Рожденичката

— Шшш — казвам ѝ и хвърлям тревожен поглед към посоката, накъдето тръгна Пайк.

— Ти сериозно ли? Как беше? — Тя се приближава и прокарва палец по влажното ми чело. — Толкова ли беше хубаво, а?

Не мога да не се засмея леко, защото не знам какво друго да направя. В момента не мога да мисля трезво.

Сигурна съм, че съм се изчервила.

— Ооо. — Тя ме поглежда с любов и потърква ръката ми. — Радвам се за теб. Умопомрачително е, нали? Да се чукаш с някого, който е добър в това.

Да. Не че Коул беше лош сам по себе си. Просто с Пайк е различно. Усеща желанията ми по-добре от всеки друг.

— Е, забавлявай се — казва ми, отива бавно до хладилника и си взема безалкохолно. — Само не забременявай, става ли?

— Защо? — изтърсвам, но после осъзнавам как е прозвучало. — Имам предвид, не че планирам да го направя. На деветнайсет съм. — Приближавам се до нея. — Но не си говорила така за никое от другите ми гаджета. Защо точно Пайк?

— Защото се забавляваш — казва, затваря хладилника и се обръща към мен. — И може той също да прави само това. Просто бъди внимателна.

Думите ѝ ме нараняват. Права ли е? Това ли е всичко, което правим?

— Ти се радваш на стабилен мъж, който има работа и валидна шофьорска книжка едновременно — обяснява. — А той получава сексапилно младо момиче в леглото си. Наслаждавай му се, докато не е свършило. До края на света. — Тя побутва брадичката ми, като че ли съм на пет. — Но недей да очакваш твърде много. Бъди разумна.

Да не очаквам твърде много.

Но очакванията ми вече удариха тавана, докато не им обръщах внимание.

Подушвам скарата в задния двор, но вече не съм гладна.

Глава 22 Джордан

Същия четвъртък имам летен курс и Пайк ми дава пикапа си. Вече цяла седмица се вози при Дъч до работа и обратно, така че имам надеждно превозно средство, с което да ходя насам-натам, и той дори спомена, че може да си купи още една кола под претекст, че трябвало да има по-хубаво возило за „излизане“, но знам, че това е просто извинение да ми даде да карам нещо по-добро от фолксвагена.

Отказах. Почти е поправил колата ми, така че ще се задоволя с нея колкото още изкара, и ще решавам този въпрос, когато пак стигна до него.

Отбивам до бордюра и паркирам пикапа, така че да не пречи, защото виждам Дъч и Пайк на алеята да работят по моята кола. Всъщност Пайк работи по нея, а Дъч се е изтегнал на близкия шезлонг с бира в ръка.

Вземам раницата си и пресичам улицата в посока на нашата алея.

— Здравейте, момчета — изчуруликвам. — Как върви?

Пайк поглежда през рамо към мен, а очите му обхождат тялото ми нагоре и надолу. Скривам усмивката си и той прави същото, бързо връщайки се към работата по колата.

Събудих се от плъзгането на устата му по корема ми в два часа през нощта, после спря между краката ми и остана там, докато не свърших два пъти.

После не заспахме до четири. Този мъж има повече енергия, отколкото мога да понеса, и днес съм страшно уморена, но по най-добрия възможен начин. Всеки сантиметър от тялото ми е добре оползотворен и изпитвам трудност да се концентрирам върху каквото и да било друго, освен нуждата да съм с него, когато не съм. Не искам да се влюбвам.

Имам предвид, че искам, но не и преди да разбера какво точно се случва тук. Възможно е Кам да е права и всичко това да е просто забежка.

— Добре сме, скъпа — отвръща Дъч, подпрял бирата на коляното си. — Почти си готова.

Подминавам колата и момчетата, и забелязвам, че Пайк завинтва или отвинтва нещо с гаечен ключ.

— Наистина ли? — присвивам вежди. — Значи е почти готова?

Пайк стрелка очи нагоре.

— Скоро.

Иха. Ще бъде хубаво да не ми се налага да моля другите да ме закарат някъде. Поне за известно време.

— Благодаря ви — казвам им, после поглеждам към Дъч. — Какво мога да направя за теб? Сандвич? Бира? Безплатно гледане на деца?

Той само се засмива.

— А, няма нужда. Видях колко добре изглежда къщата, така че Пайк сигурно вече те използва твърде пълноценно.

— О, нямаш си представа — дразня го. — Напоследък се потя доста след времето си за сън.

Гаечният ключ се изплъзва от ръката на Пайк, той изпуска болта и ме поглежда.

Прехапвам устни и се обръщам, отивам до стълбите и потъвам в къщата.

Занасям чантата си в кухнята и я оставям до модела си на масата, после изваждам шише вода от хладилника и се качвам горе. Вземам хавлия от шкафа в коридора, минавам през стаята на Пайк и влизам в банята му. Главната баня вече е ремонтирана и плочките са налепени, но още не съм си преместила нещата от тази и не планирам да го правя.

Затварям вратата, събличам се по бельо и пускам приложението на телефона си, което изпълнява Боли толкова приятно, после намокрям четката си за зъби, преди да сложа пастата.

Вратата се отваря и подскачам, стресната за миг, преди да видя, че е Пайк.

Той затваря след себе си.

— Не беше забавно — казва и ме поглежда строго.

— Не се опитвах да те разсмея — мърморя през четката за зъби.

Устните му се извиват в лека усмивка, докато се приближава зад мен, обръща ме и ме притиска с гръб към мивката.