Сенчести души (Книга шеста)

— Шегуваш се! Обаче можем да почистим двигателя, да проверим ремъците и маркучите и всичко останало. А пък — очите му внезапно светнаха — баща ми има пясъкоструен апарат за почистване на ламарини. Можем да остържем боята и да я пребоядисаме в същия жълт цвят!

Лицето на госпожа Флауърс изведнъж засия.

— Точно това скъпата ми мама би очаквала да кажеш, млади момко — изрече тя, а Мат си припомни навреме добрите си маниери, за да я запознае с Тайрон.

— Обаче съм сигурна, че ако беше казал: „Ще я боядисаме в тъмночервено или синьо или в какъвто и да било друг цвят“, тя щеше да възрази — заяви госпожа Флауърс и се зае да приготвя сандвичи с шунка, картофена салата и голям тиган с печен боб. Мат наблюдаваше реакцията на Тайрон при споменаването на „мама“ и остана доволен: имаше мигновена изненада, последвана от омиротворено изражение като спокойна вода. Майка му беше казала, че госпожа Флауърс не е откачена старица: следователно тя не беше побъркана старица. Огромен товар сякаш падна от плещите на Мат. Не беше сам с крехка възрастна жена, която трябва да защитава. Беше заедно с приятел, почти колкото него, на когото несъмнено можеше да се разчита.

— А сега вие двамата ще изядете по един сандвич с шунка. И докато се храните, картофената салата ще е готова. Зная, че младите мъже — госпожа Флауърс винаги говореше за мъжете, сякаш бяха някакви много специални цветя — имате нужда от хубава, питателна храна, преди да се впуснете в битка, но няма нужда от официалности. Залавяйте се здраво и изяжте всичко.

Те с радост се подчиниха. Докато се подготвяха за предстоящата битка, имаха чувството, че могат да се изправят срещу тигри, особено след като госпожа Флауърс им поднесе за десерт пай с орехи, поделен поравно между двете момчета, заедно с огромни чаши кафе, които прочистваха мозъка като пясъкоструен апарат.

Тайрон и Мат потеглиха с таратайката на Мат към гробището, следвани от госпожа Флауърс в нейния „Форд“ модел Т. Мат от опит знаеше какво могат да причинят дърветата на автомобилите и нямаше намерение да им позволи да повредят съвсем чистата „Тойота Кемри“ на бащата на Тайрон. Спуснаха се надолу по хълма, до укритието на сержант Мосбърг и Мат. Момчетата подкрепяха крехката госпожа Флауърс по трудно проходимия терен. Веднъж тя се спъна и щеше да падне, но Тайрон заби петите на маратонките си в земята и се изправи като скала, когато тя политна към него.

— О, Боже — благодаря ти, Тайрон, скъпи — промърмори старата дама. Мат бе сигурен, че обръщението „Тайрон, скъпи“ допадна на Тайрон.

Когато стигнаха до прикритието, небето беше тъмно, с изключение на една пурпурна ивица. Заради ръкавиците, които носеше, госпожа Флауърс извади малко непохватно значката на шерифа. Първо я вдигна до челото си, след това бавно я отмести, като продължаваше да я държи на нивото на очите си.

— Той е стоял на това място, а след това се е навел и е клекнал точно тук — рече тя, докато слизаше по това, което беше истинската страна на скривалището. Мат кимна, без да разбира какво става, а госпожа Флауърс отвори очи и продължи: — Няма следи от автомобил, скъпи Мат. Той е чул някого зад гърба си, извъртял се с рязко и е извадил оръжието си. Но е бил само Мат и двамата за кратко си поговорили шепнешком.

— И тогава той внезапно се изправил. — Госпожа Флауърс също се изправи внезапно и Мат чу обезпокоителното изпукване на костите на слабото й старо тяло. — Продължил е да върви, да крачи надолу в този гъсталак. Този дяволски гъсталак.

Тя тръгна към гъсталака също както шериф Рич Мосбърг бе направил, докато Мат го бе наблюдавал. Мат и Тайрон забързаха след нея, готови да й попречат да навлезе в останките от Олд Уд.

Вместо това старата госпожа заобиколи гъсталака, като продължаваше да държи значката на нивото на очите си. Тайрон и Мат си кимнаха и без да кажат нищо, я хванаха за ръцете. Така тримата заобиколиха храсталака, като Мат вървеше пръв, следван от госпожа Флауърс, а Тайрон най-отзад. По някое време Мат забеляза, че сбръчканите страни на госпожа Флауърс са мокри от стичащи се сълзи.

Най-сетне крехката старица спря, извади дантелена кърпичка — след един-два опита — и с въздишка попи сълзите си.

— Открихте ли го? — попита Мат, неспособен повече да сдържи любопитството си.

— Ами… ще видим. Изглежда китсунето е много, много добър в илюзиите. Но — въздъхна старицата тежко — един от нас ще трябва да влезе в Олд Уд.

Мат преглътна.

— Това ще бъда аз…

— Хей, няма да стане, човече — прекъсна го Тайрон. — Познаваш ги, каквото и да представляват те. Ти трябва да измъкнеш госпожа Флауърс от този…

— Не, не мога да рискувам да дойдеш тук и да пострадаш…

— Е, тогава аз защо съм тук? — попита Тайрон сърдито.

— Почакайте, скъпи момчета — намеси се госпожа Флауърс с треперлив глас, сякаш всеки миг щеше да заплаче. Момчетата тутакси млъкнаха, а Мат се засрами.

— Зная как можете да ми помогнете, но начинът е много опасен. Опасен и за двама ви. Но ако го направим само веднъж, ще намалим риска и ще увеличим шанса си да открием нещо.

— Какъв е той? — попитаха едновременно Тайрон и Мат.