Читаем Седмият папирус полностью

— Всички в отряда познаваме добре реката — заяви командирът и предаде заповедите на хората си.

Всеки от войниците се затича към отредената му лодка. Никълъс подаде ръка на Роян да се качи на борда на флагманския кораб и заедно с екипажа си го изтика във водата. Щом той заплава свободно по водата, всички пъргаво се прехвърлиха на гумената палуба и грабнаха веслата.

Още по първите жестове на гребците Никълъс се увери, че Мек ненапразно се бе похвалил с партизаните си. Всеки от мъжете разбираше, и то доста добре, от плаване. Макар че напрягаха всички сили в гребането, войниците следваха напълно равномерен ритъм и лодката се носеше гладко по вълните. Движен от здравите им мускули, лекият надуваем съд се стрелна като моторница към средата на реката.

Лодките бяха предвидени за шестнадесет души, при това сега почти не ги бяха натоварили. Кутиите за амуниции, в които бегълците криеха извадените от гробницата съкровища, заемаха доста място, но иначе тежаха малко, а на нито един от съдовете нямаше повече от дванадесет души. Затова върховете на лодките се издигаха високо над водата, а задниците им я цепеха все едно с витла.

— Очертава се лошо време — рече мрачно Никълъс и погледна небето. — Оттук до суданската граница едва ли ще зърнем и един слънчев лъч.

Беше застанал на кърмата и докато направляваше кормилото можеше да наблюдава цялата река с бреговете. Роян се беше сгушила в краката му, държеше се за въжето и гледаше как по-малко да пречи на гребците.

Скоро попаднаха в центъра на мощното течение, което идваше откъм водопадите и беше издълбало в продължение на хилядолетия огромния казан пред манастира. Никълъс смело го пресече и насочи лодката си на запад, по посока на тесния пролом в дъното на котела. Още веднъж погледна над себе си и през гъстата мъгла от водни пръски забеляза розовите дъждовни облаци, спускащи се все по-ниско към земята.

— Късметът, като че ли е на наша страна — подхвърли той на Роян. — При подобно време дори от хеликоптера няма да ни забележат.

Погледна към ролекса на ръката си. Водните капки почти бяха закрили циферблата.

— До падането на нощта има още два часа. Би трябвало да изминем поне няколко километра надолу по реката, преди да ни е заварил мракът.

Обърна се назад и се увери, че останалата флотилия непоколебимо го следва по петите. Съдовете бяха оцветени във фосфоресциращо жълто и дори в мъглата и дебелата сянка на пролома се виждаха отдалеч. Така нямаше опасност да се изгубят. Адмиралът вдигна високо юмрук над главата си, което беше установеният сигнал за „пълен напред“. Зад него Мек повтори жеста и му се усмихна през гъстата си брада.

Реката ги грабна по вълните си и малката ескадра с шеметна скорост се запъти към изхода от казана. Все едно се намираха в стомаха на Сини Нил и сега им предстоеше да минат през червата. Гребците си дадоха почивка и се оставиха на течението да ги води. Повече нямаха работа, освен при някоя по-опасна ситуация да помогнат на Никълъс с кормилото.

Понеже реката прииждаше, много от подводните рифове и скали, които иначе биха могли да ги обърнат, сега се криеха дълбоко под повърхността. Все пак опитното око на англичанина отдалеч познаваше къде има плитчини по скачащите вълни или издайническата пяна. И от двете страни на реката скалите на вътрешното дефиле лъщяха мокри от влага, голямата им част се криеше под водата. Тревожното бе, че ако случайно някоя лодка се преобърнеше, бързото течение нямаше да позволи спасяването на удавници, а и никой екипаж не можеше да се издърпа на брега, за да се съвземе.

Никълъс се изправи и погледна право напред. Трябваше отдалеч да избере маршрута си и повече да не се отклонява нито на градус от посоката. Всичко зависеше от способността му да огледа добре реката предварително и да познае кога и как тя ще промени настроението си. Отдавна не беше практикувал и когато насочи лодката си към първия от праговете, тежка топка заседна в стомаха му. Гуменият съд сякаш литна във въздуха, само кърмата му потъваше в зелената вода, колкото с почти недоловими движения на кормилото водачът да следва посоката. Скоро дъното се удари с лекотата на възглавница по повърхността и лодката продължи бързия си бяг надолу, следвана плътно от останалите четири.

— И хоп, като едното нищо — засмя се Роян.

— Не говори! — помоли я Никълъс. — Да не предизвикваме дявола. — И се приготви за следващия водопад, който приближаваше с ужасяваща скорост.

Избра си сравнително широкото пространство между две издадени над повърхността скали и лодката се изстреля като с ластик през въображаемия чатал на прашката. Вече бяха на средата на височината, набрали шеметна скорост, когато забеляза вълната, образуваща се в подножието на водопада, в точката, към която се бяха насочили. Никълъс дръпна рязко кормилото на една страна и се опита да извърти лодката, но реката ги беше сграбчила в ноктите си и не искаше да ги пусне.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Библиотекарь
Библиотекарь

«Библиотекарь» — четвертая и самая большая по объему книга блестящего дебютанта 1990-х. Это, по сути, первый большой постсоветский роман, реакция поколения 30-летних на тот мир, в котором они оказались. За фантастическим сюжетом скрывается притча, южнорусская сказка о потерянном времени, ложной ностальгии и варварском настоящем. Главный герой, вечный лузер-студент, «лишний» человек, не вписавшийся в капитализм, оказывается втянут в гущу кровавой войны, которую ведут между собой так называемые «библиотеки» за наследие советского писателя Д. А. Громова.Громов — обыкновенный писатель второго или третьего ряда, чьи романы о трудовых буднях колхозников и подвиге нарвской заставы, казалось, давно канули в Лету, вместе со страной их породившей. Но, как выяснилось, не навсегда. Для тех, кто смог соблюсти при чтении правила Тщания и Непрерывности, открылось, что это не просто макулатура, но книги Памяти, Власти, Терпения, Ярости, Силы и — самая редкая — Смысла… Вокруг книг разворачивается целая реальность, иногда напоминающая остросюжетный триллер, иногда боевик, иногда конспирологический роман, но главное — в размытых контурах этой умело придуманной реальности, как в зеркале, узнают себя и свою историю многие читатели, чье детство началось раньше перестройки. Для других — этот мир, наполовину собранный из реальных фактов недалекого, но безвозвратно ушедшего времени, наполовину придуманный, покажется не менее фантастическим, чем умирающая профессия библиотекаря. Еще в рукописи роман вошел в лонг-листы премий «Национальный бестселлер» и «Большая книга».

Антон Борисович Никитин , Гектор Шульц , Лена Литтл , Михаил Елизаров , Яна Мазай-Красовская

Фантастика / Приключения / Попаданцы / Социально-психологическая фантастика / Современная проза