Сенчести души (Книга шеста)

— Не. Сега съм сериозен — рече той и я изгледа съсредоточено с черните си очи.

— Зная. Ще започнеш да ме убеждаваш да стана вампир, за да мога да контролирам Силата.

— Не, не, не. Няма нищо общо с превръщането ти във вампир. — Деймън не позволи тя да го въвлече в този безсмислен за него спор. Това навярно впечатли Елена, защото накрая го попита:

— А тогава за какво искаш да говорим?

— За това, как да направляваш своята Сила. Нали кръвта циркулира? Силата също може да бъде заставена да циркулира в теб. Дори и хората са знаели това от столетия, независимо дали са го наричали жизнена сила, чи или ки. В момента ти оставяш Силата си да се разпръсква във въздуха. Това всъщност е твоята аура. Но ако се научиш да я заставяш да циркулира правилно, ще постигнеш значително облекчение и в същото време няма да изглеждаш подозрителна.

Елена го слушаше прехласнато.

— Защо не си ми казвал това досега?

Защото съм глупав, мислено си призна Деймън. Защото за всеки вампир това ставаше инстинктивно, като дишането.

— За да се постигне това, се изискват определени способности — излъга я най-безсрамно.

— И сега ще мога ли да го постигна?

— Мисля, че да. — Деймън обаче се постара да вложи в тона си неуверена нотка.

Това, естествено, придаде на Елена още по-голяма решителност.

— Покажи ми как се прави! — настоя момичето.

— Точно сега ли? — Той се огледа във всички посоки. — Някой може да мине оттук с кола и…

— Сега не сме на пътя. Моля те, Деймън. Моля те! — Елена го погледна с огромните си сини очи, намирани за неустоими от толкова много мъже. Докосна го по ръката, като още веднъж се опита да постигне някакъв контакт с него, но тъй като той веднага я отдръпна, продължи да го убеждава:

— Наистина искам да се науча. Ти можеш да ме обучиш. Покажи ми само веднъж и аз ще започна да се упражнявам.

Деймън сведе поглед към ръката си. Усети как разумът му започваше да се влияе от думите й, а волята му да се разколебава.

Как го постигаше тя?

— Добре. — Въздъхна. На тази нищожна планета вероятно биха се намерили три или дори четири милиарда, които биха дали всичко, за да бъдат с тази топла, пламенна и копнееща за любов Елена Гилбърт. Проблемът беше, че и той се оказа един от тях — а тя определено не даваше и пукната пара за него.

Съвсем естествено. Нали си имаше своя скъп Стефан. Е, ще видим дали неговата принцеса ще е все същата, когато — ако — успее да освободи Стефан и го измъкне жив от затвора.

Междувременно Деймън съсредоточи усилията си гласът, лицето и аурата му да останат безпристрастни. Поне за това умение притежаваше солиден опит. Пет столетия му бяха необходими, за да го постигне, но сега го владееше превъзходно.

Преди всичко трябва да открием мястото — каза й той. Гласът му бе лишен от всякаква топлота — не само равнодушен, а направо студен.

Лицето на Елена не трепна. И тя можеше да бъде ледено хладнокръвна. Дори в бездънните й сини очи сякаш се появи смразяващ проблясък.

— Добре. Къде се намира то?

— Недалеч от сърцето, малко по-вляво. — Деймън докосна гръдта на Елена, преди да премести пръстите си наляво.

Тя се отдръпна, напрегната и изтръпнала. Той го разбра с безпогрешния си усет към жените. Деймън търсеше онова място, където плътта беше по-мека, дето според повечето от хората се намираше сърцето на всеки от тях, понеже именно там най-силно се усещаше биенето му. Да, трябваше да е някъде насам… точно тук…

— Сега ще заставя твоята Сила да направи една или две циркулации. Когато се научиш да го правиш сама тогава вече наистина ще умееш да прикриваш аурата си.

— Само че как ще го разбера?

— Повярвай ми, ще го разбереш.

Не му се искаше Елена да продължи да го обсипва с въпроси, затова само вдигна едната си ръка пред нея — обаче, без да докосва плътта й и дори дрехите й, — за да синхронизира нейната жизнена сила с неговата. Ето, така. Сега процесът можеше да започне. Деймън знаеше какво ще усети Елена: разтърсване като при удар от електрически ток, което ще започне от точката на неговото докосване и бързо ще разпространи топлина по цялото й тяло.

След краткия, забързан поток от първоначални усещания Деймън пристъпи към съществената част от сеанса. Започна с една, после и с втора ротация. Нагоре, към неговите, а също и към нейните очи и уши, докато тя внезапно откри, че сега може да вижда и чува много по-добре. Продължи надолу по гръбначния й стълб и накрая стигна чак до върховете на пръстите й. Елена усети в дланите си възбуда като от електрически вълни. Върна се пак нагоре по ръката й и отново започна да се спуска надолу отстрани по тялото й, което трябваше да я накара цялата да изтръпне. Накрая енергията му се разля още по-надолу по великолепните й крака чак до ходилата, за да го усети дори в петите си, да се завърти през пръстите на краката й, след което да започне да се завръща там, откъдето всичко това бе започнало — в точката до сърцето й.