СЕНКИТЕ

СЕЛЕНА БАВНО ОСЪЗНА, ЧЕ НЕ СЕ НАМИРА В СВЕТИЛИЩЕТО. НЕ знаеше обаче къде е попаднала - мозъкът й бе твърде бавен, за да осмисли едновременно сигналите на тялото й и онези на средата, която я заобикаляше, сякаш пристъпът бе вкаменил не само тялото, но и ума й.

Постепенно обаче почувства, че в лицето й вече няма трева. В далечината не се виждаха нито дървета, нито храмове. Не се носеше тихата песен на течаща вода откъм баните.

Опита се да повдигне глава и простена.

- Селена?

Лицето, което изплува пред очите й, я накара да се просълзи. БешеТрез... беше Трез...

Излязъл сякаш от сънищата й, той стоеше пред нея и тя го изпиваше с поглед - гладката му тъмна кожа, черните очи с формата на бадеми, ниско подстриганата черна коса, внушителното излъчване на размерите му.

Първият й порив бе да посегне към него, ала пареща болка я накара да спре ц да простене.

- Доктор Джейн! - извика той. - Будна е!

Трез, почакай, трябва да ти кажа нещо.

- Доктор Джейн!

Не, не се тревожи за това. Трябва да...

- Не може да диша!

Всичко стана толкова бързо. Изведнъж нахлузиха маска на лицето й и дробовете й се изпълниха с въздух. Около нея изригнаха гладове. Пронизително пиукане говореше, че някоя от алармите с§ беще задействала...

Опитаха се да я изпънат и ставите й издадоха звук на протест. О, чакай малко, тя бе тази, която се опитваше да помръдне... искаше да се надигне, за да види какво става.

- Движи се! - Беше Трез... Сигурна бе в това. - Ръката й помръдна!

- Има сърдечен арест. Можеш ли да я обърнеш по гръб?

Последвалата болка беше толкова силна, че тя изпищя.

- Съжалявам - каза Трез в ухото й, гласът му беше дрезгав. - Съжалявам, любима. Толкова съжалявам, ала трябва да те накарам да легнеш изпъната...

Селена отново изпищя, но не мислеше, че се чу някакъв звук. А после зрението й се замъгли - първо в периферията, докато не стигна до средата, като облаци, забулили небето.

Изведнъж усети, че се взира в медицинска лампа... което означаваше, че незнайно как бяха успели да я сложат по гръб. А след това дойде натискът върху раменете, гръбнака, ръцете й. Зрението й ту угасваше, ту се връщаше, мъглявината се отдръпваше и отново прииждаше, докато я разтърсваха вълни от болка.

- Страх ме е да не й счупя нещо - процеди Трез.

Значи, неговите ръце бяха около китките й и я принуждаваха да остане легнала.

- Трябва ми достъп. Сега.

Доктор Джейн се появи от другата страна на масата, стиснала неголеми блокчета, от които стърчаха навити жици.

Свалете й дрехите. - Доктор Джейн вдигна поглед. - Мъжете ще трябва да излязат, иначе той няма да ни позволи да се доближим до тялото й.

Алармата вече пищеше без прекъсване, силен, пронизителен звук.

- Отдръпнете се! - нареди доктор Джейн и в следващия миг Селена усети как тялото й бе разтърсено от мълния: повдигна го от масата, трошейки всеки неин прешлен, изтръгвайки гръбнака й от мястото му.

Докато се строполяваше върху тънкия матрак на кушетката за прегледи, настъпи кратка, поразително ясна пауза, в която тримата души, които я бяха заобиколили, доктор Джейн, медицинската сестра Елена и Трез, се взираха в нея. Тя се съсредоточи върху Трез... и именно тогава забеляза още някого, застанал непосредствено до него, едро тяло, обърнато на другата страна, тъмна глава, сведена надолу и гледаща встрани.

Ай Ем.

Това беше добре. Радваше се, че Трез може да разчита на него.

Отвори уста под маската, приковала поглед право в черните очи на своята сянка. Само ако можеше да му каже...

Около нея отново изригна хаос, дробовете й се удариха в ребрата й, разнесоха се гласове, хората размениха местата си.

- Престани да я обдишваш! - извика доктор Джейн. - Отдръпнете се!

Нова струя електричество я връхлетя и разкриви тялото й. Този път нямаше пауза. Мощното свиване на дробовете й се завърна незабавно, отново и отново.

- А сега какво? - попита Трез задавено.

О, прескъпа Скрайб Върджин, той плачеше.

Трез - каза му тя с мислите си. - Обичам те...

* * *

Целият живот на Трез бе съсредоточен в уреда с жизнени показатели на около трийсетина сантиметра над масата за прегледи. Цял куп жици свързваха Селена е компютъра и върху монитора имаше най-различна информация, която не му говореше почти нищо. Онова, което разбираше обаче, и то съвсем ясно, бе, че жълтата линия, която минаваше в дъното, трябваше да се издига и спуска на равни интервали с ударите на сърцето й.

Само че тя не се движеше е хубав, сигурен ритъм... дори и след като всичко се беше объркало и доктор Джейн беше допряла лопатките до тялото на Селена, изпращайки електричество в гърдите й.

Равна. Линията отново беше равна.

Елена продължаваше да обдишва; ръцете й непрекъснато се впиваха в бледосиния балон, който вкарваше въздух в дробовете на Селена. А Трез все така се взираше в жълтата линия, опитваше се да $ накдра да подскочи, да реагира на удар в гърдите на Селена.

- По дяволите, бий...