Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Фамилно. Не знам малкото му име. Той е пълен идиот. – Джени се замисля за момент. – За да бъдем честни, през последните няколко дни се държи добре. Помолих го да звънне на вашите колеги, за да пита дали Ким не е загазила, дали не чака някой да ѝ плати гаранцията. – Тя отново посочва чашата. – Наистина имам нужда от кофеин. Ако не, трябва да ми позволите да дръпна една марихуана.

– Само кафе – отсича Мици. Посочва листовете, попълнени от Джени. – Ще кажа да сложат една кафеварка, докато дам тези имена на моите хора и проверя дали от отдел „Грабежи“ са поправили вратата ти.

– Може ли да питам нещо?

– Да?

– Защо се държите толкова добре с мен? Повечето хора ме мислят за курва и ме третират като отрепка. Защо вие не сте като тях?

– Може би защото не си отрепка. Може би просто животът ти е скапан и те прави да изглеждаш така. – Мици се връща до масата. – Преодолей тази криза и започни на чисто, Джени. Помогни ми да заловя убиеца на приятелката ти и ще направиш нещо добро. Измети миналото. Така ще живееш с мисълта, че заслужаваш ново начало.

Харисън кимва и за секунда Мици си мисли, че от думите ѝ може би ще има някаква полза. Ако беше хванала това момиче преди няколко години, може би щеше да успее да обърне живота ѝ към по-добро.

10 LA Fashion District – обширен район в центъра на Лос Анджелис с повече от 1000 магазина, дизайнерски ателиета и складове, известен като център на текстилната индустрия на Западното крайбрежие в САЩ. – б. р.

128

НИЦА, ФРАНЦИЯ

Урсула Брусар е скромно облечена с бяла копринена блуза и дълга синя плисирана пола. Единственият видим признак за богатството ѝ са перленият гердан на врата, масивната златна халка и годежният пръстен с огромен диамант на пръста ѝ.

– Знам, че ще ви прозвучи странно – казва Ник, когато двамата застават пред него в кабинета на Брусар, – но трябва да напуснете къщата, и то колкото е възможно по-скоро. – Поглежда Едуар в очите. – По-рано днес видях бившия ви колега, monsieur Брусар. Бил е изтезаван и убит в леглото си. Убиецът му е човек, който не се колебае да отнеме човешки живот. – Обръща се към Урсула. – Младата жена, с която Сакони е бил през нощта, също е била убита – след като е била вързана, а устата ѝ – запушена.

Урсула Брусар закрива устата си и се притиска до съпруга си. Той си придава смело изражение заради жена си.

– Знаете ли защо?

– И двамата знаем защо. – Погледът на Ник красноречиво показва, че няма да се остави да го залъгват. – Вие сте анализирали ДНК, взета, – тоест открадната, от Торинската плащаница, и някой иска да ви убие заради това, което сте открили.

Madame Брусар проговаря, преди мъжът ѝ да успее:

– Откъде взехте адреса ни?

– Даде ми го Ерика Кракси.

Тя кимва, после пита колебливо:

– Те добре ли са? Ерика и Роберто?

Ник решава да каже истината:

– Не съвсем. Роберто изчезна. Мислим, че все още е жив. Ерика е в безопасност. Лично се погрижих за това.

Урсула събира ръцете си и прошепва нещо на френски, което Ник нито чува добре, нито успява да разбере.

Едуар обаче я разбира. Той може да е правил много глупости в живота си, в повечето случаи за пари, но никога не пренебрегва съветите на жената, с която живее повече от трийсет години. Без да продума, отива до стената зад детектива и силно натиска дървената облицовка с дланта на дясната си ръка. Отваря се врата. Зад нея се вижда черен сейф с размери половин на половин метър. Брусар губи близо трийсет секунди, докато въведе сложния цифров код на ключалката. Накрая дръпва тежката стоманена дръжка и отваря вратата.

Ник поглежда часовника си. Десет минути са минали, откакто влезе в къщата. Шестстотин секунди, през които убиецът на Марио Сакони може да ги настигне.

Французинът изважда единственото нещо, което има в сейфа – запечатан плик с размер А4.

– Това е – казва, като го подава на Ник. – Всичко е вътре. Пълните резултати. Оригиналният протокол. Данните и остатъкът от пробата.

Ник взема плика и го отваря. Вътре има гланциран лист с нещо, което прилича на гигантски баркод. Генетичен отпечатък. Божията ДНК? Или просто ДНК на неизвестен смъртен? В малко найлоново пликче има няколко тъмни люспици. До тях е залепен миниатюрен 8-гигабайтов микрочип за USB. Има записки и писма. Печатни и ръкописни документи на италиански и френски. Има и на английски – от Тамара Джейкъбс за Роберто Кракси.

Ник вдига глава. Не към Едуар. Вече му е ясно кой взема важните решения в семейство Брусар.

– Madame, трябва да се махнем от тук – веднага.

– Тогава тръгваме. – Урсула Брусар отваря вратата на кабинета. – Животът ни е във ваши ръце, Monsieur.

129

Едуар Брусар натиска копчето на ключодържателя си и автоматичната желязна порта в задната част на имението се отваря. Той изкарва почти безшумно черното Бе Ем Ве 7 на страничната уличка.