САКАТИЯТ БОГ

Тя се приближи със смътното хрущене на камъчетата под краката й, с бавния пулс на дъха си. Застана вляво от него, пресегна се и погали коня по мекото между ноздрите, за да му даде мириса си.

– Торент – прошепна Сеток, – кой витае там, навън?

Той изсумтя.

– Вълците ти са разкъсани, нали? Изтерзани от любопитство и страх…

– Надушват смърт и в същото време – сила. Толкова много сила.

Козината, в която бе опрял чело, вече се бе навлажнила.

– Нарича се Гадателка на кости. Шаманка. Името й е Олар Етил и никакъв живот не тлее в тялото й.

– Идва преди разсъмване, вече три сутрини поред. Но не се приближава. Крие се като заек, а когато най-сетне дойде слънчевата светлина, изчезва. Като прах.

– Като прах – съгласи се той.

– Какво иска?

Той се отдръпна от коня си, забърса чело с опакото на дланта си и извърна очи.

– Нищо добро, Сеток.

Тя дълго помълча, застанала до него, кожите бяха плътно загърнати около раменете й. После сякаш потръпна и промълви:

– В ръцете й се гърчи по една змия, но те се смеят.

„Телораст. Кърдъл. Танцуват в сънищата ми.“

– Те също са мъртви. Всички са мъртви, Сеток. Но все още жадуват… за нещо. – Торент сви рамене. – Всички сме изгубени тук. Чувствам го, като гнило в костите си.

– Казах на Грънтъл за виденията си. Вълците и трона, който пазят. Знаеш ли какво ме попита?

Торент поклати глава.

– Попита ме дали съм видяла Вълците да вдигат крак срещу онзи трон.

Той се изсмя и това неочаквано го стъписа. „Кога за последен път се смях? Духове на бездната!“

– Така маркират територията си – продължи кисело Сеток. – Така придобиват власт над нещо. Бях стъписана, но не задълго. Те са зверове все пак. Тъй че какво почитаме, когато почитаме тях?

– Вече никого не почитам, Сеток.

– Грънтъл казва, че почитанието не е нищо повече от преклонение пред неща, които са извън контрола ни. Казва, че утехата от това е лъжлива, защото няма нищо утешително в борбата за живот. Той не коленичи пред никого, дори пред своя Тигър на Лятото, който би дръзнал да го застави. – Помълча за миг, после въздъхна и добави: – Грънтъл ще ми липсва.

– Възнамерява да ни напусне ли?

– Хиляда души могат да мечтаят за война и две мечти няма да са едни и същи. Скоро ще си замине, и Маппо също. Момчето ще е разстроено.

Двата коня изведнъж изцвилиха уплашено и се опитаха да побегнат, но букаите им пречеха. Торент ги погледна намръщено и промърмори:

– Тази сутрин заекът е дързък.

Прешъс Тимбъл потисна вика си и изпълзя задъхана от съня. В жилите й бушуваше огън. Изрита завивките и с усилие се изправи.

Торент и Сеток стояха при конете и гледаха на север. Някой идваше оттам. Земята сякаш се присви от ужас и се заогъва под нея на вълни. Прешъс едва овладя учестения си дъх и се запъти към воина и момичето, наведена напред все едно се бореше с невидимо течение. Чу зад себе си тежки стъпки, погледна през рамо и видя Грънтъл и Маппо.

– Внимавай, Прешъс. Срещу тази…

Грънтъл поклати глава. Сините жилки на татуировката по кожата му бяха потъмнели, а в очите му нямаше нищо човешко. Още не беше извадил извитите си ножове обаче.

Погледът й пробяга към трелла, но изражението му не издаваше нищо.

„Не аз убих Юла. Не беше по моя вина.“

Обърна се и продължи напред.

Фигурата, която крачеше към тях, беше съсухрена – старица, увита в змийски кожи. Щом се приближи, Прешъс видя опустошеното й плоско лице и пустотата в очните кухини. Грънтъл зад нея нададе съсък като на дива котка.

– Т’лан Имасс. Никакви оръжия, което значи, че е Гадателка на кости. Прешъс Тимбъл, не се пазари с тази. Ще предложи силата си, за да вземе каквото иска. Откажи й.

– Трябва да се върнем у дома – отвърна му тя през зъби.

– Не по този начин.

Прешъс поклати глава.

Старицата спря на десет крачки от тях и за изненада на Прешъс пръв заговори Торент.

– Остави ги на мира, Олар Етил.

Вещицата кривна глава, кичурите коса се развяха като нишки копринена паяжина.

– Има само един, воине. Не е твоя грижа. Тук съм, за да взема родственика си.

– Какво? Вещице, тук…

– Не можеш да го имаш – изръмжа Грънтъл и пристъпи напред покрай Торент.

– Стой настрана от това, кутре – предупреди го Олар Етил. – Погледни бога си и виж как се свива от страх пред мен. – После изпъна кокалест пръст към Маппо. – И ти, Трелл. Това не е твоя битка. Стой настрана и ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш за онзи, когото търсиш.

Маппо сякаш се олюля, а след това, със сгърчено от терзание лице, отстъпи назад.

Прешъс ахна.

Сеток заговори:

– Кой е този твой родственик, вещице?

– Името му е Абси.

– Абси? Няма никак…

– Момчето – сопна се Олар Етил. – Синът на Онос Т’уулан. Доведете ми го.

Грънтъл извади ножовете си.

– Не бъди глупак! – изръмжа Гадателката на кости. – Собственият ти бог ще те спре! Трийч няма току-така да позволи да захвърлиш живота си заради това. Мислиш за превращение? Ще се провалиш. Ще те убия, Смъртен меч, не се съмнявай в това. Момчето. Доведете ми го.