— А, да. Той е… ъм… зает като мен — запъва се Пайк, като се опитва да измисли някакво извинение. — Какво има?
— Е, чух, че Джордан работи като детегледачка. — Тя поглежда към мен. — Интересува ли се още? Има новодомско парти от другата страна на реката в къщата на Кул — казва на Пайк. — Трябва да дойдеш с мен. Да разпуснеш. Обаче се налага някой да гледа децата.
— Тази вечер? — изтърсва той.
Но тя не му отговаря, а само ме поглежда отново.
— Как ти се струва, Джордан? Знам, че вече не си на петнайсет, но реших да опитам.
— Да, разбира се…
— Не — прекъсва ме Пайк.
Затварям очи за миг.
Констанс го поглежда изненадана.
— Има часове сутринта — обяснява бързо той.
— И ъъъ, задължения в къщата — добавя и ме поглежда строго, — чувства се зле, че е изостанала с тях.
— Съжалявам — казва ѝ той.
Тя поглежда към нас и разбира, че става нещо, защото той се държи толкова странно, но се справя със ситуацията с класа.
— О, няма проблем — изчуруликва. — Някой друг път.
Усмихвам ѝ се и ѝ кимвам, опитвайки се да се отърся от смущението, и си отдъхвам, когато най-накрая се разкарва.
Двамата с Пайк оставаме неподвижни за миг и аз се опитвам да преценя, ако все още не ни одумват, как биха се държали след днешната случка.
— Господин Лоусън — гълча го и клатя глава.
Обръщам се и тръгвам към къщата, а когато поглеждам назад, той ме следва, приковал тялото ми с очи.
— Хората ни наблюдават — казвам. — По-добре не ме следвай. Ще изглежда странно.
Виждам как очите му се стрелкат наляво и надясно, той оглежда съседите, работещи в дворовете си, играещи с децата си отвън или седящи на верандите си. На мен изобщо не ми дреме, но знам, че на него му пука.
Той бързо ме настига с широката си крачка, а аз изтръпвам цялата, докато отварям вратата и пристъпвам в къщата. Тялото му ме избутва навътре, вратата се затваря зад нас, скрива ни от външния свят, а той ме обръща и ме издърпва в прегръдките си. Имам само миг да си поема дъх, преди да спусне уста към моята, една от ръцете му да ме хване за тила, а другата да се увие около кръста ми, притискайки ме към него толкова силно, че едва дишам.
Но господи, не ми пука. Топло ми е и съм заобиколена от аромата му, а той изглежда толкова погълнат, че ме понася със себе си. Обвивам ръце около врата му, разтварям крака, когато ме повдига, и сключвам глезени зад гърба му.
— Мамка му, скъпа, мръсен съм — казва и все още поглъща устните ми. — Трябва да се изкъпя.
— Ще се изкъпем заедно после — простенвам и се отдръпвам съвсем леко.
Той ме внася в кухнята и ме оставя на масата. Повдигам тениската му, изхлузвам я през главата му и прекъсвам целувката само за миг, преди ръцете ни отново да се обвият около телата ни. После той се навежда към мен, кара ме да се наклоня леко, докато задълбочава целувката.
— Не можех да чакам да се прибера вкъщи — прошепва. — Не знаеш колко силно се опитвах да се владея днес.
— Колко силно? — хващам колана му и неистово се опитвам да го сваля.
— Бях в най-ужасно настроение — изръмжава. — Не можех да те изкарам от главата си. Исках само това. — Ръцете му се плъзгат надолу по ребрата ми, той ме бута назад и издърпва блузата и сутиена над гърдите ми. Отпускам се върху масата, а той се гмурка надолу, хапе и облизва зърната ми.
Затварям очи и простенвам, шавам под него и извивам гръб, без да знам дали се опитвам да се приближа до устата му, или не мога да понеса повече. Усещам устните му надолу по тялото си чак до пръстите на краката.
Топлина изпълва влажното ми котенце и гледам как горещият му език потупва втвърдената пъпка на зърното ми, а клиторът ми пулсира толкова силно, че не мога да дишам. Гореща експлозия на удоволствие ме обзема и стопля вътрешностите ми. Очите ми се завъртат назад и извиквам.
Разтрепервам се и отварям очи, изпаднала в лек шок.
Поглеждам надолу и виждам, че Пайк се е втренчил в мен.
— Да не би да свърши току-що? — пита, а очите му са оцъклени от изненада.
Преглъщам, устата ми внезапно е пресъхнала, и кимвам.
— Аха. Така мисля.
Веждите му се изстрелват нагоре.
— Харесва ти да те целуват по гърдите, а?
— Харесва ми да ме целуваш навсякъде.
Той се надига и ме издърпва да се изправя, гледайки ме в очите, докато разкопчава шортите ми.
— Снощи беше страхотна.
Очите ми светват.
— Значи бях добра, а? — Може би в мен наистина се крие стриптийзьорка.
Но той само повдига вежда.
— Недей да си въобразяваш разни неща. Няма да е така с другите.
Шортите ми падат на земята, той ме обръща и аз поставям ръце на масата за опора. Чувам шумоленето на опаковка и после дрънченето на колана му, докато разкопчава джинсите си. Бедрата ми се тресат, толкова съм възбудена от онова, което предстои. Слава богу, че щорите са спуснати.