СЕНКИТЕ

Ай Ем остави иконома да се заеме с това и се отправи към тайната врата под голямото стълбище. Изобщо не се учуди, когато останалите го последваха.

Докато въвеждаше кода, иззвъня телефон.

- Пак ли е твоят? - попита Куин.

Лейла прекъсна обаждането.

- Просто някакъв човек, набрал грешния номер.

- Искаш ли Ви да го блокира?

- О, не е нужно да го занимаваме.

- Дай ми го, аз ще се...

Лейла прибра тйлефона в гънките на робата си.

- Няма да се обадят отново. Да вървим.

Разнесе се,тихо пиукане, Ай Ем отвори вратата и те заслизаха по неголямото стълбище, отвеждащо до втора заключена врата. От другата й страна се намираше подземният тунел, който свързваше имението с тренировъчния център, а след това и с Дупката, където живееха Ви и Бъч заедно с жените си.

С всяка крачка в тунела с бетонни стени и нисък таван раменете на Ай Ем все повече се напрягаха, мускулите на гърба му се обтягаха така, че болката стигаше чак до слепоочията му.

Когато влязоха в офиса, Тор вдигна глава от компютъра.

- Днес сякаш има истински конгрес тук долу.

- Селена е болна - промълви Куин.

Братът се изправи.

- Какво? Та аз я видях само преди час. Канеше се да нахрани Лукас и...

Ето как в коридора излязоха пет чифта обувки.

Тренировъчният център беше огромно подземно помещение, в което имаше всичко: басейн с олимпийски размери, стрелбище, стая за тежести, помещения за индивидуални прегледи, напълно оборудвана фитнес зала, както и складове с екипировка и класни стаи, които се използваха в тренировъчната програма преди нападенията. Имаше също така болнична част с операционни и стаи за възстановяване... и именно натам се бяха насочили.

Това, че около затворената врата на манипулационната се беше скупчило малко множество, не беше добър знак: Фюри, Кормия, Рейдж и Вишъс очевидно бяха на режим притеснено чакане - крачеха напред-назад, взираха се в пода, потръпваха.

- О, слава богу - каза Фюри при вида на Ай Ем. - Трез ще се зарадва, че си тук. Опитвахме се да се свържем с теб.

Което вероятно обясняваше защо телефонът му беше звънял, само че той не му беше обърнал внимание, след като си тръгна от апартамента и отиде да потърси Трез в „сЕнКи“.

- Правят й рентгенови снимки - обясни Ви. - Затова сме тук. Трез отказа да се отдели от нея.

Лейла се намръщи.

- Защо са й снимки? Да не си е счупила...

Кормия се приближи до нея и улови ръцете й в своите. Каза й нещо тихичко, при което Лейла ахна и се олюля. Докато Куин я подкрепяше, Ай Ем реши, че каквото и да ставаше, той трябва да е там вътре.

- Няма да чакам - заяви и като пусна котарака на пода, отвори вратата.

В първия миг не бе сигурен какво вижда. Докато дебелата врата се затваряше беззвучно зад него, той се съсредоточи върху нещо, което приличаше на краката на маса върху кушетката за прегледи. Само дето... това беше Селена. Тънките й прасци и бедра бяха изкривени, разтворени неестествено и вкочанени под лош ъгъл, сякаш бе в плен на ужасна болка... и не само долната част на тялото й бе засегната. Положението на главата й беше ужасно, ръцете й бяха притиснати странно до гърдите, дори пръстите й бяха извити като ноктите на граблива птица.

Изглеждаше така, сякаш преживяваше някакъв пристъп.

Доктор Джейн тъкмо наместваше голяма машина над рамото й, а медицинската сестра Елена вървеше след нея, така че многобройните кабели да не се оплетат. Трез стоеше до главата на Селена и милваше черната й коса с треперещи ръце.

Дори не вдигна поглед. Като че ли изобщо не забелязваше, че някой бе влязъл в стаята. Не дишаше.

- Окей, Елена, плаката. - Доктор Джейн пое нещо с размерите на голям лист хартия и дебелината на пръст. Няколко жици го свързваха с лаптопа, който почиваше върху масичка на колела. - Ще се опитам да хвана лакътя.

Доктор Джейн пъхна плаката под ставата и погледна към Трез.

- Искаш ли да държиш и тази?

Той кимна и протегна ръка.

- Този път няма да мръдна.

- Това е дигитален рентген, така че можем просто да го повторим, окей? - Доктор Джейн стисна лекичко ръката му. - Сега ще минем зад паравана.

Тя вдигна глава и се сепна, сякаш, прекадено погълната от пациентката си, и тя не беше забелязала новодошлия.

- О, Ай Ем, много добре... но слушай, може би ще е по-добре да излезеш, докато...

- Никъде няма да ходя.

- Не мога... - Трез изруга. - Не мога да го задържа неподвижно.

Без да каже нито дума, Ай Ем прекоси застлания с плочки под и сложи ръка върху тази на брат си, така че тя спря да трепери.

Трез не подскочи. Не се сепна. Ала очите му се вдигнаха към него и о, госцоди, те бяха черни бездни от тъга.

И тогава, Ай См разбра, че става нещо не просто лошо, а ЛОШО.

Брат му не беше ужасен.

Той вече беше в траур.

Трез не разбра веднага кой му се притече на помощ. Не разпозна ръката върху своята, въпреки че тя изглеждаше почти като неговата. Не различи новата миризма в стаята. Едва когато вдигна очи, видя...

Ай Ем, разбира се.

Сякаш би могло да бъде някой друг. Образът на брат му се размаза.

- Ай Ем, тя...

Не можеше да го изрече на глас. Мозъкът му буквално отказваше да действа, сякаш беше получил инсулт или нещо такова.

- Нека държим плаката - каза Ай Ем. - Заедно.