Сан Феличе

— Мила моя — обърна се рицарят към Луиза, — нашият добър доктор, когото не сме виждали отдавна, идва да се осведоми за здравето ти, надявам се, че ще бъде доволен от него.

Докторът се поклони на младата жена и още от пръв поглед забеляза какво душевно вълнение я гнети.

— По-добре е — заяви докторът, — но още не е съвсем оздравяла и аз много се радвам, че дойдох днес.

Докторът наблегна върху думата днес; Луиза наведе поглед.

— А сега — каза Сан Феличе — пак трябва да ви оставя сами. Всъщност вие, лекарите, имате предимства, каквито и съпрузите дори нямат. За щастие аз имам работа, иначе, разбира се, щях да подслушвам на вратата.

— И бихте сгрешили, драги рицарю — отговори Чирило, — защото имаме да говорим за неща от най-голямо политическо значение, нали, мило дете?

Луиза се опита да се усмихне; но устните й се свиха само за да издадат въздишка.

— Хайде, оставяйте ни, рицарю — продължи Чирило, — положението е по-сериозно, отколкото предполагах.

И побутна със смях Сан Феличе към вратата, която затвори след него.

После се върна при Луиза и я улови за двете ръце:

— Сега сме само двамата, мило дете — каза той. — Плакала сте?

— Да, и то много — прошепна тя.

— След като получихме писмото от него ли или още преди това?

— И преди, и след него.

— Да му се е случило някакво нещастие?

— Никакво, слава Богу.

— Толкова по-добре, той е благороден и силен мъж, един от тия хора, които всякога са били недостатъчно в нашето нещастно неаполитанско кралство. Имате значи друг повод за скръб?

Луиза не отговори, но очите й овлажняха.

— Предполагам, че нямате основание да се оплаквате от Сан Феличе? — запита Чирило.

— О — извика Луиза и сключи ръце, — той е ангелски добър баща!

— Разбирам, той заминава, а вие оставате.

— Той заминава и аз го придружавам.

Чирило погледна младата жена с учуден поглед, който скоро овлажня от сълзи.

— А вие какъв ангел сте! — промълви той. — Не зная да има на небето ангел, за чието име да не сте достойна или пък той да не е достоен за вашето.

— Виждате, че аз не съм ангел, щом плача. Ангелите не плачат, когато изпълняват дълга си.

— Изпълнете го и плачете в същото време, така заслугата ви е още по-голяма. Изпълнете го, а пък аз ще изпълня своя, като му кажа колко го обичате и колко сте страдала. Вървете! И казвайте от време на време по някоя дума и за мене в молитвите си: Господ се вслушва тъкмо в гласове като вашия.

Чирило поиска да й целуне ръцете; но Луиза обгърна шията му.

— О, целунете ме, както баща целува дъщеря си — каза тя.

И докато именитият лекар я целуваше с почит и възхищение:

— Ще му кажете, ще му кажете, нали? — прошепна тя на ухото му.

Чирило стисна ръката й в знак, че обещава.

Сан Феличе влезе и завари Луиза в обятията на своя приятел.

— О-о! — каза със смях той. — С прегръдки ли лекувате болните си, докторе?

— Не, но с прегръдки се сбогувам с тези, които обичам и уважавам, с тези, пред които благоговея. Ах, рицарю, рицарю, щастлив човек сте вие!

— Той толкова много заслужава това — каза Луиза, като протегна ръка на съпруга си.

— Това не винаги е достатъчно основание — възрази Чирило. — А сега довиждане, рицарю, защото надявам се, че ще се видим пак. Идете да служите на вашия принц! Аз оставам да служа на страната си.

После съедини в своите ръце ръката на съпруга и на съпругата:

— Бих искал да съм свети Януарий не за да нравя чудеса по два пъти в годината, което не е малко в наши дни, когато чудесата са такава рядкост, а за да ви благословя, както заслужавате. Сбогом!

И изхвръкна от къщата.

Сан Феличе го придружи до входната площадка и му помаха с ръка за сбогом; после се върна при жена си:

— В десет часа колата на принца ще дойде да ни вземе оттук.

— В десет часа ще бъда готова — отговори Луиза.

И наистина беше готова. След като се сбогува с любимата стая и всички предмети в нея, след като отряза къдрица от хубавата си руса коса и завърза заедно с нея в нозете на разпятието писъмце от четири думи: „Братко мой, обичам те!“, тя улови под ръка съпруга си и разплакана като Магдалина, но невинна като Светата Дева се качи заедно с него в колата на принца.

Микеле седна на капрата. Нина целуна ръка на господарката си суетни, тръпнещи от радост. После вратичката се затвори и колата потегли.

Казахме какво беше времето. Вятър, градушка и дъжд шибаха стъклата на каретата, а заливът, който се виждаше изцяло въпреки тъмнината, беше само разпенен простор, набъбнал от вълните. Сан Феличе хвърли уплашен поглед към разяреното море, което Луиза дори не виждаше, погълната в своята много по-ужасна буря. Той се уплаши пред опасността, на която излагаше единственото любимо за него същество. Обърна поглед към Луиза. Тя седеше бледа и неподвижна в ъгъла на колата. За творила бе очи и като не допускаше, че могат да я видят в тъмното, бе заплакала отново. Тогава за пръв път на рицаря мина през ум, че жена му правеше за него някаква голяма, неизвестна жертва. Той взе ръката й и я вдигна до устните си. Луиза отвори очи и му се усмихна през сълзи:

— Колко сте добър, приятелю — каза тя, — и колко ви обичам.