Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Защо някой не прояви малко оригиналност и поне веднъж не покажат дебел ангел? – измърморва Мици, като поглежда Сара. – Или чернокож ангел, или латино? Защо ангелите винаги са голи бели красавици?

Кадърът застива на последната сцена и спестява на асистентката необходимостта да отговори. После филмът отново тръгва назад на бързи обороти и след малко екранът става черен.

– Сменят ролките – обяснява Сара. – В следващата сцена жените слизат в гробницата и установяват, че е празна. Откриват само погребалната плащаница. – Изведнъж млъква, сякаш си е дала сметка, че е издала прекалено много подробности. Изправя се. – Хайде да вървим да вземем вашите копия.

Мици неохотно се измъква от нежната прегръдка на мекото кресло и тръгва след нея.

– Какво става след това?

– Ще минем отзад, през помещенията зад екрана, и ще ви заведа при главния архивист.

– Знам. Имах предвид във филма.

– Инструктирана съм да говоря само за заснетите кадри и за готовия сценарий, от който ще получите копия.

– Какво са ви инструктирали?

Сара се забързва и отваря шумоизолиращата врата в дъното на залата. Двете влизат в коридор с тоалетна отляво и складово помещение отдясно. Напред има друга масивна врата с табелка: „Джон Кей-старши. Главен архивист“.

– Чакайте – възразява Мици.

Сара се спасява от неудобните въпроси в голямо хладно помещение, пълно с достигащи до тавана етажерки, в които са подредени кутии за филмови ролки. Посочва в дъното, където се вижда работно бюро, а зад него – дребен старец, прегърбен пред три монитора и с големи слушалки, които обхващат почти цялата му гола като църковно кубе глава. Сара прошепва:

– Това е господин Кей. Има смущения в растежа и слухът му е увреден, но иначе е много симпатичен човек.

Мици хваща младата жена за ръката точно когато последната се кани пак да се измъкне.

– Слушай какво, умнице, когато свършим тук, ще ми разкажеш всичко! Дори ако се наложи да те извлека за хилавите крака през паркинга и да те закарам в участъка.

Разтреперана, Сара едва извървява последните няколко крачки до бюрото на архивиста.

– Господин Кей... това е детектив Фалън.

– Лейтенант Фалън – натъртва Мици, като подава ръка на стареца.

Кей се ръкува с нея, но не я удостоява с внимание – изглежда или твърде срамежлив, или по-заинтересуван от това, което гледа на екрана, отколкото от полицайката.

– Остават двайсет минути, докато се прехвърли всичко – обяснява.

– Качваме ви записите на дивиди – казва Сара, сякаш се опитва да умилостиви полицайката. Бръква в голямата си чанта „Гучи“. – Подготвила съм също декларация за поверителност. Ще трябва да я подпишете. – Изважда два екземпляра от документа. – Тъй като филмът все още не е пуснат официално, трябва да гарантирате, че материалите няма да бъдат копирани, разпространявани или изгубени.

Мици взема листата и ги преглежда. Пълни са с официални клишета, вменяващи на нея и на лосанджелиската полиция отговорност за десетки възможни нарушения.

– Ще подпиша, когато копията са готови. – Поглежда мониторите на бюрото. – Това филмът ли е?

Кей кимва:

– Всички заснети сцени. Досега сме монтирали само трийсет минути – около една четвърт от целия филм. Другото са груби монтажи, събрани от монтажистите. Ще сглобят окончателната версия едва след като заснемат целия филм и режисьорът реши дали не трябва да се направят някакви промени.

На екрана се виждат кадри от съвременна Италия. Голяма улица, пълна с коли и мотопеди, надписи на италиански, магазини, елегантно облечени хора.

– Какво е това? Къде отидоха къщата на Пилат Понтийски и останалите древни неща?

Асистентката не отговаря.

– Това е Торино – обяснява Кей. – Тук се появява един от съвременните герои във филма.

Поглежда Сара, сякаш очаква разрешение да продължи. Тя неуспешно се опитва да поклати глава, без да си проличи.

– Хайде стига – сопва се Мици. – Каква е тая тайнственост?

Сара се изчервява.

– Всички сме подписали декларации за поверителност. Забранено е да разгласяваме каквото и да било свързано с филма, съдържанието му или с хората, които участват в създаването му.

– Аз съм полицай, по дяволите – вбесява се Мици. – Поверителността не се отнася за мен, особено когато разследвам смъртта на жената, която е написала проклетия ви филм!

– Моля да ни влезете в положението – намесва се архивистът. – Могат да ни уволнят.

– А пък аз мога да ви арестувам много преди да бъдете уволнени!

Изпод бюрото се чува изщракване и пиукане.

– Готово – обявява Кей, очевидно облекчен от прекъсването. – Сега ще ви дам диска.

– Декларацията, детектив Фалън – напомня Сара, като подава на Мици листовете и химикалка. – Бихте ли подписали сега?

Мици задрасква с огромен кръст юридическите глупости на всяка от страниците. На последната написва: Получих запис на някакъв филм. Ще се постарая да не го губя и няма да го показвам на лоши хора. Честно. Гневно добавя името си отдолу и бутва листовете в ръцете на Сара:

– Хайде сега да престанем да се баламосваме и да ми разкажете какво точно става тук?

24