СЕНКИТЕ

ЛЕЙЛА ИМАШЕ ЧУВСТВОТО, ЧЕ Я ПРЕСЛЕДВАТ, ДОКАТО НАТИСКАШЕ педала на газта и стискаше с две ръце волана на бледосиния си мерцедес. Куин й беше купил този Е350 4matic, каквото и да означаваше това, преди три месеца. Беше искал да й вземе нещо по-лъскаво, по-голямо, по-бързо, но в крайна сметка седанът бе моделът, в който тя се бе чувствала най-удобно. Беше си избрала цвета, защото й напомняше за баните в Светилището.

Селскостопанските земи, заобикалящи Колдуел, се простираха наоколо, следвайки възвишения и долини. Колко обичаше тези прекрасни, ширнали се поля, върху които през юли и август изкласяваше царевица, само за да бъде обръсната като брада през неплодородните месеци. Вече познаваше цялата местност наизуст, пътя, който изкачваше едно определено възвишение и я отвеждаше до една определена поляна, до едно сега важно дърво.

Когато стигна до подножието на невисокия хълм, тя угаси фаровете и остави колата да спре. Идването тук никога не й беше приятно, ала след като бе видяла в какво състояние е Селена и знаеше какво означава това, сърцето й бе натежало повече от обикновено.

Измъкна се иззад волана и като сложи длани на кръста си, се изви, излъчвайки гърди, в опит да отпусне мускулите си, които като че ли бяха постоянно схванати...

- Подранила си.

Лейла ахна и се обърна. Кор стоеше само на няколко крачки от задния калник на колата й и тя начаса усети, че нещо с него не е наред. Не че суровото му лице беше различно от обикновено; всичките му черти - от заешката устна, която го караше да изглежда така, сякаш е постоянно озъбен, до проницателните очи и масивната челюст - си бяха съвсем същите. Нямаше промяна и в подстриганата до кожата коса, нито в дългото черно кожено яке, кожения панталон и войнишките ботуши, нито във всички оръжия, които тя знаеше, че носи у себе си, но които винаги внимаваше да останат скрити от нея.

Не беше сигурна какво го беше издало. Ала инстинктът й не лъжеше и никога не грешеше.

- Добре ли си? - попита го тя.

- А ти?

Лейла сложи ръка на корема си.

- Добре съм.

- Какво стана снощи? Защо не дойде?

Образът на Куин, кръстосващ билярдната, докато тя и Блей седяха на дивана, изникна в ума й. А после си представи тях тримата в стаята за прегледи, застанали до Селена, докато лошите новини валяха една след друга.

- Имаше спешен случай в семейството - каза тя. - Всъщност - два.

- Какви?

- Нищо, което да те засяга.

- Малко са нещата, свързани с теб, които не ме засягат.

Лейла вдигна поглед към дървото, под което сядаха обикновено, и усети, че я побиват тръпки.

- Аз...

- Студено ти е. Да влезем в колата ти.

Както обикновено, той пое контрола - отвори вратата й и отстъпи встрани в безмълвна заповед. За миг Лейла се поколеба. Въпреки благородния порив да опази краля и Братството в безопасност, с цялото си същество знаеше, че никой никога няма да одобри тези срещи, думите, времето, прекарано със заклетия враг нд брадята.

Онзи, който бе планирал гибелта на Рот не веднъж, а два пъти.

Да седи с Кор в колата, която Куин й беше купил, подтикван от добротата си, оскверняваше всички връзки, на които държеше най-много.

Ала нали защитаваше онези, които обичаше, напомни си тя.

- Влез - каза Кор.

И тя се подчини.

Кор затвори вратата и заобиколи колата. Докато почукваше на прозореца, а тя отключваше вратата, Лейла неволно си помисли за невярната митология за вампирите, която хората си бяха създали, в която уж неживите трябваше да бъдат поканени да влязат, преди да могат да прекрачат нечий праг.

Толкова далеч от истината.

Едрото тяло на Кор сякаш изпълни цялата кола, когато се настани на седалката, прекалено голяма за нея, дори сега, когато беше бременна. Лейла си пое дъх, за да се успокои, ненавиждайки това, че харесва начина, по който той миришеше... ала наистина беше така. Всъщност той винаги се стараеше да бъде чист, когато се срещат, а кожата му миришеше на одеколон, който Лейла отчаяно искаше да намира противен.

Много по-лесно й беше да преглътне всичко това, ако се съсредоточеше върху факта, че е принудена да търпи този контакт, това съприкосновение, тази близост. Защото да бъде тук с него по собствено желание...

Господи, какво й ставаше днес!

- Карай - каза той. - Моля те.

- Какво? - Сърцето й задумка в гърдите. - Защо...

- Тук вече не е безопасно. Трябва да се срещаме на друго място.

- Защо? - Припомнила си изведнъж колко малко го познава и му вярва, тя съвсем ясно почувства колко откъснати бяха в този момент. - Какво се е променило?

Той я погледна.

- Моля те. В името на твоята безопасност. Аз никога няма да те нараня... трябва да го знаеш... и затова ти повтарям, че тук вече не е безопасно за нас.

Лейла задържа погледа му в продължение на един дълъг миг.

- Къде ще отидем?

- Погрижих се да осигуря друго място. Карай на запад. Моля те.

Когато тя не помръдна, той сложи ръка върху нейната и я стисна.

- Тук не е безопасно.

Отдръпна ръка, без да откъсва очи от нейните. Миг по-късно Лейла се видя сякаш от много далеч как посяга и натиска копчето на стартера.

- Добре.

Когато мина на скорост, в колата се разнесе тихо пиукане.