, писане на ревюта и промотиране, освен това го правите безплатно. Вие сте жизненият сок на книжния свят, кой знае какво бихме правили без вас. Благодаря ви за неуморните усилия. Правите го със страст, затова е още по-невероятно.

На Джей Крауновър, която винаги идва с мен на даването на автографи и ме заговаря. Благодаря ти, че четеш книгите ми и че си една от най-големите ми поддръжнички.

На Табата Варго и Комал Питърсън, които бяха първите автори, писали ми след първата ми публикация, за да ми кажат колко много са харесали Bully. Никога няма да ви забравя.

На Т. Гефарт, която отделя време да провери как съм, и да види дали имам нужда от доставка на „истински“ австралийски бисквити „Тим Там“. (Винаги!)

И на Б. Б. Райд за четенето, споделянето на дамите с мен и за това, че е моят трамплин. Нямам търпение да вляза в главата ти. Намигване.

Страхотно е да бъдеш признат от равните на теб. Позитивността е заразна, така че благодаря на колегите автори за това, че разпространявате любовта.