Сделка за кобри

Баринсън мрачно кимна и каза:

— Има голяма вероятност квазаманците да се опитват да преоткрият звездолета. И да успеят.

5.

В залата настъпи продължителна тишина. После Атърбъри се размърда.

— Е — каза той, без да се обръща конкретно към никого — достатъчно по този въпрос.

— По кой въпрос? — озъби му се Телек.

— По опита да се пречи на развитието на квазаманците — повиши глас Атърбъри. — Да се наруши тяхното междусоциално сътрудничество като се накарат мохите да напуснат хората и с помощта на рогатите леопарди… с други думи, цялото предложение на Моро претърпя пълен провал.

— Кой казва, че предложението е претърпяло пълен провал? — подхвърли Коруин, без да си прави труд да прикрие раздразнението си. Той и неговият род бяха полели с кървав пот това предложение… и бяха спасили световете на кобрите от продължителна и скъпа война, която може би щяха да изгубят. — Всичко това са заключения, направени от допускане, основано на съмнителни данни. С тяхната подземна комуникационна система няма начин да научим какво наистина става там.

— Добре — промърмори Атърбъри. — Нека да чуем тогава каква е твоята идея за тази покрита площ.

— Може да има стотици обяснения — отвърна Коруин. — Деветдесет процента от които нямат нищо общо с някаква възможност за космическа експанзия.

— Като новата изпитателна инсталация за ракети въздух-въздух, каквато вече имат, например — каза Телек. — Или такива с по-голям обсег на действие.

Чандлър се прокашля.

— Мисля, че и двамата се отклонявате от същината на въпроса — каза той. — Каквото и да правят там долу, остава фактът, че ако доктор Баринсън и неговите колеги са прави относно повредите на спътниците, тогава ние сме изправени пред сериозна заплаха. Прав ли съм, доктор Баринсън, в допускането, че тези спътници не се повреждат лесно?

— Прав сте, освен ако липсата на наблюдения не се дължи на повреди, а на радиолокационно затъмнение — съгласи се Баринсън. — Съвсем определено. Това е една от причините, поради която толкова трудно открихме схемата на тези бели полета в наблюденията. Всъщност… ако не беше очевидно, че не може да има физически повреди, нямаше да допуснем, че за това са виновни квазаманците.

— А сигурни ли сте, че наистина са виновни квазаманците? — обади се Вартансън. — Вие още не сте предложили механизъм за този така наречен от вас саботаж, и докато това не стане, аз не виждам как случилото се може да се разглежда като нещо различно от, по общо признание, едно странно съвпадение.

Баринсън се почеса по бузата.

— Това е дилемата, пред която сме изправени, губернаторе — призна той. — Както казах, на никой от спътниците няма видима физическа повреда. Изследвахме някои други възможности — заслепяване с мощни лазери от повърхността например — но досега никоя от симулациите не даде подходящ профил за повреда.

— Ами йонизираща радиация? — настоя Вартансън. — И нямам предвид непременно радиация от Квазама.

— Слънчеви изригвания? — Баринсън вдигна рамене. — Това, разбира се, също е възможно. Но ако допуснем произволни изригвания или йоносферни премествания, остава открит въпросът защо толкова често е било невъзможно да се наблюдава само една определена площ.

— На мен ми се струва — каза тихо Нгуйен, — че можем вечно да спорим по въпроса и да не стигнем доникъде. Мистър Моро е прав: липсват ни достатъчно данни за някакви аргументирани заключения. Единственият начин, по който можем да съберем необходимата ни информация, е да отидем на място.

— С други думи, да изпратим шпиони — каза Атърбъри с нескрито отвращение. — Предишните, които изпратихме…

— Ни осигуриха тридесет години мир — довърши язвително Телек.

— Наричаш мир отлагането на война, която все пак трябва да се води.

— Кой казва, че трябва да се води? — сряза го Телек. — Доколкото знаем, този полигон няма нищо общо с нас… той може да е част от подготовката за една тотална междуособна война, която да върне квазаманците в културата на каменната ера.

— Надявам се — тихо каза Прийсли, — че не жадуваш така много за този резултат, както може да се заключи от думите ти.

Телек стисна зъби и изръмжа:

— Не изпитвам голямо желание да видя как квазаманците се самоизтребват. Но ако трябва да избирам между тях и нас, искам ние да сме тези, които ще оцелеят.

Чандлър се прокашля.

— Очевидно каквито и резерви да имаме, мистър Нгуйен е прав. Трябва пак да пратим екип на Квазама и колкото по-скоро го направим, толкова по-рано ще разберем какво става там. — Той натисна един бутон на четящото си устройство и телефотоснимката на четящото устройство на Коруин се смени със списък, съдържащ девет имена. — Като изхождаме от опита от първата акция — продължи Чандлър, — изглежда по-разумно да изпратим нови кобри, вместо да се опитаме да преподготвим онези по границата за действия на Квазама. Аз имах възможност да направя предварителен подбор от списъка на последните приети в Академията. Това са имената, на които се спрях.

— По какви критерии са подбрани? — попита Гавин.