Рожденичката

Разбира се, вероятно ходи там само за да се среща с мъже.

Отварям вратата и се опитвам да съм тих, за да не събудя Джордан.

— Какво искаш? — казвам, задържайки вратата.

— Много си любезен. — Тя се усмихва подигравателно, ръцете ѝ са кръстосани на гърдите. — Винаги се държиш като задник, а?

И без да чака покана, влиза, като избутва ръката ми.

— Щом се появяваш на прага ми в пет сутринта, не е за добро — казвам и затварям вратата. — Пияна ли си?

Тя влиза в кухнята, хвърля ключовете си върху плота и се обръща с лице към мен.

— Защо синът ми живее в къщата на някакво случайно момиче, а не при теб?

Боря се с порива да завъртя очи на фалшивата ѝ загриженост, която е просто извинение да ме хока.

— Добре дошъл е да се върне вкъщи по всяко време — обяснявам, докато отивам до високия стол и вземам тениската си. — Той е онзи, който си тръгна.

— Защото позволяваш на Джордан да остане. Защо?

Нахлузвам дрехата през глава.

— Ако искаш да знаеш какво става с Коул, попитай Коул. Колкото до това на кого давам стая под наем, не е твоя работа.

Прокарвам пръсти през косата си, защото забравих да я оформя. Линдзи замълчава за миг и аз не поглеждам към нея, докато изключвам телефона от зарядното и си го пъхам в джоба.

Тя се приближава до мен, хваща брадичката ми и ме принуждава да се обърна към нея.

Отдръпвам се.

— Какво?

— Зачервил си се.

— Навън е горещо — отвръщам.

Но кръвта се затопля под кожата ми и сърцето ми затуптява по-силно. Вземам кафето и отпивам, за да прикрия нервността си. Тази жена е като акула. Надушва кръв през цял океан.

— Знам как изглеждаш, след като свършиш — атакува ме. — Така че въпросът е… Дали е сладкото тийнейджърско задниче горе или някоя нова?

Тръшвам чашата си на плота и я поглеждам кръвнишки.

— Достатъчно.

Проклятие. Забравих колко е умна. Още не съм излязъл от къщи и първата срещната ме разконспирира. Страхотно.

Отправям се към масата, сядам и си обувам чорапите и ботушите, после събирам всичко, което ще ми трябва през деня.

— Коул напусна работа — казва ми най-накрая. — Преди три дни.

Поглеждам нагоре и спирам да си подреждам нещата. Три дни?

— Нека ти кажа нещо — продължава снизходително. — Родителството не приключва, когато синът ти стане на осемнайсет и вече не се налага да плащаш издръжка. Той все още се нуждае от теб.

— Извини ме, че не вземам уроци по родителство от жената, която забременя, за да има кой да я издържа през остатъка от живота ѝ. — Обръщам се към нея и я приковавам с поглед. — Може би е напуснал, за да не работи за дребни стотинки, след като го караш да ти дава половината си заплата.

Тя ме зашлевява и главата ми отскача настрани.

Но аз само се разсмивам.

Разбира се, че се притеснявам. Напуснал е работа и не се е прибрал вкъщи, но не смятам да я оставям да ме поучава. Тя го използва, а на мен ми е писнало от глупостите ѝ.

— Това е причината да не му позволяваш да работи при мен, нали? — казвам, без да отстъпя. — Защото в замяна ще му плащам сметките и ще му давам джобни, за да съм сигурен, че няма да докопаш цялата му заплата. Пука ти за него само когато ти носи пари. — Събирам си нещата и тръгвам към вратата, като я дърпам. — Знаеш ли на кого завиждам най-много? На всички мъже, избягали от теб, преди да ги вържеш с дете. Не съжалявам, че имам Коул, но съжалявам, че е от теб. Изчезвай.

Гордея се, че запазих гласа си тих и успях да проявя известен самоконтрол, но отвътре кипя. Идва в къщата ми, обвинява ме, че съм лош родител, и после ме зашлевява. Не ми е съпруга и никога не е била. Трябва да я търпя, но не постоянно.

Тя седи там и изглежда почти развеселена, накрая се приближава до мен.

— Да — казва, на път да излезе, но после се обръща и подхвърля през рамо: — Защото къщата ти е единствената област от живота ти, от която можеш да ме изхвърлиш.

После очите ѝ пробягват към стълбите и се връщат обратно към мен, а върху устните ѝ играе злобна самодоволна усмивка.

Тя излиза, а аз оставам неподвижен, всичко, което изпитвах преди няколко минути в спалнята, е изчезнало напълно. Коул пропада и се нуждае от мен повече откогато и да било.

А Линдзи знае за Джордан. Може да не е сигурна, но подозренията ѝ са достатъчни.

Тя ще разкъса Джордан. Не смятам да я подлагам на това.

Просто ми се щеше да я бях задържал за повече от седем часа.

Глава 19 Джордан

Натискам камъните върху стъпалото с инструмента, вземам лепилото и го изстисквам в пукнатината, за да прикрепя парченцата към модела. Изпитвам желание отново да погледна към часовника на микровълновата, но се въздържам, защото знам, че не са минали повече от две минути от последния път, когато проверих.

Минава шест, а Пайк закъснява. Той почти никога не закъснява.

Но докато минутите се точат, започвам да се ядосвам, защото не се обади, а изрично ме помоли да съм си вкъщи. Не е в негов стил, обаче е в стила на почти всеки друг мъж, когото познавам. Аз съм момичето, с което могат да се държат като с боклук и да го карат да чака, защото ги търпи.

Поне за известно време.