СЕНКИТЕ

Размяната за тази седмица беше насрочена за деветдесет минути след залез-слънце, не много далеч, но не и твърде близо до каменоломната. Отне му поне четиресет и пет минути по магистралата, за да отиде в района на срещата, а после беше време да кара полека. Когато навлезеше в полята, трябваше да се движи по запуснат еднопосочен път. Отбивката беше обрасла в дървета и храсталаци, които я превръщаха в същински тунел, а на светлината от фаровете му се виждаше знак, предупреждаващ за опасност от тресавища.

След около двеста метра господин К. ги угаси. Също като доставчика си и той беше програмиран така, че да действа спокойно на тъмно, и сега на очите му им бе необходима само секунда, за да се настроят.

Благодаря ти, Омега.

Отбивката, която търсеше, се появи от лявата му страна след около четвърт миля и той подкара още по-бавно. В миналото, когато все още беше човек, сърцето му винаги се разтуптяваше по-силно, когато настъпеше моментът за подобна размяна. Сега не само че в гърдите му не тиктакаше никакво сърдечно оборудване, но и от стреса нямаше и следа. Шефът му така беше барнал шасито и химията на мозъка му, че той бе в състояние да се справи с всичко, което би могло да се случи, със или без конвенционалната подкрепа на пистолети и амуниции.

Така че, не, не се тревожеше. Въпреки че много скоро близо милион долара щяха да преминат от един криминален елемент в ръцете на друг.

Когато най-сетне стигна до мястото на срещата, рейндж роувърът на „партньора му“ вече беше спрял на квадратната просека, а по изпомачканите фиданки и храсталаци личеше, че е обърнал, готов да си тръгне. Господин К. се приближи откъм мястото на шофьора и двамата свалиха прозорците си.

Вампирът, който се занимаваше с вноса на дрогата, си беше чиста проба Дракула - сресана назад черна коса, очи като лазерния мерник на някой глок, остри вампирски зъби и излъчването на някой, който обича да причинява болка.

Умът му обаче действаше като този на господин К.

- Четиристотин - каза господин К. и като се пресегна, взе сака.

Подаде сака през прозореца, вампирът го пое и му върна друг, досущ катр първия.

- Четиристотин.

- Четиресет и осем? - попита господин К.

- Четиресет и осем. Сто четиресет и девет и четиресет.

- Залез-слънце. Деветдесет.

- Залез-слънце. Деветдесет.

Двамата вдигнаха прозорците си едновременно, вампирът натисна газта и отпраши, без да пали фарове.

Господин К. обърна и го последва; в мига, в който стигнаха до асфалтирания път, доставчикът пое наляво, а той - надясно.

Никакви свидетели. Никакви усложнения. Пълен синхрон.

За двама заклети врагове от противниковите лагери във войната, те се разбираха просто чудесно.

* * *

Абалон, син на Абалон, прие физическите си очертания пред историческа къща в един от най-богаташките квартали на Колдуел. Идваше в красивото имение за двеста седемдесет и първа нощ.

Глупаво бе да брои, разбира се, но то беше по-силно от него. Неговата шелан беше починала, а дъщеря му съвсем скоро щеше да бъде представена на глимерата за обвързване, така че назначаването му за първи съветник на Рот, син на Рот, бе единствената годишнина, която можеше да очаква. Не минаваше и нощ, в която да не се гордее с това, че се бе оказал достоен за името на баща си, служейки на трона.

Или поне обикновено беше така. Днес за първи път имаше чувството, че разочарова и своя баща, и своя крал.

Приближи се до вратата, преглъщайки мъчително, и извади медния ключ, който Братството му беше дало преди близо година. Докато прекрачваше в имението, си пое дълбоко въздух и долови миризмата на препарат за лъскане на подове, пчелен восък и лимон. Миризмата на богатство и изисканост.

Кралят все още не беше пристигнал и Абалон извади телефона си, за да се увери, че няма пропуснати обаждания. Нищо. Кралят не беше отговорил на нито едно от трите му позвънявания и на съобщенията, които беше оставил на гласовата поща.

Неспособен да стои на едно място, той отиде в гостната вляво с приглушен жълт декор, портрет в естествен ръст на някакъв френски крал и грижливо подредени покрай стените меки столове, сякаш това беше чакалнята на луксозен лекарски кабинет. Въведе паролата си в компютъра на бюрото до прага, все така неспособен да седне.

Рот беше възобновил благородната традиция на аудиенции с цивилните граждани и онова, което в продължение на години бе жизненоважна връзка между владетелите и техните поданици, се бе превърнало в причудлива смесица между старо и ново. Сега срещите се уговаряха с помощта на есемеси и имейли. Всички запитвания се описваха в екселска таблица, която можеше да бъде сортирана по дата, проблем, семейство или разрешение. Постановленията на Древните закони също можеше да бъдат търсени не само в някогашния им хартиен вариант, но и като част от база данни, създадена благодарение на Сакстън.

Срещите очи в очи обаче си оставаха непроменени и древни - само поданикът и кралят, на четири очи, потвърждавайки наново тази важна връзка и укрепвайки единството на расата.