Рожденичката

— Какво правиш? — питам и занасям телефона в дневната.

Но тя продължава да мълчи.

Сядам на дивана, отпускам лакти на коленете си и я гледам. Върху устните ѝ играе лека усмивка, а главата ѝ се движи наляво-надясно, знам, че си играе с мен. Изправя се и лицето ѝ се изгубва от поглед, но виждам красивото ѝ тяло, както и че е облякла банския костюм с мидите.

Сърцето ми прескача един удар, опитвам се да не се усмихна. Гърдите ѝ се подават от леката розова тъкан, а тънките презрамки изглеждат толкова деликатни върху загорилата ѝ кожа. Искам да я помоля да се обърне, но бих предпочел просто да слезе долу.

Екранът подскача и забелязвам, че премества телефона по-далеч. Когато най-сетне отново влиза в кадър, вече виждам част от бюрото, тялото ѝ и лицето ѝ. Тя се навежда над бюрото и ме поглежда със закачлив поглед, а ръцете ѝ се притискат към тялото ѝ и по съвпадение и към гърдите ѝ.

Усмихвам се.

— Да, Джордан?

— Не съм хлапе — казва тя, а усмивката ѝ внезапно изчезва.

Обзема ме безпокойство, знаех, че това е твърде хубаво, за да е истина. Дразни ме и няма да слезе долу.

Въздишам и се облягам на дивана.

— Тогава спри да се държиш като такова — отвръщам.

Тя поглежда надолу и ме приковава с предизвикателните си очи.

— Не съм хлапе — казва отново.

Виждам как протяга едната си ръка зад врата, а другата зад гърба и дърпа двете връзки, а жалките парченца плат се плъзгат по тялото ѝ и падат на пода.

Преглъщам буцата в гърлото си, когато я виждам. Аз щях да го направя, мамка му.

Твърдите ѝ зърна се кокорят в мен, а кожата ми е настръхнала от спомена за докосването ѝ. Стомахът ми се обръща, а членът ми вече е подут от нужда.

Моля те, не ми го причинявай.

Но не мога да откъсна поглед.

Не чувам музиката в стаята ѝ, а може би тя чува моята от кухнята, но започва да се люлее леко и да поклаща бедра, затваря очи и прокарва ръце нагоре, надолу и по цялото си тяло, лице и коса. Прилича на десерт.

Захапва долната си устна и си играе с мен, гали гърдите си, прокарва ръце надолу по корема си и докосва подгъва на долнището, заплашвайки да го свали.

Дразни ме с очите си и с обещанието да ми покаже нещо хубаво. Като стриптийзьорка.

Най-накрая осъзнавам какво прави.

Поклащам глава, а тялото ми гори за нея.

— Не можеш да го направиш — дразня я.

Не може да си свали дрехите и да танцува.

— Прав си — казва и ме поглежда през рамо. — Не мога да го направя. Аз съм само момиченце, нали? Глупаво момиченце.

Отново ме поглежда и ми се усмихва срамежливо, накланя екрана надолу и аз забелязвам, че е яхнала заобления ръб на бюрото. Все още права, тя поставя едната си ръка на бюрото, а другата — на стената, мисля, а ръбът на дървеното бюро остава между краката ѝ.

Наблюдавам как бавно започва да го язди. Бедрата ѝ се поклащат, коремът ѝ се свива и отпуска, а задникът ѝ се плъзга върху плота и чувам търкането между плата върху котенцето ѝ и дървото.

О, боже. Гърдите ми се повдигат и спускат все по-бързо, докато я наблюдавам да прави най-красивото нещо, което някога съм виждал. Господи, обичам да я гледам. Гърдите ѝ се люлеят от движението и подскачат леко, когато започва да се търка по-силно, а устата ми е така пресъхнала, че не мога да преглътна.

— Искаш ли да ме гледаш, докато го правя? — дразни ме, а големите ѝ очи ми казват, че много добре знае, че онова, което виждам, ми харесва.

— Престани да се мотаеш и слез долу.

Вместо това тя отпуска глава назад, прокарва пръсти по лицето и тялото си, хваща гърдата си в шепа и я стиска, преди да плъзне ръка надолу по корема си.

— Казах ти, че имам вибратор — отбелязва и ме поглежда отново. — Но не го използвам. — Увеличава скоростта си и чувам, че триенето се засилва. — Искам да имам контрол. Искам да полагам усилия, като че ли се чукам наистина.

Облизвам устни.

— Джордан…

— Шшш…

Отваря уста и простенва, после вдига коляно и го поставя на бюрото, за да разтвори още по-широко крака.

Пот охлажда челото ми и изправям гръб, после се навеждам отново напред.

— Обичам да ме гледаш — казва. — Винаги си ме гледал, нали? Винаги си искал да се забавляваш с мен.

Залитам, защото знам, че е вярно. Искам я още от първия път, когато я видях.

— Всичко е наред — прошепва. — Винаги съм знаела и винаги ми е харесвало. Продължавайте да ме гледате, господин Лоусън.

Преглъщам, устата ми все още е суха.

— Това правя. — Издишвам.

— О, боже — простенва тя.

Очите ми горят, отчаяно искам да мигна, но не мога да откъсна поглед от нея. Почти я усещам. Като че ли ръбът на бюрото, който чука, са пръстите ми и меката ѝ плът се отърква в ръката ми. Или в шибаната ми уста, не ми пука. Никога не съм ревнувал толкова от неодушевен предмет.

— Премести телефона на леглото — казвам ѝ. — Искам да те видя отзад.

Тя забавя движенията си, трепери и диша тежко, знам, че съм я хванал, докато е преследвала оргазма си.

Е, значи просто ще трябва да се потруди повече, за да го настигне отново.