Рожденичката

Занася телефона на леглото, опира го на нещо и първо поглежда напред и назад съответно към екрана и бюрото, за да се увери, че я виждам, после се връща обратно до ръба на бюрото.

Прокарва пръсти през косата си, поглежда ме през рамо и се усмихва. Свивам юмрук, нетърпелив да сграбча това наперено задниче.

Но преди отново да вдигне коляно, тя пъха пръсти под подгъва на бикините си и ги плъзга малко под задника. И ги оставя там. Поставя ръце на плота и се навежда над него, вдига коляно, извива гръб към мен, навирва задник и отново започва да язди ръба на бюрото.

Задникът ѝ, косата, падаща по гърба ѝ, начинът, който се движи и ме дразни… Пресягам се и намествам члена си, болезнено надървен и готов. Умирам си за тази гледка.

— Ммм, така ми харесва — задъхва се тя и среща погледа ми през рамо. — Гледай ме. Гледай ме как се чукам заради теб. Ще направя всичко, което поискаш. Всичко е за теб.

Започва да се движи все по-силно и по-бързо, а аз не знам дали искам котенцето ѝ първо в устата си или върху члена си. Тази вечер ще я взема изотзад. Трябва да я имам по този начин.

— Джордан… — Телефонът изпуква в ръката ми.

— Харесва ли ти? — дразни ме. — Харесва ли ти, когато си играя със себе си?

— Скъпа. — Ставам от дивана.

Имам нужда от нея.

— Ммм, харесва ми да ме гледаш — изпъшква. — Добра ли съм?

Не откъсвам очи от нея, докато изкачвам стълбите.

— Иска ми се да имаше още десетина твои копия — казва, — които да ме желаят.

Ако имаше още мои копия, тази вечер тя щеше да се сблъска със сериозен проблем.

— Пайк, толкова съм влажна. Направо можеш да влезеш в мен.

Членът ми подскача и пулсира, протягам се към вратата и завъртам дръжката.

— Харесва ли ти? — Започва да язди по-бързо. — Толкова съм гореща и влажна за теб.

Стаята е заключена и аз дърпам силно дръжката, защото си умирам да вляза.

— Джордан? — извиквам, вече нямам търпение. — Отвори вратата.

— О, Пайк. О, боже.

Поглеждам отново надолу към екрана, виждам как косата почти докосва задника ѝ, докато отмята глава и чука бюрото. Господи, задникът ѝ…

— Още, още, още, още… — изскимтява. — Свършвам. О, боже. Да!

— Джордан, мамка му… — Дърпам вратата, готов да я разбия. — Отваряй вратата.

Не свършвай без мен.

— Чукай ме! — вика тя, стене и скимти. — Да! Да… да… да.

Гласът ѝ отслабва и се успокоява, докато тя продължава да язди вълната на оргазма, пъшка от другата страна на вратата и свършва без мен.

— Джордан?

Проклятие, не искам да е задоволена все още.

Но вратата не се отваря и когато поглеждам към телефона, движенията ѝ са се забавили, плъзга се съвсем леко и издава тихи звуци, докато приключва. Иде ми веднага да я наведа над шибаното бюро.

— Господи, Джордан, отваряй вратата — изръмжавам.

Тя се изправя, сваля крака си обратно на пода и издърпва бикините нагоре. Отива до леглото, навежда се и среща очите ми със замечтан поглед на лицето.

— Харесва ми да виждам, че ти харесва — казва със задоволство. — Радвам се, че мога да задържа вниманието ти. И не само мога да го направя, Пайк, но и мисля, че ми допадна.

Извива устни в тънка усмивка.

Отново завъртам дръжката на вратата.

— Джордан, отваряй вратата.

Тя само изцъква с език.

— Много бих искала, скъпи, но… — Въздиша. — Танцът свърши и не е позволено да докосваш момичетата. — После ми намигва. — Лека нощ, захарче.

Светлината изчезва от екрана, когато прекратява разговора, и целият коридор внезапно притъмнява. Оставам на място, опитвам се да разбера дали наистина прави онова, което си мисля, когато светлината под прага също изчезва и осъзнавам, че е изгасила лампите.

Ляга ли си?

Дърпам вратата.

— Джордан — извиквам. — Какво, по дяволите?

Чувам отварянето и затварянето на чекмедже, после леглото изскърцва под тежестта ѝ. След няколко мига вече не се чуват звуци и най-лошите ми страхове се сбъдват. Имам страхотна ерекция. Какво ли би направила, ако сега разбия вратата? Мамка му!

Опирам чело на вратата, напът съм да се откажа от „мъжката“ си карта и да се разплача.

— Когато те докопам, няма да е красиво — предупреждавам я. — Обещавам ти. Заслужи си го.

Телефонът ми изписква, поглеждам надолу и докосвам екрана.

Лягай си, гласи текстът.

Стомахът ми се свива, колебая се между това дали да не отида долу и да не пусна толкова силна музика, че да не може да заспи, докато изпускам парата с няколко дължини на басейна, или да започна нов спор, за да я изкарам от леглото.

Но вече е късно и ако започна да плувам, ще стоя буден с часове. Имам ръце и интернет, нали? Въпреки че не се нуждая от порно, когато споменът за нея отпреди малко още не си е отишъл достатъчно, за да ми спадне отново.

Завличам се до стаята си, затръшвам вратата след себе си, пльосвам се на леглото и потърквам болящите ме слабини.

Изписква нов текст.

И недей да лъскаш, предупреждава ме.

Стискам зъби и бутам телефона от леглото, чувам го как се удря в гардероба и пада на земята.

Когато се събудя сутринта, най-добре да я открия върху члена си, в противен случай утре никой няма да бъде в безопасност.

Глава 21 Джордан