Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Не повече от всеки друг.

– Лошо ли?

– Мен ли? Нищо особено – по някой и друг шамар, когато много приказвам. Но веднъж побесня и счупи два зъба на Ким.

Този коментар напомня на Мици за Алфи и тя за първи път изпитва истинска радост, че се е отървала от него.

– Обаче плати коронките – добавя Харисън с усмивка. – Бяха готини. Сигурно е решил, че няма да печели повече от нея, ако не ѝ ги направи. Така де, никой няма да се съгласи да му духа вампир, нали?

На Мици ѝ се приисква хубаво да издуха Марлън – да издуха главата му от раменете с 45-калибров пистолет.

– Да оставим сутеньора. Какво ще кажеш за настоящите и бивши гаджета на Ким. – Полицайката подава нов лист хартия на момичето. – Имена и адреси на всички сериозни приятели, които е имала през последните две години.

– Сериозни ли? – Джени се изсмива. – Де да имаше такъв късмет. Мъжете ѝ се лепяха като мухи.

– Постоянно ги сменяше?

– Да.

– Имаше ли някого, на когото много да държи?

Джени се замисля за момент.

– Имаше един. Ходиха шест месеца, докато жена му не разбра.

Мици почуква по листа.

– Името.

– Дерик Уотс. – Джени започва да пише. – Такъв грозник, че ако го видиш в тъмното, ще се надрискаш от страх.

– Защо го харесваше Ким?

– Не знам. Държеше се добре с нея. Купуваше ѝ разни неща. Не се срещат много такива мъже. Живее над магазина за плочки на „Източна шеста“ откъм магистралата за Помона. Не помня точно адреса. И внимавайте с госпожата, голяма е усойница.

– Ами семейството на Ким? Някакви вражди там?

– Както казах на униформения, тя нямаше близки. Изобщо не познаваше баща си, а майка ѝ я изоставила като дете във Вегас. Израснала е по домове и приемни семейства.

Вратата се отваря със скърцане и голямото лице на Дик Матюс се показва през пролуката.

– Фалън, ела за малко.

Мици поглежда Джени:

– Как да откажеш на такъв мъж?

Капитанът задържа вратата, докато тя излезе, после я затваря.

– Имаш ли новини от Ник Каракандес?

– Не, господин капитан.

– Тогава веднага издири този кретен и открий какви игрички си играе.

– Какво?

– Току-що ми се обадиха карабинерите от Торино. Днес нашият Ники и един частен детектив влезли с взлом в една къща, където впоследствие са намерени два трупа.

– Трупове?

Той я поглежда заплашително:

– Трябва ли да ти обяснявам какво означава „труп“?

– Не, господин капитан.

– Каракандес избягал, но преди това бърникал на местопрестъплението и откраднал веществени доказателства.

– Не може да бъде!

– Много си права, не може да бъде. – Матюс кимва към стаята за разпити. – Разкарай по-бързо тази отрепка, после намери нашето момче и оправи тази каша, преди да дойде комисарят и да ми скъса топките.

Матюс се отдалечава ядосано и Мици остава няколко секунди на място, преди отново да влезе в стаята за разпити. Налага си да не мисли за Ник, а да се концентрира върху другото убийство. Усмихва се пресилено на Харисън и продължава с въпросите:

– Ким работила ли е през последните няколко седмици?

Джени я поглежда неразбиращо.

– Имам предвид редовна работа, не нощната.

– А, разбрах. Работим на едно и също място. За жълти стотинки в един шивашки цех в Модния район10.

– Къде?

– „Фаид фабрикс“ на булевард „Уест пасифик“. Аз я уредих с тази работа.

– Какво правите там?

– Шием. Режем. Зашиваме разни неща. Главно чаршафи, завеси, такива работи.

Модният район на Ел Ей обхваща 100 улици и Мици познава всяка една от тях. Принудена да издържа цяло семейство с ограничен бюджет, тя бързо научи къде са евтините магазинчета и разпродажбите.

– Много котки, събрани на едно място – отбелязва тя. – Сигурно се стига до показване на нокти.

– Да, понякога, но през повечето време се разбираме добре. – Джени поглежда чашата си. – Може ли още кафе?

– Разбира се. Ще направим кратка почивка. Но първо ми разкажи за колежките си. Ким карала ли се е с някоя?

– Никой не смееше да я тормози – нито мен. Обичахме да се забавляваме, ако ме разбирате. Имаше шеги и подхвърляния, но всички ни уважаваха.

Мици задава въпроса по друг начин:

– Възможно ли е да сте стигнали твърде далеч? Да сте преминали границата?

– В какъв смисъл?

– Да сте дали повод на някого да ви намрази?

Харисън се почесва по веждата.

– Сега не. Имаше едно момиче, но напусна. Ема, Ема Варли. Натегачка – нали ги знаете тия. Толкова се напъваше да работи, че изглеждаше, сякаш всички други се скатаваме. От време на време я закачахме. – Харисън вдига два пръста към бузата си. – Има рождено петно и все се опитва да го крие, затова колкото повече се стараеше да го замаскира, толкова повече ѝ се подигравахме.

– Проявявала ли е агресия?

– Шегувате ли се? – изсмива се Харисън. – Не е способна на такова нещо. Тя е една смотана мишка.

– Мишките могат да бъдат опасни – питай слона. Тази фабрика, „Фаид фабрикс“, кой е собственикът? Някой господин или госпожа Фаид?

– Мъж е, но не се появява много често. Идва може би веднъж месечно. Има две-три фабрики в града, все за дрехи. Цехът се ръководи от управител на име Джеймс. Викаме му Чироза.

– Това е малкото или фамилното име?

Харисън се намръщва озадачено.

– Имам предвид Джеймс, не Чироза – уточнява Мици.