Сапфиреносиньо

И тъй като леля Гленда никога не ми се усмихваше (както и почти на никой друг, като изключим киселото повдигане на ъгълчетата на устните й от време на време), а вчера Шарлот ми наговори доста грозни приказки, веднага застанах нащрек.

— Случило ли се е нещо? — попитах.

Дванайсетгодишният ми брат Ник ми се ухили, когато седнах на мястото си до Каролайн, а мама бутна към мен огромна чиния, пълна с бъркани яйца и препечени филийки. Щях да припадна от глад, когато ароматът на вкусното ядене изпълни ноздрите ми.

— О, боже — каза леля Гленда. — Явно искаш още днес дъщеря ти да попълни нуждите на организма й от мазнини и холестерол за този месец, нали, Грейс?

— Точно така — отвърна мама невъзмутимо.

— Един ден ще те мрази, защото не си внимавала за фигурата й — каза леля Гленда и отново се усмихна.

— Фигурата на Гуендолин е перфектна — рече майка ми.

— Все още — заключи леля ми, все още усмихвайки се.

— Да не сте сложили нещо в чая й? — прошепнах на Каролайн.

— Преди малко някой се обади по телефона и оттогава леля Гленда и Шарлот се държат така — прошепна Каролайн в отговор. — Като преобразени!

В този момент Ксемериус се приземи на перваза отвън, събра крилата си и мина през стъклото.

— Добро утро — казах зарадвана.

— Добро утро — отвърна той и подскочи от перваза върху един празен стол.

Докато другите ме гледаха изумено, Ксемериус се почеса по корема.

— Имаш доста голямо семейство. Все още не съм успял да си съставя окончателно мнение, но ми се струва, че в тази къща има впечатляващо голям брой женища. Бих казал прекалено много. И половината от тях изглеждат така, сякаш спешно се нуждаят от гъделичкане. — Той разтърси крила. — Къде са бащите на тези дечица? И къде са домашните животни? Такава огромна къща, а няма дори едно канарче. Разочарован съм.

Ухилих се.

— Къде е пралеля Мади? — попитах, докато се нахвърлях върху яденето.

— Страхувам се, че нуждата от сън на скъпата ми зълва е по-голяма от любопитството й — рече лейди Ариста с достойнство. Изпъната като свещ, тя седеше на масата за закуска и похапваше с вирнато кутре една препечена филийка с масло. (Всъщност никога не съм виждала баба ми в друга стойка, освен изпъната като свещ.) — Заради ранното й ставане вчера, през целия ден беше в ужасно настроение. Не мисля, че някога отново ще я видим преди десет сутринта.

— Мен това ме устройва — каза леля Гленда с пискливия си глас. — Бръщолевенето й за сапфирени яйца и часовникови кули може да коства на човек и последния му нерв. И така, как се чувстваш, Гуендолин? Мога да си представя, че всичко е много объркващо за теб.

— Мхм — кимнах аз.

— Сигурно е ужасно, изведнъж да установиш, че си роден за по-висши дела, но не можеш да отговориш на изискванията. — Леля Гленда набоде едно парченце домат в чинията си.

— Господин Джордж съобщи, че досега Гуендолин се е справяла много добре — каза лейди Ариста и преди да успея да се зарадвам на проявената от нея солидарност, добави: — Поне доколкото го позволяват обстоятелствата. Гуендолин, днес отново ще бъдеш взета от училище и откарана в Темпъл, като този път Шарлот ще те придружи. — После отпи глътка от чая си.

Не можех да си отворя устата, без от нея да изпаднат бърканите яйца, затова само се ококорих изплашено, но Ник и Каролайн попитаха вместо мен.

— И защо?

— Защото — отвърна леля Гленда и странно заклати глава — Шарлот може всичко онова, което Гуендолин би трябвало да може, за да се справи със задачата си. И така, заради хаотичните събития през последните два дни — които можем живо да си представим — в Темпъл желаят Шарлот да помогне на братовчедка си да се подготви за следващото си пътуване във времето. — Тя изглеждаше, сякаш дъщеря й току-що е спечелила олимпиадата. Най-малкото.

За следващото си пътуване във времето? Моля?

— Кое е това съсухрено червенокосо женище? — осведоми се Ксемериус. — Заради теб се надявам да става въпрос за някоя далечна роднина.

— Не че тази молба ни изненадва, но въпреки това обмислихме дали да се отзовем. В крайна сметка Шарлот няма повече никакви задължения към тях. Но... — На това място съсухреното, червенокосо, злобно же... ъъъ... леля Гленда въздъхна театрално — Шарлот е пределно наясно с важността на тази мисия и е готова самоотвержено да принесе своя дял за успеха й.

Майка ми на свой ред също въздъхна и ме дари със съжалителен поглед. Шарлот приглади кичур от лъскавата си червена коса зад ухото и запърха с мигли.

— Моля? — възкликна Ник. — На какво пък би могла Шарлот да научи Гуени?

— О! — отвърна леля Гленда и бузите й почервеняха, защото се разгорещи. — На изключително много неща, но би било абсурдно да се предположи, че за толкова кратко време Гуендолин ще успее да навакса това, което Шарлот е усвоявала в продължение на години. Да не споменаваме за... ами... несправедливото разпределение на природни таланти в този случай. Единственото, което може да се направи, е да се покажат само най-необходимите неща. Преди всичко липсата на обща култура и познания за маниерите през различните епохи при Гуендолин е просто трагична, доколкото чух.