Рожденичката

Влизам обратно в спалнята и поглеждам към Джордан в леглото. Тя спи по корем, прегърнала една от възглавниците ми под главата си, а косата ѝ е разпиляна. Облякла е една от тениските ми и въпреки че я предпочитам гола, не мога да се оплача. Обичам да носи дрехите ми.

Отивам до леглото и вземам часовника си от нощното шкафче — онова от другата страна, което не обърнах снощи — и го закопчавам на китката си, докато гледам надолу към Джордан.

Познаваме се от по-малко от месец, но се чувствам, все едно винаги е била до мен. Като че ли съм пазил тази страна на леглото само за нея.

Не знам дали я обичам, но никога не съм искал нещо или някого толкова силно.

Кракът ѝ се подава изпод чаршафа и аз се усмихвам на розовите ѝ нокти. Толкова в стила на Джордан.

Тя простенва и обръща глава, а аз вдигам очи и виждам как се завърта в съня си и отпуска ръка на възглавницата до главата си.

Чаршафът е оголил кръста ѝ, а тениската се е надигнала и открива част от корема ѝ, и аз оставям инстинктите да ме превземат. Навън още е тъмно.

Нощта не е свършила.

Махам чаршафа и виждам сексапилното ѝ розово бельо, нямам нищо против, че не спи гола. Това значи, че мога да я съблека.

Внимателно събувам бельото ѝ и се качвам върху нея, поставям коляно между краката ѝ и вдигам тениската с една ръка.

Докосвам я и я целувам нежно, придвижвам устата си по бузата ѝ до ухото и после обратно до устните.

— Добро утро — прошепвам и я захапвам леко.

Тя отново простенва и се надига, за да пресрещне устните ми, които се движат надолу по тялото ѝ, целуват корема ѝ и бедрата ѝ, после се връщат обратно върху гърдите.

— Добро е, нали? — шегува се.

Засмивам се.

Пресягам се към нощното шкафче, изваждам още един презерватив и свалям хавлията.

— Само едно бързо, какво ще кажеш? — дразня я. — Колкото да изкарам деня.

Тя отново простенва и протяга ръце над главата си.

— Добре.

И аз се навеждам над нея.

Няколко минути по-късно и двамата се задъхваме и отново сме потни, а аз имам нужда от още един душ, но няма време.

Мамка му, това беше страхотно. Дали е заради мен, или просто я усещам по-добре сутринта?

Поглеждам часовника.

— Трябва да вървя.

Но не искам.

Какво лошо има шефът да се обади, че е болен, за да си остане вкъщи и да чука привлекателната си наемателка цял ден?

Неохотно слизам от нея, отивам до гардероба и изваждам джинси и тениска.

— На работа ли си тази вечер? — питам.

Тя отново се завива с чаршафа и ме поглежда заспало.

— Може би.

Поклащам глава. Продължава да играе игрички.

— Може да съм си вкъщи — обяснява — или пък да ти се наложи да ме потърсиш.

Затварям чекмеджето и отварям другото, за да си взема чорапи.

Обръщам се към нея и придавам строго изражение на лицето си.

— Ще се прибера в пет. Бъди си вкъщи — нареждам ѝ. После тръгвам към вратата, но се обръщам и добавям по-меко: — Моля те?

Тя се ухилва и се претъркулва настрани, прегръща отново възглавницата под себе си и ме поглежда с най-милия си поглед.

— Дано да ти липсвам.

Вече ми липсваш.

Излизам, затварям вратата след себе си, както и вратата на нейната стая. За всеки случай, ако Коул си дойде, види празното ѝ легло и започне да се чуди къде е.

Изтичвам надолу по стълбите и изпитвам желание да се усмихна, въпреки че вината свива стомаха ми. Чувствам се почти нормален.

Но по-щастлив от всички мъже, които познавам. Момичето на мечтите ми лежи в моето легло и по-късно ще се прибера вкъщи при него. Джордан беше права. Имам всичко, от което се нуждая, под този покрив.

Освен сина си. Това е неговият дом, но него го няма, а тя ме кара да го забравям.

В продължение на деветнайсет години мислех само за него. Жертвах много неща, за да изградя бизнеса си, за да мога да му осигуря добър дом и образование, въпреки че започнах да се страхувам от връзките след онова, което преживях с Линдзи, и да ги губя, защото другите жени не биха искали да се занимават с майката на сина ми до края на живота си. Моят живот се въртеше около него, но независимо какво правех, всичко се провали. Тя го насъска и го използва срещу мен, а той не знае на кого да се довери.

Не е грешно да си позволя да бъда щастлив с някоя жена, но ако тази жена е Джордан, това може да разруши всичката вяра в родителите му, която му е останала. Защо не мога да спра? Защо ме боли сърцето всеки път, когато тя се усмихне? Или започне да си гризе нокътя, или застане на пръсти, за да достигне нещо в кухнята, или просто примигне, за бога?

Влизам в кухнята и наливам кафе в преносимата си чаша. Затварям капака, вземам обяда си от хладилника и хвърлям вътре малко допълнителен чипс, защото нямам време за закуска.

Звънецът внезапно издрънчава и аз се обръщам намръщено. Кой е дошъл толкова рано сутринта?

Оставям всичко на плота, отивам до входната врата, навеждам се и поглеждам през прозореца.

За вълка говорим…

Бившата ми стои на прага по найлонов спортен клин и подобен на него потник. Косата ѝ е вдигната на рошав кестеняв кок, но е напълно гримирана. Тя е единствената жена, която познавам, която се гримира, за да отиде на фитнес.