СЕНКИТЕ

Абалон беше създал и се грижеше за поддържането на тази нова система на водене на архиви и тя се оказваше незаменима. Ала обемът на запитванията непрекъснато се увеличаваше (само през последните три месеца броят им беше нараснал четирикратно) и той започваше да затъва в бумащина и организиране на програмата.

Всяко забавяне беше недопустимо - неуважение както спрямо Рог, така и спрямо просителите. Следователно ставаше все по-очевидно, че Абалон ще има нужда от помощ. Нямаше обаче представа къде да я намери. Проблемът беше с доверието. Нуждаеше се от някого, на когото би могъл да вярва безрезервно.

Работата бе там, че не знаеше откъде да започне с търсенето... особено при положение че всички хора, които познаваше, бяха аристократи, а глимерата бе не само източникът на заговора, който едва не бе свалил Рот от престола, но и бяха лишени от цялото си политическо влияние. Безумие би било да предположи, че недоволните сред тях се бяха изпарили като по чуло. И именно това бе една от причините появата на Троу на прага му тази сутрин да го обезпокои толкова.

Абалон си заповяда да се съсредоточи и разпечата списъка със срещите за тази вечер, след което отиде в импровизираната тронна зала, за да се увери, че всичко е както трябва. Така беше. Мястото, което някога бе служило за трапезария, сега бе превърнато в^тая за аудиенции... ала напълно в стила на краля, всичко беше съвсем семпло. Никакви златни престоли и хермелинови наметки, никакви завеси от тежко кадифе и пищни килими. Само няколко кресла, наредени едно срещу друго пред камината, вжоятб през есента и зимата бумтеше весел огън, а през пролетта и лятото имаше свежи цветя от градината.

Цепениците вече бяха подредени в огнището и той се приближи, за да ги запали.

Истинският трон, онзи, на който бе седял бащата на Рог, както и неговият баща преди това, се намираше в имението на Братството. Или поне така бе чувал. Абалон никога не бе стъпвал в тайното имение и не проявяваше никакъв интерес към местоположението му, нито имаше желание да го посети.

Съществуваше информация, която бе твърда опасна за онзи, който я научи.

Което бе единствената причина да не изрита братовчед си на улицата посред бял ден, след като не бе успял да се свърже с краля. Защото дори и Троу да го надвиеше, нямаше да научи нищо съществено от него, нищо, което би могло да навреди на Рот или на Братството. Това място се охраняваше от братята винаги когато Рот идваше тук, а Вишъс беше настоял да монтират бронирани стъкла, противопожарна изолация, метална мрежа около трапезарията и кухнята, както и други охранителни мерки, за които Абалон не знаеше. Сега тази къща бе по-сигурна и от Форт Нокс⁵.

Тук нямаше защо да се бои от шайката копелета. Нито от Обществото на лесърите.

Освен това Троу просто се беше оттеглил в една стая за гости и бе заспал, сякаш се възстановяваше от сериозна рана, без да създаде повече неприятности от който и да било друг гостенин.

И все пак.

Минутите течаха, Абалон крачеше из стаята...

- Добре ли си?

Абалон се обърна толкова рязко, че скъпите му мокасини изскърцаха върху полирания под.

- Господарю...!

Незнайно как, Рот бе успял да влезе не само в къщата, но и в стаята, без да се чуе нито звук... и не за първи път Абалон бе изпълнен от страхопочитание. Кралят беше висок над два метра и толкова мускулест, че воинската му природа бе физическо присъствие, от което на човек му идваше да закрие главата си с ръце и да се предаде, само и само да се махне от пътя му. С черната си коса, която се спускаше чак до хълбоците, и тъмните очила, които криеха слепите му очи от всички, освен от възлюбената му кралица, той бе едновременно аристократично красив и брутално властен. И разбира се, да не забравяме и външните признаци на високопоставеното му положение: черният диамантен пръстен на ръката, с която държеше кинжала, и татуировките, които се спускаха от вътрешната страна на ръцете му, описвайки родословието му.

Излъчването му винаги действаше на Абалон като шок, независимо колко часове прекарваше в негово присъствие. Нещо, което важеше с особена сила в нощ като тази.

Кралят се наведе и отвърза Джордж, своето куче водач, след което погледна през рамо.

- Бъч? Ще ми дадеш ли минутка тук?

- Имаш я.

Братът с бостънския акцент се приближи до плъзгащата врата и докато панелите се затваряха, Абалон си помисли, че никога не бе очаквал един ден самият той да поиска аудиенция при краля.

Ноздрите на Рот се разшириха.

- Нещо те тревожи.

По някаква причина на Абалон му се прииска да коленичи.

- Опитах се да се свържа с вас, господарю.

- Да, знам. Като никога прекарвах деня в Манхатън със своята шелан. Получих съобщенията едва преди пет минути и прецених, че за каквото и да става дума, най-добре да го направим очи в очи.

- Действително.

- Е, какво става?

Прескъпа Скрайб Върджин, сигурно това бе усещането да изневериш на онази, е която си обвързан, помисли си Абалон.

- Аз...

- Каквото и да е, можеш да ми кажеш. И ще се справим с него.

- Аз, ъъъ, имах посещение тази сутрин, точно преди изгрев-слънце. Мой братовчед.