Сделка за кобри

— Не е много — съгласи се Доло. Имаше време, когато той искаше това съперничество между неговия род и рода Ийтра да не съществува. Но това беше факт от живота и независимо дали го харесваш, или не, той си оставаше. — Нещо друго?

— Брат ти Перто докара от Азрас пратка с резервни части за колата — каза Уейлър и в гласа му неочаквано прозвуча тъжна нотка. — Заедно с един пътник — една ранена жена, която намерили на шосето.

Доло се изправи на седалката.

— Жена? Каква жена?

— Никой не я познава.

— Някакви документи за самоличност?

— Никакви. — Уейлър се поколеба. — Може би ги е загубила по време на… нещастието, което е претърпяла.

Доло се намръщи.

— Какво нещастие?

Уейлър пое дълбоко дъх.

— Според шофьора била изподрана от крисджо… както и от балекра, и хапана от една или повече моноти.

Доло почувства как стомахът му се стегна.

— Боже Господи — промърмори той. — Още ли е жива?

— Беше, когато я докараха — отговори Уейлър. — Макар че кой може да каже докога?

— Само Господ — въздъхна Доло.

14.

След няколко минути пристигнаха до къщата. Уейлър вкара майсторски колата през кованата врата и спря до широкия гараж зад двете плодни дръвчета в единия ъгъл на големия централен вътрешен двор. Доло слезе и тръгна към женската част на къщата. От онова, което бе научил, го присвиваше стомахът — но откри, че най-големите му страхове са били напразни.

— Това ли е най-лошото? — попита той и огледа намръщено жената на леглото. Беше заобиколена от три други жени и доктор и макар да бе завита с одеяло, дръпнато чак до брадичката, беше ясно, че не е ужасно осакатена жертва, каквато беше очаквал да види. На бузата й се виждаха дълбоки драскотини, други, още по-дълбоки имаше на ръката, с която се занимаваше лекарят. Но освен това…

Майка му го погледна и тихо каза:

— Моля те, отдръпни се. Прахта по дрехите ти…

— Разбирам — кимна Доло. Очите му отново потърсиха видимите рани, след това се спряха върху лицето на жената. „Приблизително на моята възраст — прецени той, — с нежна кожа на човек, който не е прекарал много време на слънце и на вятър.“ Очите му се плъзнаха по лявото й рамо, покрай раните, по пръстите.

Не видя венчален пръстен.

Той се намръщи и отново я погледна в лицето. Нямаше грешка — беше горе-долу на неговата възраст. И все още неомъжена?

— Сигурно идва много отдалеч — каза тихо Иврия Самън. — Виж чертите й.

Доло погледна майка си, после отново загадъчната жена. Да. Сега, когато се вгледа, го забеляза. Имаше нещо странно в това лице, нещо чуждестранно, нещо, каквото не беше виждал досега.

— Може да е от някой от градовете на север — каза той. — Или някъде от Източния ръкав.

— Може — изсумтя докторът. — И определено няма изграден имунитет към ухапвания от моноте.

— В това ли е проблемът? — попита Доло.

Докторът кимна.

— На предмишниците и ръцете… тук и тук. — Той посочи. — Изглежда, е трябвало да се брани с голи ръце.

— След като е свършила куршумите? — предположи Доло. В края на краищата сигурно не се бе защитавала с голи ръце от крисджо.

— Може би — каза докторът. — Макар че когато са я намерили, не е имала пистолет. Нито кобур.

Доло захапа вътрешната страна на бузата си и огледа стаята. В ъгъла имаше струпани на куп дрехи. Той отиде до тях. Дрехите на ранената жена, разбира се… кървавите петна определено показваха това дори без странното усещане за дрехи, донесени някъде отдалеч. Докторът беше прав — нямаше кобур; нито следи върху колана от мястото, където би трябвало да е стоял.

— Може да е имала другари — предположи Доло. В това определено имаше повече здрав разум, отколкото сама жена да броди из гората. — Търсени ли са други в района, където е намерена?

— Не и когато са я намерили, но вярвам, че Перто се е върнал да потърси — каза майка му.

Доло отиде до интеркома и набра частната семейна линия.

— Говори Доло Самън — каза той на прислужника, който се обади. — Перто върна ли се от гората?

— Един момент, господарю Самън… — каза прислужникът. — Не отговаря.

Доло кимна. Перто сигурно бе далеч и нямаше достъп до фиброоптичната комуникационна мрежа, която беше единствената надеждна връзка с Милика.

— Остави му бележка щом се върне да ми се обади — нареди той.

— Да, господарю Самън.

Доло изключи интеркома и се обърна за последен поглед към жената. Откъде можеше да е дошла? И защо бе тук? Засега нямаше отговор, но за момента важното беше, че семейство Самън контролира положението. Независимо дали намирането на тази загадъчна жена бе чиста случайност или щастлива възможност, дадена им от Бога, или част от някакъв странен заговор от техните съперници, родът Самън сега беше в положение да използва нейното присъствие за своя изгода.

Което му напомни, че трябва да се изкъпе преди срещата с баща си.

— Влез — чу се познатият стържещ глас зад резбованата врата. Доло се стегна, отвори вратата и влезе.