Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– От който аз все още не съм получила копие.

Сара се преструва, че не е чула язвителната забележка:

– Всички от екипа бяха предупредени, че краят ще бъде променен. Сценарият се пазеше в толкова голяма тайна, че едва последния ден щяха да го раздадат, и то само на определени актьори.

– Защо? За какво е тази тайнственост?

Сара се оглежда неспокойно, преди да отговори:

– Тамара поддържаше контакти с Торино в Италия, с някои учени, и те ѝ бяха съобщили определени факти за плащаницата, които досега не са излизали в публичното пространство.

– И в този филм ги разкрива?

– Маркетинговият отдел на студиото очаква филмът да стане хит благодарение на тези разкрития.

– Какви разкрития? Какви са тези „определени факти“?

– Наистина не знам. Не съм виждала никакви научни документи. Предполагам, че са свързани с автентичността на плащаницата.

– А краят на филма, който е раздаден на актьорите – какво казва той за плащаницата?

– Нищо конкретно. Цялото действие, което се развива в наши дни, разкриването на фактите – тези сцени липсват. Веднъж чух Тамара да казва на господин Свенсон, че за някои от тях ще ѝ трябват научни декори, лаборатория по криминалистика или нещо такова.

– За изследване на ДНК?

– Може би.

– Но в сценария не се споменава нищо за ДНК резултати, така ли?

– Не и във версиите, които аз съм виждала.

Мици се замисля. Най-добрият финал за един сценарист би бил най-шокиращият. Следователно новият сценарий на Джейкъбс вероятно съдържа скандална информация, способна да разтърси основите на Църквата или властта в някоя държава. В това няма нищо лошо, ако е художествена измислица. Но ако се основава на факти? Тогава би било друго. Съвсем друго.

Изведнъж вероятните мотиви за убийството на Тамара Джейкъбс започват да ѝ се изясняват.

26

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Шейсетгодишният съпруг на покойната писателка носи черен костюм, бяла риза и безупречно вързана черна вратовръзка. Косата на Дилан Джейкъбс е прошарена и елегантно подстригана и въпреки трансконтиненталното пътуване той е гладко избръснат и бодър. Любовникът му Виктор седи до него в полицейската чакалня и чете вчерашен вестник. Носи кремави дънки, лъскава фланелка „Долче и Габана“ и златисто копринено сако.

Ник отваря вратата и поглежда по-възрастния мъж:

– Господин Джейкъбс?

Вдовецът се изправя нервно.

– Да?

– Аз съм Ник Каракандес. – Полицаят подава ръка. – Моите съболезнования.

– Благодаря. – Джейкъбс стиска ръката му и махва към стоящия до него мъж. – Това е Виктор. Струва ми се, че сте говорили по телефона.

– Да. Заповядайте вътре, господа.

Те тръгват след него по стълбите и тримата влизат в мрачна стая за разпити, в която има само маса, шест стола и голям син герб на лосанджелиската полиция – с американското знаме, везните на правосъдието и мотото „Защитаваме и служим“.

Ник посочва столовете и светва лампата.

– Нещо за пиене? Кафе, безалкохолно, вода?

– Едно кафе, ако може – отговаря Дилан Джейкъбс, като сяда с гръб към стената и герба.

Виктор се настанява до него и скрива ръцете си под масата.

– За мен само вода – казва той.

Ник излиза за малко да вземе напитките. Когато се връща, затваря вратата. Дава чашите на двамата гости.

– Кога пристигнахте?

– Вчера – Дилан опира лактите си на масата и разтърква уморените си очи. – Минахме през моргата и уредихме формалностите за погребението. Казаха ни, че можем да вземем тялото на Тамара веднага.

– Така е. Патологът приключи с аутопсията.

Джейкъбс прави болезнена гримаса:

– Запазихме час за кремиране за следващата седмица...

– Аз не ходих да я видя – намесва се Виктор. – С Тамара не се погаждахме. Мисля, че не ме харесваше.

Ник не си и представя, че би могла да го харесва, но премълчава мнението си.

– Господин Джейкъбс, опитваме се да разберем защо е била убита съпругата ви. Сещате ли се за нещо, което би могло да ни помогне?

Джейкъбс го поглежда малко озадачено:

– Тя беше писателка, детективе, не мафиот или наркотърговец. Тами се движеше с добри хора, главно на наша възраст, хора на изкуството, чувствителни натури.

– Добрите хора понякога крият злоба, презрение, завист, дори омраза. Богатите, образованите и добрите професионалисти са също толкова способни на насилие, колкото бедните и неуките. Обикновено е въпрос на мотив, морал и възможност.

– Съжалявам, нямам никаква представа. Не се сещам за никаква причина, поради която някой би искал да я нарани. – Джейкъбс сякаш изведнъж се състарява. Гласът му затреперва леко. Той преглъща, опитва се да се успокои. – Лицето на Тами беше частично покрито, когато отидох да я видя. Патологът каза, че е претърпяла сериозни наранявания. Какво са ѝ направили?

Въпросът е типичен за невинен човек. Ник отговаря уклончиво:

– Още не сме съвсем наясно, господин Джейкъбс. Опитваме се да изясним нещата.

– Все пак имате някаква представа, някаква следа.

– Работим усилено по случая. Мога да ви кажа само, че не става дума за случайно убийство. Някой я е набелязал специално.