Рожденичката

— Тогава значи се опитваш да ме изкараш от зоната ми на комфорт?

Усмихвам се.

— Често го правиш — обвинява ме, но виждам, че не е ядосан.

Свивам рамене и се обръщам, за да изплюя пастата за зъби и да си изплакна устата.

— Не мога да се въздържа — казвам, подсушавам устата си с хавлията за ръце на мивката и го поглеждам в огледалото. — Не харесвам зоната ти на комфорт. Прекалено е тясна за двама ни.

Ръцете му се плъзгат по корема ми и той ме притиска до голите си гърди, докато целува шията ми.

— Аз обичам тесни местенца — прошепва.

Извръщам се и срещам погледа му, докато откопчавам колана му.

— Имаш нужда от душ — казвам му. — Той още ли е тук?

Пайк хваща ръцете ми, за да ме спре.

— Да, за жалост…

Отивам до душкабината, отварям вратичката и пускам водата.

— Знаеш ли — казвам му, — ако ти преча твърде много, мога да ти се махна от главата. Днес ми се обади Ейприл. Направи ми предложение.

Той се обръща, скръства ръце на гърдите си и се обляга на мивката.

— Ейприл? — повтаря. — Откъде ти е взела номера? И какво предложение?

Разкопчавам сутиена и го оставям да падне на земята, после изхлузвам бельото си. Очите му ме обхождат, спират се върху гърдите ми — любимата му част — и аз продължавам:

— Брат ѝ притежава къща, с чието даване под наем още няма късмет — обяснявам му. — Тя смята, че ще бъде страхотно да се пренеса там. Наемът е евтин в замяна на това да изчистя всичко. Цяла къща само за мен.

Пристъпвам в душкабината, но когато се опитвам да затворя вратичката, Пайк я задържа отворена.

— Е, това е много мило от нейна страна — казва, но изобщо не изглежда щастлив.

След това започва да разкопчава джинсите си, внезапно решил да се присъедини към мен, предполагам.

Кимвам невинно.

— Мммхммм — отвръщам. — Тя е ангелче. Толкова е безкористна.

— Точно така. — Той повдига вежда и влиза при мен, като затваря вратата.

И двамата прекрасно знаем, че ѝ провалих вечерта, когато беше тук последния път, така че може да ми „помага“ колкото си иска, но това, което всъщност прави, е да си помогне сама, като ме разкара от пътя си.

— И какво ѝ отговори? — Пита той, навежда глава назад под струята и си намокря косата.

— Казах ѝ, че ще си помисля.

— Обаче ще спестиш повече пари, ако останеш още известно време тук — изтъква. — Мисля, че така е най-добре. Не си ли съгласна?

Засмивам се на себе си и насапунисвам гъбата си. Неговите мотиви също не са съвсем безкористни.

— Тя се тревожи, че може да ми е неудобно — обяснявам. — Да оставаме двамата сами заедно тук…

Той ме избутва към стената, аз си поемам дъх и изпускам гъбата. Ръката му се протяга между краката ми и повдига коляното ми, разтваряйки ме за него. После бавно и нежно разтърква клитора ми в кръг и пулсът ми се учестява, а коленете ми се подкосяват.

— Неудобно ли ти е? — пита, а гласът му е нисък и дрезгав.

— Не. — Тялото ми потреперва. — Но не искаш ли къщата само за себе си? Може би си е по мислила, че ти се мотая в краката.

Горещите му очи се гмуркат в моите и той бавно поклаща глава.

— Ако си тръгнеш, няма да имам всичко, от което се нуждая, в тази къща.

Той увеличава скоростта и надвесва устата си близо до моята, после плъзга пръст в мен.

Въздишам, затваряйки очи, а устните му се спускат към моите, целува ме бавно и нежно, докато влиза в тялото ми отново и отново.

Езикът му потупва горната ми устна и после той прошепва:

— Защо да не искам да се прибирам при теб всеки ден? Толкова си сладка.

Излиза от мен и после отново влиза, този път с два пръста, бавно и нежно и ме приковава към стената. Отпускам глава назад и изскимтявам, докато той ме гледа в лицето.

Господи, толкова е добър. Протягам се между нас и погалвам члена му.

— Тя е права да се тревожи за теб, Джордан — казва той и захапва долната ми устна. — Твърде си млада за всички шибани неща, които искам да ти причиня.

— Не съм толкова млада — дразня го. — Всъщност съм достатъчно възрастна в много отношения.

— Така ли? — изпъшква той и членът му се уголемява и надървя в ръката ми. — Почакай малко, скъпа.

Той изважда пръстите си, хваща задната част на бедрата ми, повдига ме и ме притиска към стената. Членът му е дълъг, твърд и готов, усещам как дразни входа ми.

Да.

— Ей, Пайк! — вика Дъч.

И двамата вдигаме глава, Пайк ме пуска на пода и се обръща, за да погледне през матираното стъкло.

— В банята съм! — извиква, като скрива тялото ми от поглед.

— Аха, не думай — шегува се приятелят му. — Телефонът ти звъня няколко пъти. Изглежда, е Линдзи. Ще го оставя на плота тук.

Пайк притиска тяло към мен, за да може Дъч да види само един човек, ако погледне през стъклото.

— Да, благодаря — казва отсечено.

Прехапвам долната си устна, чувствам се палаво. Притискам се до него, целувам челюстта му и го галя.

— Джордан… — изръмжава през зъби.

Разсмивам се тихо.

— Шшш… — чувам да ме гълчи.

— Ще пусна мача — провиква се Дъч. — Ще те чакам долу.

— Добре.

Проточва се тишина, после Дъч отново заговаря:

— Та, ъъъ… къде отиде Джордан? Не я видях долу.

— Откъде да знам? — отвръща Пайк, изгубил търпение. — Ще се махнеш ли оттук?