Сделка за кобри

Прийсли седна. Коруин огледа насядалите около масата и разочарованието, което все повече изпитваше през последните дни, се усили. Бяха изпаднали в типичното и предсказуемо настроение: Ролф Атърбъри от Палатин твърдо на страната на Прийсли, Фернис Вартансън от Селиан — самият той кобра — и почетният губернатор Лизабет Телек също толкова твърдо против него, другите клоняха към едната или към другата страна, но още не желаеха да се ангажират.

Генерал-губернаторът Чандлър се прокашля.

— Мистър Моро? Някакви възражения?

Или с други думи, намерил ли е Моро някаква сигурна връзка между Прийсли и Монс.

— Не конкретни, сър — каза той и се изправи. — Бих желал обаче да напомня на останалите членове на този Съвет за свидетелските показания, дадени вече от Джъстин и от мен… както и че в миналото моят брат е говорил много пъти тук в качеството си на инструктор в академия „Кобра“. Един пост, ще подчертая аз, който изисква той често да бъде подлаган на физическа и емоционална проверка.

— Ако позволите една забележка, сър — хитро се намеси Прийсли. — Аз изобщо не съм се карал с кобрата Джъстин Моро. И съм съгласен с губернатора Моро, че той е изтъкнат и напълно надежден член на авентинската общност. Всъщност мен ме безпокои самият факт, че една така добре проверена кобра като Джъстин Моро може да атакува невъоръжен човек.

Чандлър се намръщи.

— Мистър Моро?…

— Нямам повече коментари, сър — отговори Коруин и седна. Със забележката си Прийсли беше използвал открилия се шанс и с малко късмет можеше да спечели всички на своя страна. Силата на неговите аргументи, макар да бяха сериозни, беше все още недостатъчна за резултата, който той и Монс почти сигурно се мъчеха да постигнат. Ако Монс беше успял да провокира програмираните в имплантирания в Джъстин нанокомпютър бойни рефлекси, Прийсли щеше да размахва далеч по-страшно плашило както пред Директорията, така и пред населението като цяло.

От другата страна на масата Езър Гавин се размърда.

— Мога ли да запитам, мистър Чандлър, какъв е в момента статутът на кобрата Моро? Предполагам, че е освободен от задълженията си в Академията?

— Освободен е — отговори Чандлър. — Разследването продължава… главно по мотива на мистър Монс, мога да добавя.

Коруин погледна Прийсли, но не прочете върху лицето му никаква реакция. Това не бе изненадващо — каквато и да бе връзката му с Монс, тя е добре прикрита.

— Бих искала да посоча, ако ми разрешите — обади се нетърпеливо Лизабет Телек, — че въпреки цялата тази шумотевица, която създаваме… и тук, и по информационните мрежи — добави тя и погледна към Прийсли, — този Монс не само не е убит, но дори не е и сериозно ранен.

— Ако нямаше керамична плоча на гърдите, щеше да е мъртъв — подхвърли Атърбъри.

— Преди всичко, ако не е нахълтал в кабинета, изобщо нищо нямаше да му се случи — отбеляза Телек. — Мистър генерал-губернатор, не можем ли да минем на някой друг важен въпрос? От тази дискусия започва да ми се повдига.

— Днес наистина имаме за разглеждане и друг въпрос… много по-сериозен — отвърна Чандлър. — По-нататъшното обсъждане на случая Монс ще бъде отложено до завършване на следствието… — Той натисна един бутон до четящото си устройство и в следващия миг вратата на отсрещната страна на стаята се отвори и една облечена в униформа кобра въведе слаб човек с вид на учен. — Мистър Паш Баринсън от Центъра за контрол на Квазама — представи го Чандлър и му посочи стола отляво на губернатора. — Той е тук да ни запознае с една смущаваща характеристика, която може да е, а може и да не е… Е, ще го оставя той сам да ви запознае с нещата. Мистър Баринсън?

— Благодаря, генерал-губернатор Чандлър — каза Баринсън смутено, постави на масата кутия с магнитни карти, извади една и я сложи в четящото устройство. — Губернатори. Почетни губернатори — започна той и ги огледа. — Трябва да ви призная, че… се чувствам неловко сред вас. Както мистър Чандлър току-що посочи, в наблюденията над Квазама се очертават някои характеристики, които не ни харесват. От друга страна, какво може да означават тези характеристики… и дори дали наистина съществуват… са въпроси, на които ние все още не можем да отговорим.

„Е, това е ясно“ — помисли си Коруин и погледна през масата към Телек. Тя се бе начумерила — като учен тя не понасяше такива неясни изложения.

— Съобщете по-ясно онова, което знаете, а изводите оставете на нас — подкани го тя рязко.

Това накара Чандлър да се намръщи, но Баринсън не се обиди.

— Разбира се, почетни губернаторе — кимна той. — Първо, тъй като може би не всички тук сте запознати с предисторията — той погледна Прийсли, — бих желал най-напред накратко да ви я опиша.