— А кой е майсторът? О, загрях, вие сте — казах и леко се изчервих, а Ксемериус се разсмя.
— Добре. Значи, докато се смея, не трябва да показвам зъбите си. Запомних го. — Лесно щях да се справя с това правило. Не можех да си представя, че по време на соарето щях да имам причина да се смея.
Донякъде успокоен, майстор Цъфнала устна отново възвърна нормалното положение на веждите си и тъй като не можеше да чуе Ксемериус, който от тавана с цяло гърло крещеше "смотаняк", започна с мъчителната инвентаризация на знанията ми. Искаше да разбере какво ми е известно по въпросите за политиката, литературата, нравите и обичаите през 1782-ра и отговорът ми ("Знам какво
— След малко ще се напикая от смях тук горе — каза Ксемериус и за жалост усещах как ме заразява с настроението си. С огромно усилие успях да потисна смеха си, който извираше от дълбините на диафрагмата ми.
Шарлот рече сладко:
— Мислех, че са ти обяснили, че тя е
— Но аз... поне основните неща... — Лицето на майстора надникна иззад ръцете му.
Не смеех да погледна — ако гримът му се бе размазал, нямаше да успея да се сдържа.
— А какви са музикалните ти умения? Пиано? Солфеж? Арфа? А как се справяш с танците? Предполагам един обикновен
Арфа? Менует а дьо? Ама разбира се! И дотук беше със самообладанието ми. Започнах неудържимо да се смея.
— Хубаво е, че поне на един от нас му е весело — бе казал смаяно Цъфналата устна и явно това бе моментът, в който бе решил да ме измъчва, докато смехът не заседнеше в гърлото ми.
И действително не му отне много време. Само петнайсет минути по-късно се чувствах пълна глупачка и абсолютна неудачница. И то, въпреки че Ксемериус, висящ от тавана, даваше най-доброто от себе си, за да ме окуражава.
— Хайде, Гуендолин, покажи на двамата садисти, че го можеш!
Не исках нищо повече от това. Но за съжаление, не го можех.
— Лява ръка, глупаво момиче, но се завърташ надясно, Корнуолис* капитулира, лорд Норт** подава оставка през март 1782 година, което води до... Надясно, не, надясно! Мили боже! Шарлот, моля те, покажи й го още веднъж!
И тя ми показа. Трябваше да й се признае, че танцуваше прекрасно. Когато братовчедка ми го правеше, изглеждаше лесно като детска игра. И по принцип наистина беше така, човек обикаляше в кръг и трябваше непрестанно да се усмихва, без да показва зъбите си. Музиката звучеше от скрити в ламперията високоговорители и ако трябваше да съм честна, не беше от типа мелодии, при които краката ти сами започват да потропват в такт и едвам се сдържаш да не скочиш на дансинга.
Може би по-лесно щях да успея да запомня стъпките, ако Цъфналата устна не бе продължил непрестанно да ме залива с глупавите си брътвежи.
— От 1779 година войната с Испания... Моля те, четвъртият мъж просто трябва да си го представим, и реверанса... точно така, с повече грация моля! Още веднъж, отначало, не забравяй да се усмихваш, гледай напред, вдигни брадичката! Великобритания току-що е загубила Северна Америка... Мили боже, не така, надясно, вдигни ръката на нивото на гърдите и я изпъни! Това е тежък удар, а и мнението за французите не е особено добро, противното се смята за непатриотично... Не зяпай краката си! И бездруго в тези дрехи не можеш да ги видиш.
Шарлот се ограничи до задаването на неочаквани странни въпроси ("Кой е бил крал на Бурунди* през 1782 година?") като непрекъснато клатеше глава, което допълнително ме обезсърчаваше.