Сапфиреносиньо

* Анаграма — вид игра на думи, състояща се в пренареждане на буквите от дума или фраза, така че да се образува нова дума или фраза. — Бел. прев.

— ЛЕНИ ЗЕЗЕ ДАЧЯТ — прочетох. — ЧАЯТ ИНЕЛ ЗЕДЗЕ. Хм... Нека да помисля...

Лесли се разкикоти.

— Любимото ми е: ТЕЛЕ НИЗДА ЧЕЗЯ. О, господин Катеричка се задава!

Имаше предвид господин Уитман, който както обикновено с динамична стъпка влезе в класната стая. Беше получил прякора си заради огромните си кафяви очи. Но разбира се, тогава нямахме никаква представа кой е в действителност.

— Все още очаквам да получим дисциплинарно наказание заради вчера — измърморих, но Лесли поклати глава.

— Няма начин — отговори кратко. — Тъй като директор Гилис ще научи, че учителят му по английски е важен член в едно изключително потайно общество. Защото точно това ще кажа, ако ни наклевети. О, по дяволите, идва насам. И отново гледа толкова високомерно!

Господин Уитман действително идваше към нас. Той постави дебелата папка, която вчера ни бе конфискувал в дамската тоалетна, върху чина пред Лесли.

— Реших, че би искала да си получиш обратно този... изключително интересен сборник — каза иронично.

— Да, благодаря — отвърна Лесли и леко се изчерви.

Сборникът представляваше нейното проучване на феномена пътуване във времето, събрано в дебела папка, която съдържаше всичко, което ние двете (преди всичко Лесли) бяхме открили досега за пазителите и граф Сен Жермен. На страница 34-та, веднага след записките по темата телекинеза, имаше бележка, която засягаше лично господин Уитман. Катеричката също член на ложата? Пръстен. Значение? Можехме само да се надяваме, че учителят ни не е разбрал, че бележката се отнася за него.

— Лесли, не ми е приятно да го кажа, но би могла да инвестираш енергията си в някои от училищните предмети. — Бе надянал на лицето си усмивка, но в интонацията му звучеше и нещо друго, освен чиста ирония. Той понижи глас: — Не всичко, което на някой му се струва интересно, е добро за него.

Да не би това да беше заплаха? Лесли мълчаливо взе папката и я прибра в раницата си.

Другите с любопитство гледаха към нас. Явно се питаха за какво ли говореше господин Уитман. Шарлот седеше достатъчно близо, за да го чуе и беше добила злорадо изражение. А когато учителят ни каза: "А ти, Гуендолин, време е да разбереш, че дискретността е качество, което не само се очаква от теб, но и се изисква", тя кимна в знак на съгласие.

— Наистина е жалко, че се оказваш толкова недостойна — продължи той.

Колко несправедливо! Реших да последвам примера на Лесли и двамата с господин Уитман се загледахме мълчаливо в продължение на няколко секунди. После той се усмихна широко и неочаквано потупа бузата ми.

— Е, горе главата! Сигурен съм, че можеш да научиш още много неща! — рече той, докато се отдалечаваше. — И така, Гордън, какво е положението? Отново ли съчинението ти е преписано изцяло от интернет?

— Но вие винаги казвате, че трябва да използваме всички източници, които успеем да намерим — защити се Гордън, като мутиращият му глас успя да се извиси с две октави — истинско постижение само за едно изречение.

— Какво искаше от вас господин Уитман? — Синтия Дейл се обърна назад към нас. — Каква беше тази папка? И защо те помилва, Гуендолин?

— Няма повод за ревност, Син — каза Лесли. — Той не ни обича нито грам повече, отколкото теб.

— О, изобщо не ревнувам. Искам да кажа, уф, защо всички си мислят, че съм влюбена в този мъж?

— Може би, защото си председателка на фенклуба "Уилям Уитман"? — предположих аз.

— Или защото написа върху един лист двайсет пъти Синтия Уитман с обяснението, че искаш да знаеш какво е чувството? — допълни Лесли.

— Или защото...

— Добре де — изсъска Синтия. — Това беше преди. Отдавна е приключило.

— Беше едва онзи ден — опроверга я Лесли.

— Междувременно пораснах и станах по-зряла. — Синтия въздъхна и се огледа. — Виновни са единствено момчетата, такива са дечковци. Ако имахме поне горе-долу приемливи момчета в класа, на никое момиче нямаше да му се налага да се зазяпва по учителите. И като стана дума, каква е работата с онзи тип, който вчера те взе с лимузина, Гуени? Има ли нещо между вас?

Шарлот изсумтя иронично и веднага спечели вниманието на Синтия.

— Недей винаги да го раздаваш толкова тежко, Шарлот. Някоя от вас двете ходи ли с него?

Междувременно господин Уитман се беше настанил зад бюрото си и ни нареди да се занимаем с Шекспир и сонетите му. По изключение му бях благодарна. По-добре Шекспир, отколкото Гидиън! Бъбренето наоколо затихна и се чуха въздишки и шумолене на хартия. Но все пак успях да доловя, когато Шарлот рече:

— Е, Гуени със сигурност не ходи с него.

Лесли ме погледна съжалително.

— Няма никаква представа — прошепна. — Всъщност човек може само да я съжалява.

— Да — отговорих тихо, но в действителност съжалявах само себе си. Следобедът в компанията на Шарлот със сигурност щеше да е истинско забавление.