Рожденичката

Прокарвам ръка през косата си, усещам гела и си спомням, че се изкъпах заради нея. Дори си смених дрехите.

Поглеждам надолу към костюма в морскосиньо, който си купих миналата година за завършването на Коул, но тази вечер не си сложих вратовръзката. Само бялата риза, отворена на врата, и черните обувки. Не знам защо се облякох така, понеже вече се чувствам глупаво, но исках да ѝ покажа, че не съм толкова лесен за разбиране. Мога да бъда различен. Мога да я изненадам.

Обръщам се да си ходя и се моля да не ме е забелязала, но тълпата в клуба се развиква и започва да аплодира, а вниманието ми е привлечено от сцената, където се е наредила група момичета.

Облечени са във всичко от джинси до поли и прашки, гледат нервно, но и закачливо, и се кискат. Няколко жени вече са започнали състезанието и изглежда, че в желанието си да спечелят триста долара, прибягват до по-отчаяни мерки, отколкото по мое време. Две от тях вече са мокри, възрастна жена идва и ги залива с кофи вода, докато те бъркат в мокрите си блузи и поклащат гърди, после се обръщат, яхват пода и започват да тресат задници за удоволствие на ревящата тълпа. Върху гърбовете им се излива още вода. Мокрите им коси се развяват, и двете спокойно биха могли да са голи. Те на практика са.

Някои от мъжете са извадили телефоните си и снимат и съм почти сигурен, че това не е разрешено, но на никого не му пука. Тези жени не са любителки, нали? Джордан не може да се сравнява с тях.

Нали?

Точно тогава група жени изтиква млада блондинка на сцената и аз виждам как Джордан се съпротивлява и се смее, но клати нервно глава.

Какво, по…

Не я чувам, но виждам как устните ѝ изричат „не“ отново и отново, докато забива пети в земята и се опитва да издърпа ръце от сестра си.

Някой отзад се пресяга, разкопчава малкия ѝ бял суитшърт и аз се изстрелвам напред, но после по гърдите я залива кофа вода и спирам като замръзнал.

Очите ѝ се разширяват, а устата ѝ се отваря, изглежда, е изпаднала в шок от несъмнено студената вода, докато просто стои там с длани, протегнати напред, а суитшъртът е залепнал върху голите ѝ ръце.

Краищата на косата ѝ са мокри, но дългите секси кичури се извиват около лицето ѝ, а водата тече по корема ѝ и кара кожата ѝ да блести.

Откъде е взела тази блузка? Кремава и дантелена, тънките презрамки са прехвърлени през раменете ѝ и е почти прозрачна. Тъмните ѝ зърна се виждат чак оттук, както и извивките на гърдите, а мократа тъкан е залепнала за тялото ѝ.

Очите ми горят, докато обхождат помещението и забелязват всеки мъж, който я гледа и ѝ подсвирква. Трябва да носи тези дрехи в шибаното ми легло. Не на проклетата сцена. Свивам юмруци.

Изглежда, се отърсва от шока си, защото внезапно обгръща тялото си с ръце и бързо напуска сцената, зарязала суитшърта. Хуква надолу по стълбите и тича покрай стената към коридора, където се намират тоалетните. Няколко момичета от близката маса се протягат към нея и я викат по име, но тя продължава да тича и им се усмихва, като се изчервява пред приятелките си. Или пред приятелките на сестра ѝ.

Внезапно поглежда нагоре, преплита поглед с моя и спира бяга си. Момичетата на масата забелязват и проследяват очите ѝ, стрелкат погледи между двама ни.

Двете вертикални цепки на корема ѝ от двете страни на пъпа блестят, покрити с капчици вода, а при вида на кожата ѝ членът ми се напълва с кръв.

Облякла се е така нарочно, което значи, че е обмисляла да се качи на сцената. Вдигам очи от тялото ѝ, втренчвам се в лицето ѝ и пристъпвам напред.

Моя.

Тя отстъпва крачка назад.

Аз отново пристъпвам напред. А тя назад.

— Беше инцидент — извиква, веждите ѝ са смръщени. — Тя просто се бъзикаше. Няма нужда да ме тормозиш за нещо, което не е моя ви…

Отивам до нея и увивам ръка около кръста ѝ, вземам лицето ѝ в дланта си и придърпвам устата ѝ към моята.

Тя изскимтява изненадано, а на мен не ми пука кой ще ни види в този миг. Без да прекъсвам целувката, я избутвам назад по коридора и зад ъгъла.

Откъсва уста от моята.

— Какво правиш?

Господи, колко съм гладен. Отново се навеждам над устните ѝ, вкусвам езика ѝ и прокарвам ръка през меката ѝ коса.

— Не. — Тя се отдръпва от мен.

Отпускам ръце, сърцето ми блъска, а пръстите ми все още са настръхнали от усещането за кожата ѝ.

— Няма да се карам с теб — казвам ѝ и дишам тежко — и няма да те моля да се прибереш вкъщи. Просто искам да ти се извиня.

Тя повдига брадичка и се преструва, че не ме разбира.

— За?

— Лицата, филма…

— За това, че ме забрави — добавя.

Приближавам се до нея, опитвам се да остана спокоен и да държа ръцете си далеч от нея.

— Не съм те забравил. Не мога… да те забравя.

Мълчи, втренчена в очите ми, не съм сигурен какво става в главата ѝ, но просто исках да ѝ го кажа в лицето. Не искам да се държи неразумно, защото смята, че не се интересувам от нея.

Без да каже дума, тя се обръща и се насочва по коридора към изхода.

— Къде отиваш? — Следвам я.

— Сестра ми държи резервни дрехи в колата си — отвръща, все още ми е ядосана. — Ще се оправя и ще се прибера по-късно, става ли?