Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

Ник попада в задръстване малко след като вижда табелите за Южното околовръстно към Савона и Пиаченца. Дотук с изчисленията на навигацията. Близо час му трябва, за да се добере от А55 до А6. Замисля се дали да не звънне на Мици или на Ейми. Има да им казва много неща. Има много работа, която трябва да свършат. Но не възнамерява да използва мобилния телефон в джоба си. Откакто се раздели с Фабио, го държи изключен – освен при краткото влизане в интернет, за да намери куриерската фирма – и не смята да го включва повече. Рано или късно ще намери някой уличен автомат. Засега мобилният е само за спешни случаи.

След петдесет километра, които взема за четиридесет минути, попада в ново задръстване, което стига до Савона. Опитва се да заглуши шума от клаксони, като пуска радиото. Когато най-сетне започва да се движи с нормална скорост, осъзнава, че е бил толкова съсредоточен да се оглежда за тъмносините коли на карабинерите или по-светлите синьо-бели на полицията, че не е обърнал почти никакво внимание на странната смесица от градски и земеделски пейзажи, които се сменят край прозорците. Слабата зимна светлина вече почти изчезва, когато навигацията прекъсва мислите му, за да обяви очакваното време за пристигане – до крайната му цел все още остават над два часа. Ще пристигне късно вечерта.

Може би не е лошо, че ще се забави. Ако има късмет, ще завари Брусар да си почива в дома си. Ник няма снимка на учения, само описанието на Ерика. Знае, че Брусар е висок и слаб, елегантен, с прошарена коса и добре оформена посивяла брада. Прави впечатление.

Освен това е женен. Съпругата му се казва Урсула. Дребна и закръглена. Пълна противоположност на съпруга си. Тъмнокоса и с малки ръчички като на хамстер. По този смешен начин я описа Ерика.

Ник стриктно следва безстрастните указания на навигационната система и излиза през пункта за плащане при Савона. Трябва да е вече по средата на пътя. Основният въпрос, който си задава, е дали се движи преди или след мъжа, който уби Марио Сакони и който според него е убил и Тамара Джейкъбс.

И ако изостава от него – с колко? Ник поглежда приближаващите отпред табели, осветени от фаровете. Тъкмо влиза във Франция. Въпросите му съвсем скоро ще получат отговор.

123

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

В събота фабриката функционира с минимален персонал. Отчасти защото в момента няма много работа. Отчасти защото твърде малко жени са готови да жертват част от скъпоценните си уикенди. Времената наистина са трудни, но изкушението да си беден под калифорнийското слънце, е по-примамливо от перспективата да станеш с няколко долара по-богат, прекарвайки в задушния цех който и да е ден от седмицата, особено събота.

Джон Джеймс седи в офиса и не може да се концентрира. Мисли за Ким Бас. Това беше нескопосано убийство. Може би дори безсмислено – отнемане на живот по грешни причини. Обикновено нещата са ясни. Онези, които имат нужда от помощта му, за да преминат в отвъдния свят, са напълно непознати. Бог го насочва към тях. Посочва му ги като с прожектор.

При Бас беше друго. Тя го познаваше. И беше безочлив враг на жената, която той обичаше. Жената, която още обича. Сега го измъчва мисълта, че това бе истинската причина да я убие.

Справедливост за Ем. Върховно и безмилостно възмездие за всичкия присмех и тормоз – за жестокостта и злината на Бас срещу Ем. Сега Джей Джей не е сигурен. Не е убеден, че е било по божията воля. Опасява се, че е било неговата воля.

Същото е и с Ем. Тя също не беше непозната. Бог ги бе събрал. Беше му показал, че друго човешко същество може да го развълнува по начин, който никога не си е представял. Но дали не е разбрал погрешно? Добри или лоши бяха тези копнежи? Той със сигурност се чувстваше различен с Ем. Кипеше от емоция. Привързаността му към нея промени отношението му към всичко – към живота и дори към смъртта.

Беше започнал да си задава въпроси. Дали всичко това не беше изпитание за вярата му? Както при Исус, когато постел в пустинята и Сатаната го изкушавал да превърне камъните в хляб? Да. Точно това е била Ем. Изпитание за вярата му. И той не го издържа. Чел е как слаби мъже са отклонявани от свещената си мисия от коварни жени. Сега разбира. Всичко е било дело на Сатаната.

Пъхва ръка под ризата си и опипва пресните прорязвания. Не се е наранил достатъчно. Не е платил достатъчно за болката, която причини на Бог. Джей Джей започва да дере корема си с нокти, докато под тях се появяват капки кръв. После свежда глава и произнася молитва, преди да се върне в цеха.

Погледът му спира върху празното столче, на което бе седяла единствената му любов. Изкусителка или не, той не би могъл да я намрази. Тя събуди в него чувства. Чувства, които въпреки неговото наказание и нейната смърт все още са живи.

124

ФРАНЦИЯ

След 150 километра по А10 Ник се включва в А8, после отбива към изхода с табелка „Ница-север“.