Рожденичката

Той поглежда през прозореца зад себе си, забелязва нещо и се оттласква от плота, насочва се към пералното помещение и задния двор. Следвам го.

— Добре съм — казва през рамо. — Всъщност започнах нова работа. Затова напуснах старата.

Отива до басейна и издърпва тръбата на системата за почистване на басейна. Съвсем бях забравил за нея. Работила е от вчера следобед.

— Нова работа? — питам и прибирам боклука след него. — Къде?

— Изненада е.

— Не обичам изненадите. Къде е работата?

Той се разсмива, а аз се намръщвам.

— Защо се смееш? — питам го. Дали знае колко се притесняваме за него, и сега смята, че след като вече е из мислил всичко, не трябва да задаваме въпроси?

— Защото я очаквам с нетърпение — казва. — Ще ти кажа скоро. Обещавам.

— Законна ли е? — издърпвам тръбата и усещам тежестта на системата, която се носи по водата към нас.

Гърбът му се тресе от нова порция смях.

Повдигам вежда.

— Обещавам, че тази работа е възможно най-законна — казва ми, а в думите му има шега, която не разбирам. — Ще получавам редовна заплата, ще имам медицинска, зъболекарска и пенсионна осигуровка, целия пакет. — Поглежда към мен. — Не се друсам и не съм загазил. Всичко е наред. Съжалявам, че в последно време не си идвах. Просто не исках Джордан да се чувства неловко.

Пускам тръбата, стигнал съм почти до края ѝ.

— Значи всичко между нас е наред, така ли? — питам.

— Аха.

— Ще си дойдеш ли вкъщи?

Но той свива несигурно рамене.

— Не мисля, че ще ни бъде удобно. Искам Джордан да остане толкова дълго, колкото има нужда.

Приближавам се до него. Все още съм с няколко сантиметра по-висок, но се изненадвам колко е пораснал всеки път, когато го видя.

Колебая се дали да го кажа, защото не искам тя да ходи никъде, но знам, че мястото на Коул е тук.

— Мога да ѝ намеря друга квартира — казвам му.

Мога да измисля нещо, за да съм сигурен, че съм се погрижил и за двамата.

Но той, изглежда, няма нужда да мисли по въпроса.

— Не. — Поклаща глава и изправя рамене. — Няма смисъл. И без това скоро ще си имам собствена.

— Наистина ли? — Започвам да се притеснявам. Тази работа изглежда твърде хубава, за да е истина. — Отново ме изнервяш — казвам му.

Но той само се засмива отново, после обръща вниманието си към тръбата и аз му помагам да я издърпа.

— Слушай — казва, — ще ми се да си направя първата татуировка, преди да започна работа. Мислех си дали да не отидем заедно. Искаш ли? — Той ме поглежда нервно и аз разбирам, че му е трудно да ме попита. — Например следващия уикенд?

Татуировка?

Когато си направих последната, той беше на две или поне така ми се струва. Вече не си падам по тях, но бих го направил за него. Просто съм благодарен, че изобщо иска да прави нещо заедно с мен.

— Аха. — Кимвам. — Звучи добре.

Дори знам каква ще бъде моята, идеята ми хрумва внезапно.

— Хайде — сръчква ме и издърпва тръбата. — Ще ти помогна с това, а после ще отида да се видя с приятели, става ли?

— Аха. — Издърпвам последната ѝ част и системата се подава, а от нея изтича вода.

Аз също имам нещо за вършене.

* * *

Не мисля, че тук пускат непълнолетни, освен ако не са служители, и най-добре Джордан да не е започнала работа на това място. По пътя ми хрумна мимолетната идея да се обадя да наклепам Мик Чан, че пуска деветнайсетгодишни в стриптийз клуба си, но не е като и аз да не съм се възползвал от снизходителните собственици на барове, когато съм бил на деветнайсет. Освен това бих вбесил Джордан още повече. И сега чувам гласа ѝ. О, значи съм достатъчно възрастна, за да ме лижеш, но не и за да пия алкохол?

Е, да, що се отнася до закона. Ако иска да обсъждаме тези неща технически.

Пускам ключовете в джоба си, прекосявам паркинга и отварям вратата на „Куката“. Музиката отскача от стените и вибрира под краката ми, а аз надушвам познатата миризма на шампоан с аромат на орхидея, който Мик винаги използва за килимите. Мирише като облаците парфюм в елитните казина, които се опитват да прикрият миризмата на цигари. Отдавна не съм идвал тук, но внезапно се чувствам отново на деветнайсет.

Плащам си входа и влизам, спирам близо до бара и забелязвам морето от хора в клуба. Има млади момчета, възрастни мъже, няколко жени и двойки, лилави светлини под бялата сцена и ивици дим, издигащи се във въздуха от оранжевите краища на цигарите.

Обзема ме мрачно предчувствие. Не биваше да идвам тук.

Трябва да си тръгна, преди да ме види. Тя е възрастен човек, грижила се е добре за себе си дълго време и гласчето в главата ми е право. Ако съм я вкарал в леглото и съм я държал будна половината нощ, докато го правим, значи е достатъчно голяма да взема самостоятелни решения. Трябва да може да излиза с приятелите си. Искам да излиза с приятелите си.

Просто не ми се ще да идва тук, защото знам, че Мик иска да я докопа, тя има нужда от пари, а тази вечер направих положението ѝ в дома си несигурно. Разстроена е и какво ще стане, ако започне да мисли, че трябва да се изнесе? Какво ще стане, ако изпие няколко питиета и реши, че трябва да изкара малко допълнителни пари?