СЕНКИТЕ

Беше се понесъл през тръбите, следвайки въздушната струя, която се блъскаше в него - мислеше, че течението ще го изведе навън. Оказал се бе прав. Секунди по-късно бе излетял в нощта навън, издигайки се високо над своя затвор, толкова слисан, че бе успял, че едва не бе приел отново физическите си очертания и не се бе строполил на покрива на палата.

Успял бе да се овладее и се бе понесъл в нощта, без посока, без план, без пари, без нищичко...

Ала свободата беше безценна... и в крайна сметка щеше да направи така, че пътят му да се пресече с този на един вампир, който промени посоката на целия му живот...

* * *

- Трез? Мой човек?

Трез се изтръгна от съня така рязко, както бе излетял от онази вентилационна система. За частица от секундата нямаше представа къде се намира. Миг по-късно обаче чифт аметистови очи пред лицето му накараха всичко да се завърне: тренировъчния център, Селена, настоящето, не миналото.

- Селена...

Ривендж протегна ръка.

- Хей, по-полека. Почти я изкъпаха.

- Изкъпаха я... - Трез разтърка лице и се огледа наоколо, виждайки цял куп бетонни стени.

Исусе, толкова беше изтощен, че беше заспал в коридора пред стаята за прегледи, само за четирите секунди, които му бяха необходими, за да седне и да си поеме дълбоко дъх.

Ривендж изсумтя, докато се настаняваше на твърдия циментов под, подпирайки се на бастуна си. Протегна крака и обви дългото палто от норка около бедрата си, въпреки че не беше по-студено от двайсет градуса.

- Елена ми се.обайи. - Рив го огледа изпитателно и ако се съдеше по изражението му, онова, което видя, очевидно не му хареса. - Щях да дойда по-рано, но имах работа на север.

- Как са твоите колонисти? Все такива психари?

- Как си?

- Страхотно, ваше височество.

- Не ме занасяй, окей?

- Извинявай. - Трез облегна глава на хладната стена. - Бил съм и по-добре.

Рив погледна към затворената врата на стаята за прегледи.

- Къде е Ай Ем?

- В съблекалнята. Мисля, че отиде да си вземе душ.

- Знаех си, че ще бъде до теб.

- Аха.

Възцари се мълчание, а после Рив каза:

- От колко време се познаваме?

- Милион години.

Гълтачът на грехове се изсмя рязко.

- И на мен така ми се струва.

- Аха.

- Е, защо не ми каза?

- За...? - Когато Рив просто повдигна вежди, Трез си пое накъсано въздух. Естествено, че искаше да знае за Селена и обвързването. - Виж, дори аз не исках да знам какво изпитвам към нея. Просто... мамка му, знаеш какъв бях с курвите. Как бих могъл да предложа нещо подобно на една Избраница? Ала сега това. Мамка му, цялото пропиляно време. Не че непременно щяхме да бъдем заедно, но... може би щях да успея да помогна. Или...

Макар че, ако се съдеше по думите на другата Избраница, заболяването или каквото беше там май щеше да си протече, както то решеше, независимо какво правеха те.

- Имам известен опит с това - измърмори Рив. - Когато се запознах с Елена, тя и представа си нямаше, че съм наполовина гълтач на грехове, още по-малко пък - наследник на престола на симпатите. Определено не изгарях от нетърпение да й кажа, но не беше, като да можех да скрия белезите по ръцете си, нито пък импулсите си, нито кой съм. А нека ти напомня, че тогава имах същата нощна работа, която ти вършиш сега. Едва ли беше най-добрата новина, която да поднесеш на малката женичка. Съпротивлявах се толкова дълго, колкото можах, а когато истината излезе наяве? Сигурен бях, че ще ме напусне. Убеден бях в това. За известно време гя наистина го направи, а аз нито за миг не престанах да я обичам. Но в крайна сметка всичко се нареди.

На Трез му се искаше да може да почерпи утеха от тази история.

Селена ще умре.

- Може би. А може би не. Слушай, определено не съм фен на моя клон от расата, но там, на север, знаем доста неща. Нека видя дали няма да науча нещо.

Трез завъртя глава и то погледна.

- Не е нужно...

- Престани.

Трез извърна поглед.

- Ще ме накараш да се разплача. Мразя да се чувствам като някой женчо.

- Ти би сторил същото за мен.

-Ти вече ме спаси веднъж.

- Ще ми се да мисля, че се спасихме един друг.

Мислите на Трез се върнаха към нощта, когато двамата се бяха срещнали за първи път. Онази хижа високо в планината, първата постройка, на която се беше натъкнал, след като най-сетне се бе спуснал от въздуха... същата, в която Рив бе принуден да прави секс с онази гадна симпатска принцеса, която го изнудваше.