СЕНКИТЕ

Когато се наведе над обикновения умивалник, за да изплакне лицето си, трябваше да завърти само едно кранче, вместо две отделни за студена и топла вода.

Не беше, понеже бе затворник. Това с изчакването, докато потече топла вода, бе едно от нещата, с които трябваше да свикне, когато се махна от Територията. Човеците настояваха да си играят с нагласяването на две противоположности, за да получат съвършената температура, докато в с’хийб водата навсякъде бе с температура 36,6 градуса. Независимо дали ставаше дума за пиене, къпане или миене на зъбите, тя си оставаше една съща, нито гореща, нито студена.

Ай Ем наплиска лицето си и се подсуши с черната хавлия, която висеше на стената. Мека. Толкова мека. Човешките хавлии изобщо не можеха да се сравняват, а той бе просто затворник. Върна влажната кърпа на мястото й по навик и излезе иззад паравана.

- Кажи на С’Екс, че искам да го видя.

Затворниците обикновено нямаха право да искат каквото и да било, ала Ай Ем не го беше грижа. Освен това отказваше да говори на Древния език или диалекта на сенките. Тъй като човешката култура беше навсякъде, в училищата на сенките се изучаваше английски и дори от прислугата се очакваше да има поне елементарни познания.

- А това няма да го ям. - Той кимна към подноса. - Така че можеш да си го отнесеш.

Един бог знае какво имаше вътре, наркотик или някаква отрова; в едно беше сигурен - отношението им към него нямаше да си остане толкова добро, колкото бе досега. По всяка вероятност щяха да изтръгнат ръцете и краката му от ставите, макар и не преди да бяха съобщили на Трез за пленничеството му. Мамка му. Защо се беше доверил на...

Прислужницата остави подноса на пода, след което взе лъжицата, загреба и я поднесе към устата си. Повдигна мрежичката пред лицето си със свободната си ръка само колкото да открие устата си и лапна един залък. Направи същото и с хляба, и с ябълковия сайдер в гарафата. След това върна мрежичката на мястото й и се отпусна върху подметките на кожените си сандали.

За съжаление, постъпката й изобщо не уталожи подозренията му. Прислужници като нея бяха толкова ниско в хранителната верига, че името им не заслужаваше дори главна буква. Никого нямаше да го е грижа, ако тя бъдеше отровена или пострадаше по някакъв начин.

Стомахът му обаче се почувства доста окуражен, когато тя продължи да диша. Преди да успее да се спре, Ай Ем се приближи до нея и до подноса. Тя не вдигна глава в което нямаше нищо чудно - боеше се от него, и то с основание. Миризмата на страха й се смесваше чудесно с аромата на пикантната супа. Както и с уханието на кожата й.

Ай Ем пое голяма глътка въздух и усети как през цялото му тяло преминава тръпка, мускулите му се напрегнаха, както и мъжествеността му. В което нямаше никакъв смисъл. Fieme затънал до уши, а пенисът му бе решил да надигне глава? Сериозно?

Застанал над майкен с ръце на кръста, Ай Ем зачака признак, че тя е на път да се гътне. Когато това не се случи, изчака още малко. Тялото й трепереше, но това бе започнало още когато той се изправи.

Най-сетне коленичи върху коравия каменен под, заемайки същата поза, която и тя. Коленете го заболяха почти неикм а... поредното напомняне колко дълго бе живял далеч от расата си. Този начин на седене бе широко разпространен тук, и Територията. А и беше страшно удобен, ако си чисто гол. Не се чувстваш така, сякаш целият си изложен на показ.

Нахрани се бързо, но не и немарливо. Добър избор мозъкът му се нуждаеше от калориите, както и тялото му, ако възнамеряваше да избяга от тук. Какъвто беше планът.

- С’Екс - настоя, когато приключи. - Върви да го доведеш.

С тези думи побутна подноса към прислужницата и както бе прието, тя се наведе почтително, толкова ниско, че забуленото й чело едва не се озова в празната бяла купичка. Взе подноса, надигна се и се изправи изящно на крака, без да ce олюлее и без да изпусне някой от съдовете. Отправи се заднешком към вратата и я задейства, като допря подметката си до стената. Само миг по-късно, тъй като изходът очевидно се наблюдаваше, някой й отвори дистанционно... или пък изходът се задействаше с отпечатък от крак.

Тя излезе навън.

Докато вратата се затваряше със звук като от „Стар Трек“, Ай Ем знаеше, че не би имало смисъл да се опита да я надвие и да я използва за заложница. По-вероятно бе С’Екс и стражите му да се пазарят за живота на някое куче.

Закрачи напред-назад из стаята, представяйки си брат си до Селена, легнала върху кушетката за прегледи и обляна от ярка светлина, със застинало изражение и разкривено тяло.

Господи, защо го беше направил? От ситуацията, в която сам се беше вкарал, нямаше добър изход: Трез щеше да поиска да дойде и да го спаси, ала да изостави Избраницата, докато е болна, щеше да го убие.

Все едно беше налял масло в огъня. Както и стотина килограма динамит.

* * *

Трез наистина мислеше всичко онова, което бе казал на Селена за свободата й да избира.