СЕНКИТЕ

- Би трябвало да се скриеш зад онова оловно нещо.

- Не.

Трез не се изненада, че Ай Ем остана и устните му оформиха едно безмълвно „благодаря“ - не смяташе, че гласът му работи по-добре от мозъка или ръката му.

- Нека се опитаме да мърдаме възможно най-малко - обади се доктор Джейн. След това откъм машината се разнесе кратко бръмчене, а после доктор Джейн и Елена се върнаха до масата.

Ай Ем бе този, който им подаде плаката... и добре, че беше така, защото Трез щеше да я изпусне. Какво ти ръцете - цялото му тяло трепереше.

- Благодаря - каза доктор Джейн. - Мисля, че вече стигат. Искаш ли да повикаме другите?

Трез поклати глава.

- Може ли да остана за малко с нея?

- Трябва да прегледаме рентгеновите снимки.

- Да, знам. Просто... - Той хвърли поглед към вратата и си помисли, че хората отвън имаха също толкова право да бъдат тук, колкото и той. Дори повече.

- Трез - меко каза доктор Джейн. - Ще го направим както ти искаш.

Ала какво искаше Селена, зачуди се той не за първи път.

- Виж - промълви доктор Джейн, - точно сега като че ли няма нищо належащо. Другите може да влязат и малко по-късно. А ако положението й се промени, ще вземем решение според ситуацията.

- Окей. - Трез кимна по посока на брат си. - Искам обаче Ай Ем да остане.

Ай Ем кимна и донесе един стол... не за себе си, както се оказа. Бутна го зад коленете на Трез и ставите му се подчиниха незабавно. Докато задникът му се пльосваше на стола, той си помисли, че като че ли наистина му се беше виело малко свят. Май не беше никак лоша идея да поседне.

Без да каже нито дума, Ай Ем се настани на пода до него и беше направо невероятно колко успокояващо подейства присъствието му на Трез. Той отново насочи вниманието си към Селена. Все още не беше помръднала от позата, в която я беше намерил, и всички тези неестествени ъгли на тялото й бяха истински кошмар.

Всъщност всичко това изглеждаше направо... смазващо.

Според онова, което Кормия им беше казала, Вцепенението беше заболяване, което поразяваше много малка част от Избраниците. През цялата история на расата то бе засегнало не повече от дузина от тях... което означаваше, че статистическата вероятност да се разболееш бе много малка. За съжаление, изходът бе неизменно фатален.

По дяволите, Трез не искаше никоя от тях да се разболее, но защо точно Селена? От всички Избраници, в цялата история на расата, защо именно Селена бе измежду онези, които бяха покосени твърде рано?

И какъв ужасен начин да умреш. Вкочанен в собственото си тяло, неспособен да говориш, пленен в един чезнещ затвор, докато всичко около теб потъва в мрак и...

Трез затвори очи.

По дяволите, ами ако тя не го искаше до себе си? Той се беше обвързал, така беше, и всички се отнасяха към него с уважението, което би получил един обвързан мъж в подобна ситуация, макар да се чудеха как бе станало, без те да разберат.

Проблемът е, че двамата със Селена не бяха обвързани. Не бяха двойка. Дори не се срещаха.

По дяволите, от месеци насам не бяха прекарали и две минути заедно...

- Трез?

Той се сепна и отвори очи. Доктор Джейн стоеше пред него, тъмнозелените й очи бяха будни и мрачни.

- Прегледах снимките.

Трез се прокашля.

- Може би останалите биха искали да присъстват?

По дяволите, дали не би трябвало да се отдръпне, та Кормия или някой друг да улови ръката й? Дали би било по-добре така? Би било непоносимо за тялото и за душата му, ала тук не ставаше дума за него.

В стаята влязоха сумати народ, повече, отколкото бяха излезли, и той кимна на Тор, Куин и Блей... и се зарадва, че и Лейла беше тук, заедно с Кормия и Фюри. Заповяда си да се изправи и понечи да се отдръпне, но Примейлът се приближи и отново го бутна да седне.

- Остани на мястото си - заяви той, като стисна рамото му. -Ти си точно там, където трябва да бъдеш.

От гърлото на Трез се откъсна хриплив звук. Най-доброто, на което беше способен в момента.

Доктор Джейн се прокашля.

- Никога не съм виждала нещо подобно. - Тя извика някакъв образ върху големия монитор до бюрото. - Сякаш ставите са се превърнали в плътни кости.

Черно-бялата снимка беше на онова, което трябва да е коляното на Селена, и доктор Джейн посочи няколко места е върха на сребърната си химикалка.

- На рентгеновите снимки костите имат бял и бледосив цвят, а съединителната тъкан, като сухожилия и лигаменти, не предлагат такъв контраст. Тук... - Тя описа кръгче около ставата. -Би трябвало да има тъмни петна между капачката и бедрената кост. Вместо това има само... плътна кост. Същото е със ставите на стъпалата, на лактите...

Върху екрана се сменяха снимки, една след друга, а Трез бе в състояние единствено да клати глава. Сякаш някой беше налял цимент във всичките й стави.

- Особено притеснително е това. - Появи се нов образ. - Ръката й. За разлика от другите крайници, тук костната тъкан като че ли е започнала да се разпространява и в мускулите. Ако това продължи, цялото й тяло...

- Камък - прошепна Трез.

О, господи, онези мраморни статуи на мястото, където я беше намерил. Не беше двор... а гробище. Пълно с жените, които бяха страдали и умрели от същото.