СЕНКИТЕ

Той тръсна глава и постепенно осъзна, че действително държи нечий пистолет в дясната си ръка. Вероятно собствения си. Винаги носеше пистолет в клуба. И я виж ти - дулото беше опряно в челото му... и за разлика отпреди малко с плаките за рентгена, сега ръката му изобщо не трепереше.

- Пусни го, Трез. Заради мен. - Тъй като пръстът му беше върху спусъка, брат му очевидно не смееше да се опита да го измъкне от ръката му със сила. - Остави пистолета на земята.

В този миг всичко се проясни пред очите му: как бе скочил на крака и бе изхвръкнал от стаята. Как се беше втурнал към паркинга, като в същото време беше извадил оръжието си. С намерението да си пръсне черепа, щом се махне от тренировъчния център.

Навярно си беше помислил, че ако Отвъдното наистина съществуваше, двамата със Селена може би щяха да се срещнат там и да бъда^ заедно така, както никога не биха могли тук, на Земята.

- Трез, тя все още е жива. Не го прави. Искаш да се убиеш? Изчакай сърцето й да престане да бие, но не и преди това. Нито миг преди това.

Трез си представи Селена върху кушетката за прегледи и си помисли, мамка му...

Както винаги, Ай Ем беше прав.

Ръката му отново започна да трепери, докато я сваляше, и той го направи много бавно, боейки се пистолетът да не гръмне от някое по-рязко движение. Нямаше обаче защо да се притеснява - в мига, в който мозъкът му вече не беше в обсега на дулото, брат му се намеси, обезоръжи го само за секунда и вдигна предпазителя.

Трез остана като вцепенен, докато Ай Ем го претърси и му взе останалите оръжия, а после се остави да го отведат обратно в залата за прегледи и групичката хора, които стояха, неподвижни и потресени, до вратата.

Не преди да си е отишла, каза си. Не и докато тя все още беше тук.

За съжаление, се страхуваше, че това едва ли ще е задълго.

10

ПАРАДАЙЗ, КРЪВНАТА ДЪЩЕРЯ НА АБАЛОН, ПЪРВИ СЪВЕТНИК на краля, се намръщи срещу екрана на лаптопа си. Откакто баща й бе започнал да работи за Рот, син на Рот, всяка нощ, тя се беше настанила в библиотеката му, защото в огромното им имение сигналът на безжичния интернет беше най-силен на неговото бюро. Не че това й помагаше особено в момента. Пощата й преливаше от непрочетени имейли, защото с ¡Message на телефона си, както и Twitter, Instagram и Facebook нямаше причина да влиза в нея много често.

- Задръж за малко. Как каза, че е заглавието? - каза тя в телефона.

- „Нов подготвителен клас“ - отвърна Пейтън, син на Пейтоун. - Препратих ти го преди цял час.

Парадайз се облегна в стола на баща си.

- Просто пощата ми е пълна с толкова спам.

- Нека го пусна отново...

- Чакай, намерих го. - Тя щракна върху имейла, а после и върху приложението. - Леле. Това е официално писмо.

- Нали ти казах.

Парадайз прегледа датата, поздрава към Пейтън, двата абзаца, описващи програмата, и края.

- Майчице... подписано е от един от братята.

- Тормент, син на Харм.

- Е, ако е фалшиво, някой здравата ще си...

- Видя ли какво пише във втория абзац?

Парадайз отново се зачете.

- Жени? Я, чакай... ще приемат и жени?

- Направо не е за вярване, нали? Това е нечувано.

Парадайз отново прочете цялото писмо, по-внимателно от първия път. Няколко особено важни израза й се набиха на очи: свободни тестове за тренировъчната програма. Жени и цивилни са поканени да преминат теста за физическа годност, необходим за приема. Обучението се води лично от братята. Такса? Нямаше такава.

- Какво си мислят? - измърмори Пейтън. - Така де, уж това трябваше да е само за синове на глимерата.

- Очевидно вече не е така.

Пейтън се впусна в тирада за нежния пол и традиционните роли у дома и на бойното поле, а Парадайз се облегна в коженото кресло. До нея цепениците, грижливо подредени от догена на имението, припукваха с оранжеви пламъци в мраморната камина и излъчваха топлина, която сгряваше едната половина на лицето и тялото й. Цялата библиотека на баща й грееше е жълта светлина, полиран махагон и златните букви върху гръбчетата на колекцията му от първи издания.

Имението, в което живееха, бе едно от най-великолепните в Колдуел, с още. четиресет стаи, обзаведени също толкова великолепно: прекрасна коприна се спускаше пред прозорците с витражни стъкла. Пищни персийски килими застилаха полирани подове. Маслени портрети на предшествениците им висяха над бюфети и полици над камини. Всяко ястие, приготвено и поднесено от многобройната прислуга, се сервираше в изящен порцелан.

Парадайз от дълги години живееше тук заедно с баща си, а различни дами от глимерата я обучаваха във всичко онова, което увеличаваше Шансовете на една аристократка да се омъжи: Как да се облича. Как да забавлява. Как да се държи. Как да бъде домакинята на голямо имение.

И каква беше крайната цел? Тържеството по представянето й в обществото, което беше отложено, също като тренировъчната програма на Братството, заради нападенията преди две години.