СЕНКИТЕ

Нещо докфсна лицето му и той отскочи назад... само за да установи, че*всъфност Селена беше посегнала към него - бледата й тънка ръка се протягаше към него с накъсани движения, сякаш ставата беше ръждясала.

- Селена - каза той и се наведе, така че тя да не трябва да се напряга. - Селена...

Целуна дланта й, пръстите й, а после я остави да докосне бузите му. Очите й бяха невероятно сини, искрящи, грейнали. И за миг всичко избледня, оставяйки единствено тях двамата, стените на стаята, оборудването, хората, дори обичният му брат изчезнаха.

Устните й под прозрачната маска се раздвижиха.

- Добре, добре. - Нямаше представа какво се опитва да му каже. - Можеш ли да останеш с мен? Моля те, остани тук... не си отивай.

Движеше се и това беше добре, нали?

- Селена! - Мамка му, очите й отново се обръщаха навътре. - Селена...!

- Губим я!

Нямаше никаква осъзната мисъл от негова страна. В мига, в който доктор Джейн извика тези ужасни думи, Трез се пръсна на късчета и покри тялото на Селена с молекулите си, с енергията си, с душата си, обгръщайки я от всички страни. Хвърли се в нея, проникна през кожата й, потъна дълбоко, споделяйки цялото си същество с надеждата, че по някакъв начин ще успее да направи онова, което медицинските апарати не бяха успели.

Че по някакъв начин би могъл да я върне...

И тогава то се случи.

Така сигурно, сякаш Селена протегна ръце и грабна онова, което той искаше да й даде, мощно притегляне, което се вкопчи в същността му, привлече го към себе си, взе от него.

„Точно така - помисли си той. - Използвай ме...“

- Напипвам пулс! - извика някой.

- Тя диша!

Трез чуваше коментарите не като звуци, а като мисли... но не спря. Беше прекалено рано. Все още не беше дал достатъчно.

И все пак твърде скоро силата му започна да отслабва, енергията му се отцеди изведнъж, не постепенно. Колкото и да му се искаше да продължи да й помага, знаеше, че трябва да приеме физическите си очертания или щеше завинаги да си остане като пара, а това би било смъртна присъда.

Не и докато тя е жива, каза си той.

Пък и можеше да й помогне отново, след като...

Приземи се болезнено върху плочките на пода, сякаш го бяха съборили. Оттам ясно виждаше червените медицински чехли на доктор Джейн, сините - на Елена, както и коленете на брат си, който моментално приклекна до него.

Без да губи нито миг, Ай Ем го улови под мишниците и го изправи до главата на Селена, подкрепяйки го, когато видя, че не е в състояние да се задържи на крака.

Нямаше представа какво правят доктор Джейн и Елена, които обикаляха изпънатото тяло на Селена, стиснали най-различни медицински уреди...

Вратата към коридора се отвори рязко. Мани Манело, човешкият лекар и колега на Джейн, носеше цивилно облекло и изглеждаше така, сякаш страшно беше бързал да дойде.

Грешният пол. Като се имаше предвид, че Селена е гола.

Горната устна на Трез се повдигна, оголвайки внезапно издължили се вампирски зъби; в гърлото му се надигна ръмжене.

- Трафикът беше отвратителен! - каза Мани. - Много съжалявам...

- Излез! - изкрещя доктор Джейн, вдигайки поглед от очите на Селена, които тъкмо преглеждаше с джобно фенерче. - Освен ако не искаш да те ухапят.

Мани го погледна, вдигнал високо вежди, а Трез почувства как силите му се завръщат. И не само той го забеляза. Ай Ем обви яките си ръце около гърдите му.

- Ей сега ще дойда да обсъдим случая - обеща доктор Джейн на своя колега.

- Ясно. - Мани махна на Трез. - Съжалявам, мой човек.

Трябваше да му се признае, че бързо се ориентира, помисли си Трез, докато Мани излизаше навън.

- Има ограничена подвижност в ръцете, от върховете на пръстите до раменете - съобщи Елена и като отиде в долния край на кушетката, улови крака на Селена. - Бедрената става. Коляно. Глезен. Същото.

- Жизнените.,показатели са стабилни - каза доктор Джейн. -Искам да й направим нови снимки веднага щом се уверя, че ще остане с нас. - След това погледна към Трез. - Ти я върна. Ти й спаси живота.*

Сякаш чула думите й, Селена го погледна. Трез отвори уста, за да отговори, но не успя. Все едно някой го беше изключил от света, всичко избледня и се отдръпна и той изгуби съзнание.

Единственото, което чуваше дори след като припадна?

Ритмичното пиукане на машината, отмерваща ударите на сърцето на Селена.

12

Девическо училище „ Браунсуик”, Колдуел

ДЕНЗЪЛ БЕШЕ ПРАВ В „АМЕРИКАНСКИ ГАНГСТЕР“. НАЙ-ДОБРИТЕ пласьори на дрога бяха добри бизнесмени. А за това не беше необходима никаква диплома от Харвард.

Господин К., главният лесър в Обществото на лесърите, не беше някакъв шибан костюмар, на чиято стена висеше тъпа хартийка, поставена в рамка. Той беше роден и отраснал на улицата и страшно го биваше да пласира стока.

Докато слънцето залязваше зад строшените стъкла на кабинета му, той подреждаше парите си, купчинките изпомачкани двайсетачки - пристегнати с ластичета, които беше откраднал от фотокопирните пунктове в офиса на „Федекс“. Не изглеждаха кой знае колко много, но това бе нещо, което филмите обикновено оплескваха.