Сделка за кобри

— Разбира се, че ще се опита да го направи — кимна Коруин. — Но дали ще успее, или не, зависи от това как ще се справи Джин, нали?

Чандлър стисна устни, после каза:

— Знаеш, че това ще изисква одобрението на целия Съвет.

— Всички имаме там поддръжници и съюзници — каза Коруин. — От вашите, моите и тези на Прийсли мнозина ще го одобрят. Особено ако запазим в тайна квазаманската акция, за да ограничим достъпа до експеримента. По този начин ще избегнем политическите недоволства сред обществото.

Лицето на Чандлър се изкриви в измъчена усмивка.

— На стари години ставаш циник.

Коруин отново погледна през прозореца.

— Не — каза той и въздъхна. — Само по-добър политик.

И се зачуди защо в ушите му думите прозвучаха като проклятие.

6.

Джин беше чувала да казват, че късната пролет в областта Сизра е най-приятният годишен сезон в тази част на Авентини… за патиците. Вероятно понеже през по-голямата част от тези три месеца небето над Сизра беше или плътно забулено от облаци, или от него се изливаха потоци студен дъжд.

Но този ден бе приятно изключение. Слънцето, току-що издигнало се над гъстата, заобикаляща ги от три страни гора, светеше ярко от блестящо синьото небе, имаше и няколко перести облака за разнообразие. Лекият ветрец подухваше на кратки умерени талази; беше прохладно, но не и неприятно. Ден, какъвто Джин винаги бе обичала.

И въпреки това се чувстваше абсолютно ужасно. Присвила очи срещу слънчевата светлина, Джин стискаше юмруци в стойка „мирно“, опитваше се да изглежда малко по-висока до тримата млади мъже, застанали от дясната й страна, и се мъчеше да не повърне.

— Добре, зайци, сега слушайте внимателно — изрева застаналият пред тях мъж и Джин потисна поредния напън на разбунтувалия й се стомах. Гласът на инструктора Мистра Лейн, необикновено богат на ниски тонове, малко помагаше за това. „Толкоз с моя прословут железен стомах“ — помисли си тя иронично, като си спомни предупрежденията на всички за нормалната психическа реакция след хирургическата операция „кобра“. Единственото, на което можеше да се надява, бе реакцията да е толкова краткотрайна, колкото й бяха казвали.

— Вече знаете — продължи Лейн, — че ние сме избрани за специална акция на Квазама. Затова няма да ви отегчавам с повторение на всичко това. Може би се чудите защо сме тук, а не в някой от главните центрове на Академията. Е?

Мина цяла секунда преди Джин да разбере, че Лейн им задава въпрос. Трябваха й още няколко секунди, за да разбере, че никой от колегите й курсанти не отговаря.

— Сър? — каза тя нерешително.

Нещо трепна по лицето на Лейн, но гласът му прозвуча достатъчно неутрално.

— Да, курсант Моро?

— Ние сме тук, сър, защото акцията ще е в гористите области на Квазама.

Лейн повдигна вежди и хвърли небрежен поглед зад тях.

— Защото, да… тук има гори, нали? Но доколкото си спомням, гори има и в тренировъчния център в областта Пиндарик. И така, защо не сме там, а сме тук?

Джин стисна зъби.

— Не зная, сър.

Младият мъж до нея се размърда.

— Сър?

— Да, курсант Сан?

— Сър, в тренировъчния център в Пиндарик се набляга върху обучението на новите кобри как да търсят и убиват рогати леопарди — каза Мендър Сан. — Нашата задача не включва толкова лов на рогати леопарди, колкото умение да ги избягваме и да останем живи.

— Кобрите в Пиндарик не трябва ли да се научат как да остават живи? — запита Лейн.

Джин гледаше Лейн в очите и не можеше да види дали Сан се е изчервил. Но от тона му реши, че е.

— Методите на обучение за нападение са съвсем различни от тези за отбрана, сър — каза той. — Нещо повече, те очевидно ще са различни от тези на другите курсанти, още повече че разбрах, че тази акция се предвижда да бъде тайна.

Лейн дълго гледа Сан.

— Повече или по-малко е вярно, курсант Сан. По-точно вярно е това, че акцията е тайна. Но кой казва, че обучението за нападение се различава от това за отбрана?

— Моят дядо, сър. Той е бил координатор в Академията цели двадесет години.

— Това дава ли ти право да се държиш непочтително към своя инструктор? — сряза го студено Лейн.

Този път нямаше никакво съмнение, че Сан се е изчервил.

— Не, сър — отвърна неохотно той.

— Радвам се да го чуя. — Лейн плъзна поглед по останалите. — Защото нямам намерение да отивам на Квазама, без да взема със себе си абсолютно най-добрите. Ако преценя, че някой от вас не е от най-добрите, мога да го отстраня… и не ме е грижа дали това ще стане през първия ден на вашата подготовка, или когато вече сте готови за имплантиране на нанокомпютри. Разбрахте ли всички?

Джин преглътна и усети завързания на панделка под брадичката й компютър. Ако се провалеше при обучението… ако я сметнеха за неподходяща или отстраняха по някаква друга причина… тогава нанокомпютърът, който щеше да бъде имплантиран в мозъка й, щеше да е само сянка на нанокомпютъра на истинска кобра, при това щеше да блокира всички новопридобити оръжия и да ограничи силно мощността на наличните сервоусилватели на мускулна сила. Накратко казано, тя щеше да бъде джект.