Три дракона, оковани заради греховете им. При тази мисъл Котильон въздъхна покрусен. Стоеше на двайсет крачки встрани, потънал до глезените в меката пепел. Асцендентството не беше толкова отдалечено от досадата на тленното битие, колкото му се искаше. Гърлото му се беше стегнало и едва можеше да си поеме дъх. Мускулите на раменете го боляха и глух тътен ехтеше зад ушите му. Взря се в пленените Елейнт, лежащи така мъртвешки изсъхнали сред наветите преспи прах, и се почувства…
Ходещия по ръба спря до него, безмълвен и призрачен.
– Кости и почти нищо друго – промълви Котильон.
– Не се заблуждавай – предупреди Ходещия по ръба. – Плът, кожа, това са одеяния. Износени и захвърлени както ги устройва. Виждаш ли веригите? Били са изпитани. Надигащите се глави… мирисът на свобода.
– Какво изпита, Ходещ по ръба, когато всичко, което държеше, се разпадна в ръцете ти? Дойде ли провалът като огнен вал? – Извърна се и погледна привидението. – Тези дрипи изглеждат обгорени всъщност. Помниш ли онзи миг, когато изгуби всичко? Отекна ли светът на твоя вой?
– Ако искаш да ме тормозиш, Котильон…
– Не, не бих направил това. Прости ми.
– Ако това са страховете ти обаче…
– Не, не страховете ми. Ни най-малко. Това са оръжията ми.
Ходещия по ръба сякаш потръпна или навярно някакво раздвижване на пепелта под гнилите му мокасини го накара да се олюлее за миг. Древният отново се укрепи и пресъхналият мрак на очите му се впи в Котильон.
– Ти, Боже на убийците, не си лечител.
„Не съм. Някой да изреже смута ми, моля ви се. Да прочисти язвата, да махне каквото е забрало и да ме освободи от него. Поболяваме се от непознатото, но знанието може да се окаже отровно. А да те понесе течението, изгубен между двете, не е по-добре.“
– Пътят към спасението не е един.
– Любопитно.
– Кое?
– Думите ти… в друг глас, идещ от… някой друг, биха вдъхнали на слушащия спокойствие, утеха. От теб, уви, биха могли да смразят една смъртна душа до самата й сърцевина.
– Това съм аз – рече Котильон.
Ходещия по ръба кимна.
– Това си, да.
Котильон се приближи още няколко крачки, без да откъсва очи от най-близкия дракон. Лъскавите кости на черепа прозираха между ивиците изгнила кожа.
– Елот, бих искал да чуя гласа ти.
„Пак ли ще се пазарим, Узурпаторе?“