Сенчести души (Книга шеста)

Силен вятър късаше листа от клоните. Тежки дъждовни капки затрополиха по предното стъкло на колата. Тогава проблесна светкавица и отекна ехото от гръмотевицата.

Елена леко подскачаше при всяка гръмотевица Деймън я гледаше с мрачно задоволство. Той знаеше, че тя е наясно със способностите му да контролира времето. Никой от двамата обаче не каза нищо за това.

Тя няма да ме помоли, помисли си той и отново усети как в нея се надига неимоверно силната й гордост. Ядоса се на себе си, че беше толкова мекушав.

Подминаха някакъв мотел. Елена се загледа в неясните светлини на мотела. Дори се извърна и ги проследи през рамо, докато изчезваха назад в далечината. Деймън обаче не пожела да спре. Всъщност не посмя да спре. Бяха се насочили право към зоната, обхваната от проклетата буря, и понякога приусът губеше стабилност заради водните струи по пътя. Но Деймън успяваше да го удържи, макар и трудно. Все пак се забавляваше, защото обичаше да шофира в такова бурно време.

Показа се пътен знак, от който се разбираше, че следващият заслон е на повече от сто и шестдесет километра. Без да се посъветва с Елена, Деймън зави в една залята от водата отбивка и спря колата. Облаците вече се бяха слели в сива пелена. Лееше се дъжд като от ведро. Стаята, която Деймън нае, се оказа тясна, в допълнителната пристройка зад главната сграда на мотела.

Усамотението го устройваше идеално.

8

Докато бързаха от колата към усамотената мотелска стая, Елена трябваше да впрегне всичките си сили, за да накара краката си да се движат. Щом вратата на стаята се затвори зад тях, а мощната буря остана навън и скованото й, измъчено тяло се озова вътре, тя се насочи право към банята, без дори да включи осветлението. Краката, косата, дрехите й — всичко по нея бе мокро.

Луминесцентните лампи в банята й се сториха прекалено ярки след нощния мрак навън, усилен от връхлитането на бурята. Или се дължеше на напредъка й в овладяването на циркулацията на Силата.

Това определено беше изненада за нея. Деймън дори с пръст не я бе докоснал, но шокът, който я разтърси, продължаваше да отеква в нея. Колкото до усещането нейната Сила да бъде манипулирана отвън… е, това просто не подлежеше на описание. Преживяване, от което оставаш без дъх. Тези думи изчерпваха всичко. Дори и в момента, само като се замислеше за случилото се, коленете й се подкосяваха.

Но беше съвсем ясно, че Деймън не искаше да има нищо общо с нея. Елена се изправи срещу отражението си в огледалото и цялата изтръпна. Да, действително приличаше на плъх, давен в кална локва, след което е бил влачен цял километър през канализацията. Косата й бе мокра, а копринените й къдрици се бяха сплъстили в тънки кичури, унило провесени от главата й. Сините й очи изпъкваха върху изпитото, измъчено лице като на някое дете.

За миг си припомни, че преди няколко дни беше в още по-окаян вид — да, преди броени дни, — обаче тогава Деймън се грижеше за нея с безкрайна нежност все едно жалкият й вид не значеше нищо за него. Сега обаче тези затрогващи спомени бяха изтръгнати от паметта на Деймън заради намесата на Шиничи. Би било прекалено наивно да смята, че това може би е било истинското състояние на съзнанието му. Защото нищо чудно да е било само някаква негова прищявка… странна като всичките му необясними капризи.

Бясна на Деймън и на себе си — заради напиращите сълзи — Елена побърза да се извърне от огледалото.

Но миналото не можеше да се върне. Нямаше представа защо Деймън внезапно реши да се дърпа като опарен при всяко нейно докосване или да я измерва с леденостуден поглед, стряскащ като дебнещи очи на хищен звяр. Явно нещо го бе подтикнало изведнъж да я намрази и едва да понася престоя си с нея в колата. Но каквато и да бе причината, Елена трябваше да се научи да не му обръща внимание по простата причина, че ако той я изостави, никога нямаше да стигне до Стефан.

Стефан. Най-после тръпнещото й сърце намери покой при мисълта за Стефан. На него не би му пукало как изглежда. Най-дълбоката му загриженост винаги е била тя да е добре. Девойката стисна клепачи, докато чакаше топлата вода да напълни ваната. Смъкна влажните дрехи и се приюти в сладката фантазия за любовта и одобрението на Стефан.

От мотела бяха оставили малко шишенце с пяна за вана, но Елена не посегна към него. Носеше си своя несесер за баня с ванилия на кристали. Сега за пръв път й се откри възможността да ги използва.

Изсипа внимателно една трета от кристалите във ваната, върху бързо надигащата се топла вода. Възнаграждението за усилието й не закъсня — разнесе се силен аромат на ванилия, който тя с благодарност пое в дробовете си. След няколко минути лежеше във ваната, потопена до раменете в горещата вода с пяна, ухаеща на ванилия. Остана със затворени очи, докато изчакваше топлината да проникне в цялото й тяло. Лесно разтварящите се соли облекчаваха всичките й болки.