Сапфиреносиньо

Лукас дълго се забави и с всяка минута, която изтичаше, започвах все повече да се съмнявам в решението си. А ако бе излъгал и изведнъж се появеше с Люси и Пол, носейки голям нож, за да вземе от кръвта ми? Накрая неспокойно се изправих и потърсих нещо, което да мога да използвам като оръжие. В един ъгъл имаше дъска със забит в нея ръждив пирон, но когато я вдигнах, се разпадна в ръцете ми. Точно в този момент вратата отново се отвори и младият ми дядо се появи с бележник в едната ръка и банан в другата.

Въздъхнах облекчено.

— Ето нещо срещу глада. — Лукас ми подхвърли банана, взе още един стол от камарата, постави го между нас и сложи бележника върху него. — Съжалявам, че толкова се забавих. Този смахнат Кенет де Вилърс ми загуби времето. Не мога да ги понасям тези Де Вилърс, пъхат любопитните си дълги носове навсякъде. Искат всичко да контролират и да се разпореждат, и винаги те знаят всичко най-добре.

— Така е — измърморих под носа си.

Лукас раздвижи китката си.

— Е, внучке, да започваме. Значи ти си рубин, дванайсетата в кръга. Диамант, от семейство Де Вилърс, е роден две години преди теб. Значи в твоето време той трябва да е около деветнайсетгодишен. И как се казваше?

— Гидиън — казах и само от произнасянето на името му ми стана топло. — Гидиън де Вилърс.

Химикалката на Лукас се плъзгаше по хартията.

— И той е гадняр, като всички Де Вилърс, но ти все пак си го целунала, ако правилно съм разбрал. Не си ли твърде малка още за тези неща?

— Не бих казала. Дори напротив, закъсняла съм. Освен мен, всички момичета в класа ми взимат противозачатъчни хапчета. — Е, всички, освен Айшани, Пеги и Каси Кларк, но родителите на Айшани са консервативни индийци и биха я убили, само ако погледнеше момче. Пеги май си падаше по момичета, а що се отнася до Каси — сигурно някой ден пъпките щяха да изчезнат от само себе си и тогава отново щеше да стане любезна с хората и нямаше повече да съска "Какво зяпаш така тъпо" щом някой погледнеше към нея. — Разбира се, и Шарлот не се интересува от секс. Затова Гордън Гелдърман я нарича Ледената кралица. Но вече не съм толкова сигурна дали този прякор наистина й отива... — Изскърцах със зъби, защото си припомних как Шарлот гледаше Гидиън, както и той нея. Като се замисля колко бързо Гидиън бе узрял за идеята да ме целуне, тоест точно на втория ден от запознанството ни, не исках и да си представям какво се е случило между тях двамата през всичките тези години, откакто се познаваха.

— Какви хапчета? — попита Лукас.

О, боже, явно през 1948 година все още са се предпазвали с презервативи от кравешко черво. Но честно казано, изобщо не исках да знам.

— Дядо, наистина не искам да говоря с теб за секс.

Лукас ме погледна, клатейки глава.

— А аз дори не искам да чувам тази дума от устата ти. И нямам предвид думата "дядо".

— Добре. — Обелих банана, докато Лукас си записваше нещо. — А каква дума използвате вместо това?

— Вместо кое?

— Вместо секс.

— Не говорим за това — каза той, надвесен над бележника. — Или поне не с шестнайсетгодишни момичета. И така, нека да продължим: хронографът е бил откраднат от Люси и Пол, преди кръвта на последните двама пътуващи във времето да бъде прочетена в него. Затова вторият хронограф е бил поправен, но разбира се, в него липсва кръвта на всички останали пътуващи във времето.

— Не, не е точно така. Гидиън е успял да открие почти всички и да вземе от кръвта им. Липсват само лейди Тилни и Опал, Елис някоя си.

— Елейн Бърли — каза Лукас. — Придворна дама на Елизабет I, която на осемнайсет е починала от родилна треска.

— Точно така. И разбира се, кръвта на Люси и Пол. Тоест те преследват нашата кръв, а ние тяхната. Или поне аз така разбрах.

— Значи сега има два хронографа, с които може да се затвори кръга? Това наистина е невероятно!

— Какво ще се случи, когато се затвори кръгът?

— Тогава ще се разкрие тайната — отвърна Лукас тържествено.

— О, боже! Не и ти! — Поклатих глава ядосано. — Не може ли поне веднъж някой да бъде по-конкретен?

— В предсказанията се говори за полет на орела, за победата на човечеството над болест и смърт, за началото на нова ера.

— Аха — кимнах. Бях точно толкова наясно, колкото и преди това. — Значи е нещо добро, нали?

— Дори много добро. Нещо, което ще тласне напред цялото човечество. Затова граф Сен Жермен е създал Обществото на пазителите, затова в нашите редици са най-умните и влиятелни мъже в света. Всички ние искаме да запазим тайната, за да може, когато настъпи моментът, тя да се разгърне и да спаси света.

Добре. Ето че това бе едно ясно обяснение. Или поне най-ясното, което бях чула досега, що се отнася до тайната.

— Но защо Люси и Пол не искат кръгът да се затвори?

Лукас въздъхна.

— Нямам представа. Кога каза, че си ги срещнала?