Рожденичката

— Но всъщност ме довършиха малките неща, които правиш: когато ми донесе обяд, когато ми нарита задника в онзи склад в бара на два пъти и дори когато ми каза да купя онези задни панели и ме разсмя с намеците си за това как приличам на пещера. — Той се разсмива. — Караш сърцето ми да тупти толкова силно, че ме боли, Джордан. Ти, устата ти и личността ти, всичко ме кара да искам да те докосна. Да не искам това да свърши.

Той среща очите ми и прибира косата зад лявото ми ухо.

— Съжаляваш ли за случилото се между нас? — пита ме.

Поклащам глава.

— Няма проблем — продължава. — Можеш да бъдеш честна, дори да е само малка част от теб. Ще те разбера.

Навеждам се и слагам ръка до главата му.

— Съжалявам, че не можах да спра да те зяпам в деня, в който се преместих тук и ти занесе няколко от кутиите ми в къщата — казвам му. — Че обичам това, че не си словоохотлив и обичаш да гледаш филми с мен. Съжалявам за начина, по който подскача стомахът ми, когато те чуя да ходиш из стаята си сутрин и знам, че ще те видя скоро. — Прокарвам ръка нагоре по гърдите и врата му. — И съжалявам за начина, по който те търся, когато вляза в някоя стая, и как, след като отидеш на работа, трябва отново да се самозадоволявам под душа, защото не мога да спра да фантазирам за теб и това ме възбужда толкова силно, че не мога да те изчакам да се прибереш.

Коремните му мускули се свиват, когато се надига леко и притиска члена си към мен.

— Освен това съжалявам, че не мога да променя нищо — продължавам. — Не мога да не се чувствам така.

Прибирам крака си, завъртам се и се качвам отново върху него, този път в поза обратна ездачка. Вдигам тениската над главата си и оставям косата да падне върху голия ми гръб, после поглеждам през рамо и флиртувам с Пайк.

Членът му се надървя под мен и аз започвам да движа бедра и да се търкам в него.

— Опитваш се да ме убиеш — изпъшква той.

Прокарвам пръсти през косата си, усещам как ръцете му шарят по цялото ми тяло и се протягат нагоре, за да обхванат гърдите ми.

— С колко жени си спал? — питам го.

— А ти с колко мъже си спала? — отвръща ми. — Не, забрави за това, не ми отговаряй.

Ухилвам се и все пак му отговарям.

— Преди теб? С двама.

— С повече от две — отвръща той на свой ред.

— Има ли нещо, което искаш да направя, а не правя? — Продължавам да движа бедра, а очите му са вперени в задника ми.

— Защо питаш?

— Просто се чудя как се справям в сравнение с мъж с много повече опит — обяснявам.

Той среща очите ми.

— Първо на първо, опитът ми не е много повече. И второ на второ, има много неща, които все още не сме правили и които имам намерение да направя с теб веднага, щом се успокоим и спрем да си разкъсваме дрехите в мига, в който пристъпя в проклетата къща след работа всеки ден — изръмжава на шега.

Лягам обратно върху него и отпускам глава до неговата, а една от ръцете му се протяга между бедрата ми.

— Спри да ми доставяш такова удоволствие и ще започна да се контролирам — казвам.

Той ме целува и задържа погледа ми, а в очите му има нещо сериозно.

— Не мисли за другите жени — казва ми. — Аз не го правя.

Гръдният ми кош се отпуска, докато се взирам в него, пълна съм с неща, които не мога да изрека. Аз…

Отварям уста. Аз…

Целувам го, усещам наболата брада около устата му, а ароматът му ме завладява. Не мога да те обичам. Не те обичам, нали? Това е просто импулс. Така ще каже той. Ще каже, че съм хлапе. Че не е истинско.

Обичам те.

— Божичко, Джордан — въздиша той и ме целува по-силно. — Какво ми причиняваш?

Същото, което и ти на мен.

Телефонът му започва да звъни и ние се опитваме да се съсредоточим върху целувката и да го игнорираме, но накрая той въздиша неохотно и се отдръпва.

Взема телефона и поглежда екрана.

— Мамка му — изсъсква.

Целувам го по бузата и захапвам леко челюстта му.

— Само минутка, скъпа. — Той се изправя и аз се отдръпвам от него, за да му позволя да проведе разговора.

Сваля крака от ръба на леглото и вдига телефона. Дърпам завивката и се покривам.

— Здрасти — чувам го да казва.

От другата страна му отвръща силен мъжки глас, мисля, че е Коул.

— Аха — казва Пайк, изправя гръб и прокарва ръка през косата си. — Аха, съжалявам, бях зает. Не знаех, че е спешно.

Коул отново заговаря, мисля, че Пайк не диша.

— Коул, аз…

Коул го прекъсва и Пайк слуша неподвижен.

— Не, не смятам, че това е добра…

Отново бива прекъснат, когато Коул заговаря.

След миг го виждам как си поема дъх и кимва.

— Аха — казва. — Да… добре. Хубаво. Ще се видим утре. Затваря телефона и го хвърля на леглото, после се тръшва по гръб и потърква лице.

— Какво има? — питам го.

— Имаш предвид, освен това, че говоря по телефона със сина си, докато бившето му гадже лежи голо до мен в леглото?

Намръщвам се.

Пайк накланя глава назад и ме поглежда.

— Всъщност имаме по-голям проблем. Приготви се.

Глава 23 Пайк

— Сложил съм чаршафи и одеяла на дивана — казвам, влизайки в кухнята. — Хладилникът е зареден. Чувствайте се като у дома си.