Сделка за кобри

— Може все още да има някакво влияние сред авентинския народ — промърмори той, — но не и сред горните ешелони. Всъщност никога не е имало… в много отношения твоят дядо беше много по-популярна личност от мен, но дори и тогава трябваше да се борим, да се бием, да се пазарим за всичко, което постигнахме.

Джин облиза устни.

— Чичо Коруин… аз трябва да вляза в Академията. Наистина трябва. Това е последният шанс на татко някой да продължи традицията на кобрите в рода. Сега повече от всякога той се нуждае от някого, на когото да се опре.

— Джин, виж… аз не зная какво значение има тази традиция за Джъстин. Всеки път, когато се раждаше една от вас… — Той спря. — Работата е там, че природата не винаги се съобразява с нашите желания. Ако той и твоята майка имаха син…

— Но нямат — прекъсна го Джин с жар, която го изненада. — Нямат син. И мама умря, а аз съм последната надежда на татко. Неговият последен шанс… не разбираш ли?

— Джин… — Коруин спря и затърси безуспешно какво да каже… и докато се колебаеше, очите му изследваха лицето на младата жена.

В чертите и в изражението й имаше много от Джъстин. Наистина много. И в поведението й също. „Колко от това — запита се той — се дължи само на гените и колко на факта, че от деветгодишна Джъстин беше нейният единствен родител?“ Мислите за Джъстин завъртяха нов калейдоскоп от образи пред съзнанието му: Джъстин току-що завършил академията „Кобра“, развълнуван от предстоящото пътуване до тогава напълно непознатия свят Квазама; по-възрастният и по-улегнал Джъстин сключва брак с Ейми Парти и разказва на Коруин и Джошуа за своя син, който един ден ще продължи традицията в семейство Моро да има кобра; Джъстин и трите му дъщери петнадесет години по-късно, на погребението на Ейми…

С усилие той върна мислите си към настоящето. Джин все още стоеше пред него и го следваше спокойно, със самоконтрол, какъвто рядко можеше да се намери сред двадесетгодишните. Едно от главните качества, които се търсеха у всички кандидати за кобри…

— Виж, Джин — въздъхна той. — Най-вероятно няма да мога да повлияя на решението на Академията. Но… но ще направя каквото мога.

Върху устните на Джин трепна едва забележима усмивка.

— Благодаря ти — каза тихо тя. — Не бих те молила, ако не беше заради татко.

Коруин я погледна в очите.

— Не, ти и тогава би ме молила — възрази той. — Не се опитвай да заблудиш един стар политик, момиче.

— Прав си — Джин се изчерви. — Аз искам да бъда кобра, чичо. Искам го повече от всичко на света.

— Зная — каза тихо той. — А сега по-добре се прибирай у вас. Кажи на баща си… просто го поздрави от мен, а пък аз ще му се обадя по този въпрос.

— Добре. Лека нощ… и ти благодаря.

— Има защо.

Тя излезе, а Коруин въздъхна: „Старият проблем за яйцето и кокошката. — И си помисли: — Кое е възникнало първо: желанието й да бъде кобра или любовта към баща й?“

А дали наистина имаше значение?

На прага отново се появи Тена и попита:

— Всичко наред ли е?

— О, разбира се — промърмори той. — Току-що обещах да се опитам да разбия каменна стена с глава, това е всичко. И как винаги успявам да се ангажирам с такива неща?

Тена се усмихна.

— Сигурно защото много обичаш роднините си.

Той се опита да я погледне свирепо, просто заради принципа, но му се стори, че за момента за това се изисква твърде голямо усилие.

— Сигурно — призна той и отвърна на усмивката й. — Хайде, махай се оттук.

— Ако си сигурен, че…

— Сигурен съм. Искам да остана няколко минутки самичък.

— Добре. До утре.

Той изчака да чуе заключването на външната врата, после с въздишка се наведе над четящото устройство и набра правителствената информационна мрежа и частната си корелационна програма. Някъде, по някакъв начин трябваше да има връзка между Барам Монс и губернатора Харпър Прийсли.

И той щеше да я намери.

4.

Заседанието на Директорията започна точно в десет часа на следващата сутрин… и беше толкова лошо, колкото Коруин бе очаквал.

Прийсли беше в чудесна форма, а тирадата му — още по-впечатляваща, поради своята краткост. По-малко надарени политици можеха да я продължат и с това да досадят на заседателите, но Прийсли с лекота избегна тази клопка. Пред целия Съвет, чийто състав се поддаваше на създаване и манипулиране на емоционално-политически ветрове, по-дългите, макар и празни приказки, често даваха резултат; пред деветчленната Директория тези игри бяха опасни, да не говорим, че понякога направо излизаха глупави. Все пак Коруин се беше надявал, че Прийсли ще се увлече и ще се разприказва.

Но се беше излъгал.

— …и затова аз смятам, че този орган има задължението да преразгледа цялата концепция за елитаризъм, която представляват кобрите и академията „Кобра“ — заключи Прийсли. — Не само заради народа на Авентини и на другите светове, но дори и заради самите кобри. Преди да се е случила друга подобна трагедия. Благодаря.