Сенчести души (Книга шеста)

Мат мислеше, че знае отговора на тази загадка. Гъстият храсталак в Олд Уд се намираше близо до гробището. Или пречистващите сили на Елена не можеха да достигнат толкова далече, или мястото беше толкова зле урочасано, че можеше да устои на всякакви опити да бъде прочистено.

Освен това Мат знаеше, че гората Олд Уд сега беше напълно подвластна на двете китсунета. Само след втората крачка навътре сред гъстия храсталак може да се окаже, че после целият живот няма да ти стигне, докато се опитваш да се измъкнеш от капана.

— Но може би аз съм достатъчно млад, за да успея да ги проследя — каза той на госпожа Флауърс. — Зная, че Том Пиърлър излиза с тях, а той е на моите години. Както и онези, от които започна всичко това: Каролайн го предаде на Джим Брайс, а той — на Изабел Сайтоу.

Госпожа Флауърс изглеждаше разсеяна, замислена за нещо съвсем различно.

— Трябва да разпитаме бабата на Изабел за онези защити на религията шинто срещу силите на злото. Мислиш ли, че по някое време можеш да го направиш, Мат? Опасявам се, че скоро ще ни се наложи да се барикадираме.

— Това ли ви подсказват чаените листенца?

— Да, скъпи. Те са съгласни с това, което казва моята бедна стара глава. Може би не е зле да поговориш с доктор Алпърт, за да изведе дъщеря си и внучетата си от града, преди да е станало много късно.

— Ще й предам съобщението, но мисля, че ще бъде много трудно да убедим Тайрън да не се среща с Дебора Кол. Той наистина е много увлечен по нея — е, може би доктор Алпърт ще убеди и семейство Кол да я последва.

— Може би ще успее. Това ще означава да се тревожим за по-малко деца — рече госпожа Флауърс, като посегна към чашата на Мат, за да погледне в нея.

— Ще го направя. — Колко странно, помисли си Мат. Сега имаше трима съюзници във Фелс Чърч, но и тримата бяха жени над шестдесетте. Едната беше госпожа Флауърс, все още достатъчно жизнена, за да става рано всяка сутрин и да се заема с градинарските си занимания; другата беше Обаасан — обречена да пази леглото, съвсем слаба и крехка като кукла, с вързана на кок черна коса — винаги готова да ти даде съвет почерпен от мъдростта, която е натрупала, докато е била жрица в някакъв храм. Последната беше доктор Алпърт, лекарката на Фелс Чърч, със стоманеносива коса, тъмнокафява кожа и абсолютно прагматично отношение към всичко, включително и към магиите. За разлика от полицаите тя не си затваряше очите пред ставащото и правеше всичко, което й бе по силите, за да облекчава изплашените деца, а освен това съветваше ужасените им родители.

Вещица, жрица и лекарка. Мат си представи как всичките му бази17 са покрити, особено след като той се запозна с ходовете на Каролайн, първата пациентка при тази епидемия — независимо дали тя бе обсебена от лисиците или върколаците, или от двете, плюс още нещо съмнително.

— Довечера ще отида на срещата — заяви той твърдо. — Хлапетата през целия ден се свързват едно с друго и си шепнат нещо. Още от следобед ще се скрия някъде, откъдето ще мога да наблюдавам какво става в гъсталака. После ще ги проследя — стига само с тях да не е Каролайн — или, Господ да ни е на помощ — Шиничи и Мисао.

Госпожа Флауърс му наля още чай в чашата.

— Много съм разтревожена за теб, Мат, скъпи. Струва ми се, че за днешния ден има лоши знамения. Не е от дните, през които трябва да се предприема нещо.

— Майка ви споменава ли нещо за това? — заинтересува се Мат. Майката на госпожа Флауърс бе умряла някъде в началото на XX век, но предаването на мисли между нея и дъщеря й не беше преустановено.

— Хм, точно за това си мисля сега. През целия ден не съм чула нито дума от нея. Но поне още веднъж ще се опитам да се свържа. — Госпожа Флауърс затвори очи и Мат видя как потрепнаха клепачите и, осеяни с фини бръчици, докато тя вероятно търсеше контакт с майка си или се опитваше да изпадне в транс, или нещо подобно. Мат отпи от чая си и започна да играе с някаква игра на мобилния си телефон.

Накрая госпожа Флауърс отново отвори очи и въздъхна.

— Скъпата ми мама (тя винаги така започваше, с ударение на втората сричка) днес е особено раздразнена. Не можах да я убедя да ми даде ясен отговор. Каза само, че срещата ще бъде много шумна, а после много тиха. Ясно е, че тя предусеща, че ще бъде и много опасна. Мисля, скъпи, че ще е по-добре да дойда с теб.

— Не, не! Ако майка ви мисли, че ще е опасно, дори няма да се опитам — заяви й Мат. Момичетата жив ще ме одерат, ако се случи нещо с госпожа Флауърс, помисли си той. По-добре да заложа на сигурно.

Госпожа Флауърс се облегна в стола си. Изглеждаше облекчена.

— Е — изрече накрая, — мисля, че ще е по-добре да се върна при моите растения. Трябва да прибера пелина, за да го изсуша. Освен това вече трябва да се берат и боровинките. Колко бързо лети времето.

— Е, вие ми готвите и се грижите за мен — рече Мат. — Бих искал да ми позволите да ви плащам за спането и храната.

— Никога няма да си го простя, ако ти поискам пари! Ти си мой гост, Мат. А се надявам, че си и мой приятел.