СЕНКИТЕ

Ви бе най-интелигентният от братята, онзи, който бе надарен с мистични видения, излязъл от тялото на Скрайб Върджин. Освен това не бе способен да лъже. Невероятният му мозък просто не действаше по този начин, прекадено зает с цял куп други неща, за да го е грижа дали няма да засегне някого и дали ще поднесе нещата така, че на онези срещу него да им е по-лесно да ги преглътнат.

Така че, когато бе отказал да се обърне, когато му бе показал единствено профила си, той му бе отговорил достатъчно ясно. Вишъс никога, за нищо на света не би наранил доброволно мъж, когото уважаваше. Това му бе по-вродено дори от откровеността. И да, Трез беше чувал, че виденията му за смърт обикновено не идват с дата и час... ала този път очевидно беше различно. Може би защото онова, което бе видял, не се отнасяше толкова до смъртта на Избраницата, колкото до онова, което щеше да се случи с Трез след нея.

Има две жени. Ив двата случая не ти остава много време.

- ...Трез? - Доктор Джейн звучеше така, сякаш от известно време се опитваше да привлече вниманието му. Готов ли си да поговорим?

Не, помисли си Трез, докато Ви изчезваше през стъклената врата на офиса. Не беше.

29

АД НЕ МИСЛЕШЕ, ЧЕ НИКОЙ НЯМА ДА РАЗБЕРЕ?

Майкен, която тъкмо прекрачваше прага, сс вкамени. Разнеслият се зад нея глас бе дълбок, толкова нисък, чс думите сякаш бяха изръмжани, не изречени... и бе последното, което бе очаквала.

Стъпките на мъж, двойно по-висок и тройно по-едър от пея, я заобиколиха и през мрежичката, закриваща лицето й, тя пог ледна нагоре, нагоре, нагоре.

Лицето на С’Екс също беше покрито, ала неговата маска не бе от фини сребърни халки, а от железни брънки, които скриваха чертите, но не и самоличността му.

В гърдите й отекна страх, глух удар, изтръгнал пот под мишниците и между добре скритите й гърди.

- Нахрани ли го?

Когато тя нито потвърди, нито отрече, палачът разпери ядосано ръце, внимавайки да не докосне нито нея, нито нещо, което се допираше до тялото й, включително и подноса с всичко върху него и дрехите й, и дори големия мраморен квадрат, върху който бе стъпила.

Никой мъж нямаше право да я докосва - под страх от смъртно наказание от ръцете на С’Екс, което вероятно би означавало, че ще му се наложи да се самоубие, предположи майкен.

- Кажи ми - настоя палачът. - Отрови ли го?

- Не! Не беше ял повече от дванайсет часа...

- И откога лично се грижиш за моите затворници?

- Той не е обикновен затворник. - Тя вирна брадичка. - А ти не се беше погрижил за него, както трябва.

- Има стотици други, които да се занимават с тези неща.

- Нима аз не съм една от тези стотици, които живеят тук?

С’Екс се приведе към нея.

- Недей да влизаш там повече!

Майкен отметна мрежичката от лицето си толкова бързо, че палачът нямаше време да извърне очи. Той ахна и се обърна рязко, скривайки лице в сгъвките на ръкава си, а тя заяви с глас също толкова властен, колкото и неговият:

- Кой си ти, че да ми казваш къде мога и къде не мога да ходя!

- Пусни маската си! - излая той.

- Няма. Не приемам заповеди от теб. - Майкен издърпа ръкава му настрани, така че той нямаше с какво да закрие очите си. - Ясно ли е?

Екзекуторът стисна клепачи толкова силно, че чертите на лицето му се разкривиха.

- И двама ни ще убият заради теб...

- Тук няма никого. Заповядвам ти да срещнеш погледа ми!

Ролите се бяха разменили толкова рязко, че сега той бе сплашеният, докато бавно повдигаше клепачи, сякаш те не искаха да се подчинят на заповедите на мозъка му. Най-сетне я погледна и това бе първият път, в който някой мъж бе видял лицето й. За частица от секундата сърцето й заби толкова учестено, че й се зави свят. Ала мисълта за пленника там вътре надви смущението й.

- Той... - майкен посочи с палец към вратата на килията - не бива да пострада по никакъв начин. Ясна ли съм?

- Не си ти тази, която може да поставя условия...

- Той е невинен. Това е братът на Помазания, не онзи, който трябва да служи на престола. Разбрах го по татуировката...

- Видяла си тялото му! - От устата на С’Екс изригна низ от думи, които тя не знаеше и които звучаха като „Исусе Христе“.

Каквото и да означаваше това. Тя владееше английски само формално.

С’Екс се приведе още по-близо към нея и понижи глас.

- Чуй ме добре: не се бъркай. Нямаш представа какво се случва тук.

- Знам, че е несправедливо един невинен да бъде държан отговорен за нещо, което не го засяга.

- Нямам намерение да изгубя живота си заради теб. Ясен ли съм? И нямам намерение да променя поведението си, за да угодя на някакъв морален порив, който ти е хрумнало да последваш за миг.

- О, ще го направиш. - Сега бе неин ред да се приведе напред и въпреки размерите й, С’Екс се дръпна рязко. - Прекрасно знаеш с каква власт разполагам. Няма да ми попречиш нито в това, нито в което и да било друго мое желание. И когато отново му донеса храна, ти и мъжете ти ще ме пуснете да вляза, без да ми пречите. Нямам ти доверие да го нахраниш добре... нито да го опазиш невредим. И не му казвай коя съм.