Сенки

— При мен не е само образ, Джош. Истинско е. Вместо на екрана пред очите ти всичко става в мозъка ти и е толкова истинско, че все едно наистина се случва. За какво са ти очи и уши, Джош. Нищо не ти трябва. Всичко, което ти хрумне, ти е под ръка и е достатъчно да си го помислиш, за да се превърне в действителност.

— Как така? Как става това?

Адам пак се усмихна.

— Не мога да ти кажа — рече той.

— Има само един начин да разбереш и той е да сториш като мен. А ти можеш да го сториш, Джош. И ти можеш да дойдеш тук.

Сърцето на момчето биеше до пръсване. Всичко това бе невероятно. Всичко видяно и чуто бе невероятно.

И въпреки това се случваше. Адам бе отсреща, ликът му бе толкова съвършен, та Джош имаше чувството, че може да го пипне.

Вдигна ръката си в ръкавицата и образът на ръката му на екрана също се вдигна. Посегна, но тъкмо се канеше да прокара пръсти по лицето на Адам, и замръзна на място, понеже в слушалките му се разнесе друго гласче.

— Помощ… помогнете ми…

Той се ужаси. Бе познал гласа на Ейми Карлсън. Свали шлема от лицето си и изтръска ръкавицата от ръката си. Но докато с треперещи пръсти посягаше да изключи компютъра, нито за миг не се усъмни, че чутото е самата истина.

Някъде Ейми бе още жива.

Но на кого ли можеше да каже?

Кой ли щеше да му повярва?

23.

Хилди Креймър се събуди от настойчивото електронно писукане на телефона край леглото й. Заопипва в мрака, намери слушалката и я притисна до ухото си с още затворени очи. Щом чу гласа на Джордж Енджърсол, веднага отвори очи и се надигна в леглото.

— Най-добре веднага да слезеш долу. Възникна проблем. Не се наложи да го пита къде е — само по думичката „долу“ разбра, че е в лабораторията под мазето на сградата. Разсъни се окончателно, стана, облече се и бързо излезе от апартамента, като вместо да използува шумния старовремски асансьор, се прокрадна тихичко по стълбите до четвъртия етаж.

Отключи апартамента на Енджърсол, повика втория асансьор, скрит зад рафтовете на библиотеката. Спусна се в сутерена, като се чудеше какво ли се е случило, та той я вика след полунощ.

Вратите на асансьора се отвориха, Хилди се озова в облицования с плочки коридор и зави към същинската лаборатория в края на късия коридор. Щом влезе в помещението, застина и се взря във висящия на стената над съда с мозъка на Ейми Карлсън екран.

Там трепкаше някакъв образ. Отначало Хилди не можа да го познае, струваше й се, че просто проблясва някаква течност, която се стича насам-натам, и отражението й върху екрана наподобява развълнувана водна повърхност. После за миг образът застина.

Очерта се бледото лице на момиченце, окръжено от къдрави червеникави букли.

Ликът на Ейми Карлсън.

И все пак не бе ликът на Ейми.

Образът се задържа няколко секунди, после взе да избледнява, разпадна се за миг и пак започна да се появява, но малко по различен от преди.

— Какво става? — промълви Хилди и инстинктивно разбра, че точно за това я е извикал Енджърсол.

Той, до този миг с гръб към нея, с приковани в монитора очи, проговори, без да се обръща.

— Ейми. Вече се е научила да се оправя с графичната програма.

— Не може да бъде. На Адам му бяха нужни цели пет дни, за да се оправи. А Ейми е будна едва от…

— Дванадесет часа — довърши той.

— Дали ни чува? — попита Хилди.

Енджърсол поклати отрицателно глава.

— Изключил съм звуковата система. Но я наблюдавам цяла вечер и не съм сигурен как да постъпя. Тя усвоява доста по-бързо от Адам.

Подаде на Хилди свитък компютърни разпечатки. Тя набързо ги прегледа, макар и повечето от цифрите и графиките да не й говореха нищо. На последната страница видя сравнителна графика на кривите на усвояване на двата мозъка.

През първите два дни след поставянето му в стъкленица мозъкът на Адам Олдрич бе останал в покой и чак на третия ден бе започнал да проявява признаци, че изследва окръжаващата го среда, и да излъчва по проводниците, свързващи го с компютрите на другия край, почти неуловими електронни импулси. От този момент нататък кривата бавно, но стабилно вървеше нагоре, след като мозъкът се научи как да прониква в схемата на компютъра, от който вече бе част.

На четвъртия ден Адам откри как да намира нужните му данни и как да си служи с тях и да общува със света отвъд стъкленицата, съхранила мозъка му.

Нямаше и четиридесет и осем часа от мига, когато изпрати първото си кратко съобщение до компютъра на майка си, и вчера следобед вече започна да експериментира с пълния графичен потенциал на компютъра „Кройдън“ в съседната стая, като наум си съставяше програма от сложни графични изображения, след това ги предаваше, а супер компютърът на свой ред изграждаше образите, които Адам му бе показал на монитора над стъкленицата.

От втората крива на усвояване Хилди веднага разбра, че само за половин ден Ейми Карлсън е усвоила почти всичко, отнело на Адам Олдрич цяла седмица.

Несъзнателно облиза долната си устна и се зачуди какво ли значеше това.

— Да не би да усвоява с помощта на Адам? — запита тя накрая и остави графиките на бюрото, до което бе застанала.